Сигурно ще видите много снимки и
текстове за тази акция из нета.
И това е така, защото всеки, който участва в нея, ще я помни дълго. Тази
събота и неделя в центъра за настаняване на бежанци и мигранти в Харманли се
събрахме почти 60 души доброволци, организирани във Facebook, от гражданска инициатива “Приятели
на бежанците“. Повече от месец за тази
акция се събираха дарения, пари, доброволен труд и изброяването на всички,
които се включиха едва ли ще бъде изчерпателно. Все пак ще се опитам да го
направя, но накрая.
Някои пристигнаха в Харманли още
от петък, повечето посрещнахме изгрева на път в събота сутринта. Между 9 и 9.30
вече се събирахме в центъра на града, прииждащи от всички страни – имаше хора
от Хасково, Стара Загора, Варна, София. Имаше хора и от няколко националности –
две англичанки, живеещи близо до Харманли, двама испанци, сирийци, живеещи в
България, французи. Имаше и два камиона с дарения – дрехи, обувки, храна, мляко
за деца, памперси, детски играчки, пособия, хигиенни материали, одеяла, матраци,
спални чували и други. Беше поръчан и камион с поне 2 000 хляба. „Приятели
на бежанците“ бяха отпечатали брошури с правата на бежанците в България на
арабски, английски и френски език. Може
и да е имало и други неща – просто не можах да запомня всичко, което прииждаше.
В бежанския център в Харманли официално живеят около
1 300 души, по официална статистика 680 са на въшни адреси, но по-скоро
едва ли са напускали лагера. Ако съдим по раздаденото – в палатки, фургони и
порутени сгради живеят около 1 500 души. Условията са нечовешки – мизерия,
мръсотия, кал, порутени сгради, топла вода има само в сградата, ток – само там
и във фургоните. Повечето са сирийци – над 1 200 души, но има и пакистанци,
африканци от Руанда и други. Жените са
около 300, децата около 200.
По-голямата част са семейства – млади хора
на средна възраст между 23 – 45 години. Има и по-възрастни хора на видима
възраст – 60 – 70 години. Говорих с доста – има сред тях
електроинженери, дърводелци, сладкари, учители, строителни работници. Всички
искат да работят – искат да си изкарват хляба с труд. Не искат да живеят в
лагери и да получават дарения, но са благодарни за помощта и съпричастността
ни.
Срещнах толкова много измъчени
хора, видях толкова много детски очи със сълзи, пипнах толкова много ледени
боси детски крачета, докато им търсихме чорапки и обвуки – това са хиляди
човешки съдби променени завинаги.
„Приятели на бежанците“ бяха
неуморни – в продължение на 8 часа раздаваха храна и хляб без да седнат дори за
минута. Отвсякъде се чуваше „thank
you”, “ shukran”, “спасибо”, “merci”.
Някой се беше сетил да раздава и някои
от най-употребяваните подправки в арабската кухня към различните пакети с храна
– детайл, който много ми хареса, защото показва мисъл и чувство да направиш
нещо добро, ама истинско, не просто, за да се отбие номера.
Хората бяха готови да отвърнат с
добро за помощта - в една от палатките,
невероятно мизерна, докато с Елена Андонова разнасяхме брошурите с правата на
бежанците, дори ни поканиха на чай.
Майките с деца на ръце не
можеха да носят сами всичко и им помагах за бебета, докато те търсеха дрехи или
обувки. Вчера държах в ръцете си поне 20 – 25 бебета, две от които заспаха,
докато родителите им чакаха от опашките. Някои плачеха и аз като не знам
арабски им пеех „Зайченцето бяло“. Тази сутрин се събудих с една сладка умора в
ръцете от люлеене и носене на бебета – едно уникално усещане, което смятам да
запомня и до го викам на помощ, когато не се чувствам добре.
Имаше много доброволци, които се
занимаваха с децата – носеха моливи, фулмастри, топки, играчки, книжки за
оцветяване. Мисля, че децата се забавляваха, но за мен босоногия спомен остана
по-силен от усмивките им.
Даренията се раздаваха до късно –
почти по-тъмно, като всички коли на плаца светеха с фарове, за да можем да се
виждаме. Въпреки мрака, нямаше никакви инциденти. Подходът на уважение към
личността, който наложиха „Приятели на бежанците“ даде своя резултат.
Накрая вече се раздаваше само грах
и хляб. Раздаде се толкова хляб – сякаш беше поръчан в унисон с името на
Харманли - „харман“ e равно
място, където се е вършеело житото. А
беше и Андреевден. Името на Свети Андрей често
се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването
на народа с пет хляба.
Полицаите също бяха безупречни –
стояха на крака с нас цял ден, помагаха и дори някои се включиха в
товаро-разтоварителните работи. Разказаха ни как работят почти непрекъснато, вече
са спрели да получават пари за извънреден труд и на практика също като нас са
доброволци.
Хората в Харманли продължават да
се страхуват – там са останали само 10 000 души, които постоянно живеят в
града, притесняват се, че ако се изпълнят плановете за 5 000 души, които
да живеят в центъра, това ще ги застраши.
Въпреки това, който харманлия е
влязъл в центъра и е видял хората и мъката – веднага се е хванал да помага и да
дарява.
Възмущават се, че за строителните
работи в центъра е наета фирма от Кърджали,
а не местна. Казват, че била спонсор на ДПС и за това. Дали е така не
знам. Но е факт, че хората в Харманли искат също да имат работа и са готови да
прекрояват живота си с новата реалност – бежанците, ако има интеграционни
програми, които да им създадат и на тях работни места.
В акцията се включиха Гражданска инициатива „Приятели на бежанците“, Фондация „Глас в България“, Асоциация на
Свободна Сирия, Демократична логистична подкрепа, частни дарители от Виена,
Малтийския орден в България, СОУ „Иван Вазов“ – Стара Загора, НГПИД“ Дечко
Узунов“ – Казанлък, частните компании Бебелан, издателство „БАРД“, което
осигури детските обувки, SPACE
TRANCE, която осигури единия камион, Фондация „Интелдей“, частни
дарители и доброволци от Хасково, Варна, Стара Загора, София.
Хората, с които бях вчера бяха основно непознати. Свързахме
помежду си с доверие и желание да бъдем полезни. Срещнах изключително интересни
хора – много начетени, образовани, говорещи по няколко чужди езика, следящи
внимателно събитията по света, мислещи и чувствителни. Точно затова днес съм щастлива. Защото знам,
че докато има такива хора, има смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар