Планът "Христосков" не решава нито един проблемите на пенсионната реформа

До вчера не бях мислила какво ще правя през 2036г. Имам таен списък с държави, в които искам да отида. Щях да го правя след пенсия, но май ще го отложа за 2040г. Трябва да изчакам само още 26г. и да платя на държавата около 300 000 лв. осигуровки. Така вероятно ще се добера до заветните 1 045 лв. на месец, които може би няма да ми стигнат за обиколка на държавите. Освен ако междувременно не започна да спестявам допълнително. Вчера ми беше обяснено за пореден път, че НОИ е в дефицит, че ще стане страшно през 2016г., че Брюксел ще ни се кара, че реформата е нужна сега и веднага, но тя разбира се ще се изразява в това, че аз веднага ще трябва да плащам повече пари, а не че държавата ще спре да рекетира и краде веднага. Не разбрах как нещо, което ще се случи през 2036 г. ще намали негативния ефект от нещо, което се очаква през 2016г. ама нейсе. Не ми стана ясно и ако до края на трудовия си стаж ще съм платила около половин милион за осигуровки,  трябва ли да направя и невъзможното, за да живея до 120 годишна възраст, за да си възвърна инвестицията?

Омръзна ми да ме плашат непрекъснато. И да ми вменяват някаква историческа необходимост да крепя държавата с труда си и парите си, без да ми се дават елементарни гаранции, че всъщност наистина правя това за държавата и за себе си.

Кои са основните проблеми на системата сега? Ниска събираемост на осигурителните вноски, увеличаващи се разходи в бюджета, нарастване на броя на пенсионерите, изкуствено задържане на тавана на пенсиите. Кой проблем се решава с направените предложения? Нито един.

НОИ отчита дефицит. Една от причините е несъбраните осигуровки. Не се знае колко, говори се за милиарди. При здравните осигуровки поне се въртят едни митични между 1, 2 и 2 млн. души. Тук и това не се знае. Защо не се събират вноските? Политическа нестабилност, лоша икономическа среда, липса на ликвидност в цялата държава, междуфирмена задлъжнялост, ниска конкурентноспособност, ниски доходи, липса на доверие в държавата. Дали това се лекува с по-високи вноски – съмнявам се. Желанието да прецакаш институциите или да се скатаеш също са сериозни причини, но при цялата ликвидна криза в страната и пълната липса на свежи пари, работодатели и работници са принудени да бъдат креативни до максимум. Дори и редовните трудно спазват закона.

Увеличаването на осигурителни вноски без мерки за повишаване на събираемостта, за намаляване на злоупотребите и без предложение за нова политика по доходите е безсмислено. Минималната работна заплата трябва да бъде премахната и да се въведе регламентиране на трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място.

Предлага се от началото на 2015 г. да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които укриват или възпрепятстват плащането на задължителните осигурителни вноски. Да се почне директно от народните представители тогава. Именно те с отказа си да приемат закони, които осигуряват справедливост и солидарност, са най-големите възпрепятстващи.

Категоричен противник съм на това да се вменява непрекъсната вина на работодателите и заради отделни случаи на нарушаване на трудовото законодателство да се дамгосва цялата пазарна икономика.

Сагата с криминализирането на неплащането на осигуровки върви вече 15 години. През 2000г. Конституционния съд отмени подобни текстове, а през 2012г. ГЕРБ внесе такива предложения, но ги оттегли. Как ще се гарантира равно третиране на самоосигуряващи се и работодатели И как ще се гарантира интереса на малките семейни фирми, които и сега са дискриминирани от закона? Излиза, че ако един работодател има временни затруднения и не може да плати осигуровките, той трябва да спре и заплатите. Или направо да съкрати работниците. С което да ги изпрати на борсата да получават помощи, а той да няма как да възстанови производството си. Обаче от друга страна се предлага пък 10 годишна давност за плащане на вноски. С други думи дори и когато вече държавата е съсипала нечий бизнес, това не значи, че не може да продължи да съдира кожи. В името на народа.

Казано честно служебният социален министър направи опит да задоволи всички без да предлага да се направи нещо. Сегадействащото законодателство изисква увеличение на пенсионната възраст с 4 месеца годишно. Изпълнението му беше замразено от кабинета „Орешарски“. Излиза, че т.нар. реформа ще се изразява в това да намалим вече постигнатото и да въведем плавно 1 месечно увеличение на пенсионната възраст годишно?! С такива темпове можем да зарежем европейските си хоризонти и да се устремим към планиране, основано на целите на хилядолетието на ООН.

Вместо да се увеличават вноските, без да се вдигат доходите, вместо да се търси как да се вменява вина и да се култивира страх от затвор и вместо да се търсят начини изкуствено хората да се принуждават да работят до дълбоки старини без да са конкурентно и работоспособни, цялата енергия на мераклиите за реформи трябва да насочи към точно обратното – към намиране на смисъл и мотивация.

Хората биха плащали мотивирано своите вноски ако парите им отиваха за по-качествено образование на децата им, за по-добро здравеопазване, ако няма таван на пенсиите и разполагат с внесеното през годините.  Те биха предпочели да работят по-дълго време, ако това им носеше добри доходи, имаха програми за непрекъсната квалификация и възможност да се поддържат в добро здраве. Работодателите биха плащали редовно и реални осигурителни вноски и данъци, ако трябваше да работят за иновации, а не за корупция. Ако пенсионните фондове не служеха за хранилка на синдикати или не подпомагаха със свежи средства фалиралите бизнес модели на олигарси,  а се развиваха като най-големия национален инвеститор, можеха да получават данъчни облекчения за инвестираните средства в социалната сфера и можеха да служат за генератор на  работни места.  

Докато политиците не върнат смисъла в политика ще бъдат наказвани с негласуване и емиграция. И никакви реформи няма да имат стойност и значение, защото просто няма да има за кого да се правят. И още по-лошото – рано или късно просто няма да има кой да плаща за експериментите.