Поредната игра на думи с втория стълб в здравеопазването

Още през 1998г. със своето приемане Законът за здравното осигуряване  регламентира създаването на доброволни фондове. Планираната тогава в 100 стъпки здравна реформа предвиждаше в първите години на новото хилядолетие да се пристъпи към демонополизация на НЗОК чрез въвеждане на конкуренция в управлението на здравноосигурителните вноски на българските граждани и даване на възможност за избор на здравноосигурителен фонд. Разбира се, едновременно с това трябваше да продължи реформата в болничната помощ, приватизацията на лечебните заведения, развитието на здравноосигурителния модел. Вместо това здравната реформа беше блокирана и вече 12 години се върви назад.

Нито едно правителство нямаше куража да направи това, от което има нужда здравната система, за да живее и да се развива. Нещо повече – нямаха кураж, но имаха наглост. Наглост първо да увеличат здравноосигурителната вноска от 6% на 8% от началото на 2009г. без да приемат необходимите промени, които да дадат ход на конкуренцията в здравното осигуряване (Правителството на БСП-ДПС-НДСВ) и второ, две години по-късно да одържавят десет годишните здравни спестявания на българите в размер на 1.5 млрд лв. от БНБ и да ги влеят във фискалния резерв без обяснения и без отчет (Правителството на ГЕРБ).

Няма съмнение, че единствено пазарните механизми, които отричат монопола и конкуренцията са средствата за оптимизация на разходите и повишаване на качеството. Във всяка пазарна икономика е важно да няма монополи и да има конкуренция. Даже в страните с развито пазарно стопанство има антитръстово законодателство, което не позволява концентрация на повече от 35 процента в ръцете на един изпълнител.

Холандия е прекрасен пример за това, което България имаше планове да направи. Резултатите днес са налице – Холандия е страната с най-добро здравеопазване в Европейския съюз, България – с най-лошото.

В момента всякакви дискусии за втори стълб са абсолютно несъстоятелни. Доброволните здравноосигурителни фондове бяха унищожени – отново след като 12 години бяха посветени на тяхното създаване и развитие. С промени в Закона за здравното осигуряване ГЕРБ преобразува тези фондове в застрахователи. Това бетонира монопола на НЗОК. Като добавим към това и блокираната приватизация на лечебни заведения, на практика се получава така, че макар и със статут на търговски дружества, болниците са всъщност на издръжка. Между тях не съществува състезание за паричния ресурс. Състезание, което да рефлектира върху болния гражданин. Болниците не предлагат различно качество. Не се състезават да спечелят клиенти. Те имат един гарантиран ресурс. Нещо повече – вместо пазар има преразпределение на държавни средства – много болници генерират дефицити, които биват покривани от държавния бюджет, от данъкоплатеца. Друг резултат на блокираната приватизация е факта, че за кратко време се изгради паралелна мрежа от частни болници и всъщност вместо да намаляват, болниците на издръжка на бюджета на здравното осигуряване се увеличават. Същевременно НЗОК няма никакъв стимул да се развива – напротив има предпоставки да се превръща в тапа за развитието на цялата система.

Опитите да се обясни преобразуването на доброволните фондове за здравно осигуряване в застрахователи заради европейски изисквания също са нелепи.

Директива 138 от 2009г. действително поставя по-високи финансови изисквания пред доброволните фондове за здравно осигуряване, но само за дружествата, чийто годишен брутен доход е над 5 млн. евро, а техническите резерви – над 25 млн. евро. Дори и при тях не се изисква смяна на статута. У нас нямаше доброволен фонд с 5 млн. евро годишен брутен оборот. Целият пазар на доброволно здравно осигуряване в България беше под 40 млн. лв. годишно, а всички фондове бяха общо 19.

Застраховане и осигуряване са две фундаментално различни понятия. При застраховането фондовете покриват разходи, които пациентът вече е направил, не контролират качеството, освен това селектират риска. Опазването на здравето не е тяхна работа, тяхна работа е плащането на щетата. Нито един общ застраховател в Европа не се занимава със здравно осигуряване, защото това е твърде специфична дейност. В чисто философски план застраховането е бизнес основан на риска и черпи своята мотивация от страха, докато осигуряването се основава на ценности и работи на солидарен принцип.

Новите дружества вече със застрахователен лиценз едва ли ще имат договори с болниците и така лечебните заведения ще загубят още една възможност за приходи.

            А всичко, което България трябваше да направи, беше просто да изпрати едно писмо, с което да уведоми Европейската комисия, че българските доброволни здравноосигурителни дружества не попадат в приложното поле на директивата.

Обяснявам подробно всичко това, защото в момента темата за т.нар. „втори стълб“ отново се повдига с непознаване на миналото и без визия за бъдещето. Правителството на Пламен Орешарски е притиснато от изискването на Европейската комисия, България да предложи Национална здравна стратегия до края на декември 2013 г. иначе здравната система няма да получи средства за следващият програмен период. В края на краищата ако ние сме толкова луди и глупави години наред да събираме пари и да градим институции, които после с лека ръка да пилеем с празноглавие и алчност – това си е наш проблем. Развитите европейски данъкоплатци искат ефективност и смисъл за дадените пари.

От казаното в публично пространство до момента става ясно, че настоящото правителство също както и предшествениците си, не разполага с визия, компетентност и доверие в здравния сектор и играта на думи, откриването на топлата вода и ученето в движение ще продължават да бъдат факт.

Говори се така, все едно демонополизацията е държавата да създаде втора каса?! Това са абсурдни неща.

            А некомпетентността на едни управляващи е ключов фактор за недоверието на хората да си плащат вноските. Вие бихте ли поверили парите си на човек, на когото нямате доверие, че ще ги управлява добросъвестно и с полза за вас? Как да бъдат мотивирани хората, които плащат пет пъти – данъци, осигуровки, на ръка, под масата и накрая и чрез дарения – все с идеята, че ще са осигурени, но все продължават да остават несигурни? А и как изобщо може да се повдига въпроса с увеличаване на здравната вноска при положение, че вноската преди 4 години беше увеличена с 2%, а качеството за тези четири години беше намалено поне с 200%? Българите платиха предостатъчно не само с пари, но и със здраве за политическата глупост в здравеопазването. Само хора, които са с акъла си и с морала си могат да мотивират, останалото е илюзия – никакъв контрол, санкции, отнемане на книжки и прочее измислици няма да помогнат. И докато начело на системата не се появи човек със здрав разум и здрав гръбначен стълб, всякакви разговори за „втори“, „трети“ и  прочее стълбове са безсмислени.