За резерва на НЗОК

В закона за здравното осигуряване от 1998 г. се регламентираше създаване на резерв на НЗОК.  

В продължение на 10 години този резерв се събираше в БНБ. Той придоби популярност като в медиите беше наричан „голям резерв на НЗОК“ и достигна 1.4 млрд лв. през 2010 г.

Паралелно с това при самото съставяне на бюджета на НЗОК всяка година се предвижда т.нар. оперативен резерв. Той не може да бъде повече от 10% от общия бюджет за годината. Той е за непредвидени текущи разходи през самата бюджетна година. В медиите дълги години този резерв се наричаше „малкия резерв на касата“.

След 2010 г. събирането на „голям“ резерв отпадна. Сега има само оперативен резерв.

„Големият“ резерв не можеше да се пипа без решение на Народното събрание. Той беше за непредвидени разходи от голям мащаб при епидемии, кризи и др., за подпомагане на провеждането на реформата в болничната помощ – например да подпомага болниците в процеса на тяхното преструкуриране, да служи за въвеждане на доброволното здравно осигуряване в процеса на управление на задължителните здравни вноски (т.нар. демонополизация на НЗОК).  Той генерираше много добра годишна лихва годишно и при добро управление само от лихвите и дивидентите от него цялата администрация на здравното осигуряване можеше да се издържа без да се харчат повече пари от текущо събираните здравни вноски на хората. По закон този резерв не можеше да се харчи за друго освен за здраве.

„Малкият“ резерв на НЗОК е съществувал всяка година и не се отблокира за първи път. Неговото отблокиране ставаше преди с решение на Управителния съвет, сега с решение на Надзорния съвет. Той се харчи само за купуване на услуги за здравноосигурените или за лекарства.

Какво се случи с «големият» резерв при Дянков?

Симеон Дянков и неговият екип в МФ решиха буквално да национализират 10 годишните спестявания на българите без обяснение и без отчет. Информацията защо се прави това и за какво ще послужат парите бяха много и противоречиви – от това, че се купуват специални права за тираж на МВФ, през това, че се покриват разходи по други сектори, до това, че с тях трябва да се крепи платежния баланс. Владислав Горанов беше цитиран да казва, че след приключване на 2010 г. всички наличности по сметките на НЗОК ще се прехвърлят към републиканския бюджет и ще дадат възможност за “финансиране на дефицитите на консолидираната фискална програма в следващите години“ – каквото и да значеше това.

Хитрите финансови акули лесно изиграха Лекарския съюз и така на 6 октомври се роди споразумение между лекарите и правителството, което не се огласи публично предварително, а едва след като беше подписано стана ясно, че в него е записан текст натрупаният в БНБ резерв на НЗОК да премине в края на годината по сметки на републиканският бюджет.

Същият ден един от подписалите споразумението от името на БЛС – заместник – председателят на БЛС д-р Стефан Константинов стана здравен министър на Бойко Борисов.  Смешна цена за историческа глупост.

На 19 октомври председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов скъса споразумението осъзнал какво се е случило, но вече беше късно. Той до последно наивно обясняваше пред медиите, че не допуска, че държавата да спекулира и да похарчи парите за нещо друго освен за здраве, макар в споразумението да не беше записано точно за какво ще се дадат те след като напуснат резерва.

И така противоконституионно и политическо нагло резервът на НЗОК изчезна.

Какво се случва с «малкият» резерв днес?

Болниците трупат дългове, а от касата твърдят, че бюджетът предварително е бил планиран само за 10 месеца. В момента няма пари за последните месеци от годината, а бюджетът на касата явно няма как да бъде актуализиран. Така, че се преминава към логичното отблокиране на оперативния резерв. Той ще бъде използван за здравноосигурителни плащания към болниците – поне така се казва.

В случая няма нищо противозаконно. Гаси се пожар, но не се предотвратява неговото повторно появяване.

Ако така се продължава смисълът за обществото е нулев.

Няма причина болниците, които са търговски дружества да работят реално на бюджетна издръжка, да не могат да бъдат приватизирани, част от директорите им да продължават да трупат дългове поради корупция и лошо управление, други да трупат дългове поради неправилно остойностени клинични пътеки или пък наложени непосилни изисквания за брой специалисти и т.н. При такава система всяка година системата ще бъде на дефицит, парите никога няма да стигат, а качеството никога няма да удовлетворително.