събота, 15 август 2015 г.

СЪНЯТ НА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ РАЖДА ЗАДНИТЕ МИСЛИ



Вместо за защита на права по-добре да се говори за пазене на ценности



И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори: мъж и жена ги сътвори. Чели сте това в Библията. Или поне сте го чували, ако не първото. Толкова просто и ясно е казано. Бог е в нас. Наша работа е да се държим като богове. Да правим това, което очакваме от Бог. Да обичаме, да прощаваме, да сме справедливи, да ценим талантите, защото с тях се твори и се усъвършенства светът.
Ако тази проста истина се разбира и прилага повече, десетки думи, които днес разделят света, просто няма да съществуват. Щяхме ли да говорим за дискриминация, ако виждахме в другия богоподобието, а не злото? Щяхме ли да се борим за правата на жените, които смятат, че не са допускани до управлението, че получават по-малко пари и че са подценявани? Или за правата на мъжете, дискриминирани от жените, които използват всичките си женски оръжия, за да се издигнат в кариерата? Щяхме ли да унищожаваме талантите на хора просто защото са с различен цвят на кожата, изповядват различна религия или имат друга култура? Щяхме ли постоянно да търсим слабите места в другите, за да ги нараним, вместо да намерим силните в себе си, за да ги развием?
Мъжко-женските теми за равни възможности звучат някак изкуствено за европейски държави. Аз съм жена, майка и работодател. И някак не виждам нещата така, както ми ги описват. Защитата на правата на някой да има работа, без да работи, или да получава пари, без да полага усилия, категорично не се вписва в моя начин на мислене. Да не говорим, че не разбирам какво значи да има квоти в управлението само защото си жена. Ами то има достатъчно мъже, които са успели с типично женски прийоми, така че женското начало може да се чувства представено. Жената, която създава собствен бизнес, минава през същите трудности така, както и мъжът. И има своите предимства и недостатъци точно както и мъжът. Дори и в корумпирана и проядена държава като нашата има нещо, което няма как да се избегне - и то е, че каквито и да са договорките, каквито и да са връзките, каквато и да е конюнктурата - все някой трябва да свърши работата. И тази работа може да се свърши само от хора, които наистина могат да я работят. Така че професионализмът има най-голяма роля за една кариера независимо от предразсъдъците и масовата трактовка, че само боклуците плуват на повърхността.
Въпросите за мъжете и жените, за циганите, за бежанците далеч не са единствените, за които имаме предразсъдъци. Като общество ние имаме тежки ментални окови за децата, за осиновяването, за семейството, за богатството, за религията... Като се замисля - общо взето, за всичко.
Предразсъдъците са нещо, което не само ни пречи да вървим напред, но трябва да осъзнаем, че колкото повече предразсъдъци имаме, толкова по-удобни за управление ставаме. Те са нещо като софтуер, за който злото има десетки приложения.
Там, където властват предразсъдъците, а не ценностите, там господари на умовете са задните мисли. Задните мисли ни отклоняват от центъра. Затова и вървим все настрани и назад. Прекалено сме разцентровани и тежки, за да можем да летим напред в бъдещето.
Самата идея за защита на нечии права веднага ражда опозиция. Всеки смята, че неговите права са нарушени, че другият има повече от него. Затова вместо за защита на права по-добре да се говори за пазене на ценности. Ако се осъзнава, че пазенето на определени ценности пази света в неговата цялост, хармония и смисъл, вероятно и приемането на някои политически конструкции ще бъде по-лесно. Както, разбира се, и отричането на политически манипулации, които ползват мечтите и вярата на хората за лични облаги, ще става далеч по-бързо и няма да губи десетилетия човешки живот в безсмислие.
Погрешно е схващането, че ценностите не вълнуват обикновените хора и са елитарни. Ако беше така, нямаше хората непрекъснато да се стремят да отделят доброто от злото независимо от темата.
Проблемът идва от това, че стремежът на хората да имат отправни точки на доброто и злото умело се използа от меркантили и кукловоди и през последните 25 години софтуерът на българския ум е объркан и пълен с бъгове.
Живеем по доста объркан начин. Ние се оплакваме, че някой проявява агресия към нас, когато самите ние сме агресори. Критикуваме пламенно другите, че правят нещо, което при първа възможност самите ние ще направим без скрупули и задръжки. Съдираме душите си всеки ден голи до кръста, обезумели от нечовешки емоции. Обясняваме как някой друг е простак, като го правим по възможно най-просташкия начин. Отричаме до унищожение всеки, който не мисли като нас. Не можем да приемем спокойно, че има и хора, които просто не ни харесват.
Убедено твърдя, че човек може да има различно мнение и да защитава интереси, без да нарушава човешкото в другия. И от това позицията му не става по-малко твърда или пък безпринципна. Напротив даже.
Не може да вярваме в Бог и да сме пълни със съмнение, страх, вина и омраза. Това са взаимноизключващи се неща.
Не може да не четем, да не мислим, да не работим, да не сме отговорни за собствения си живот и да очакваме, че рогът на изобилието ще се стовари над нас, като се полеем със "свещена вода", завъртим се три пъти, като видим черна котка и си завържем мартеницата на цъфнало дърво.
Трудно понасям десетките врачки, баячки, знахарки и прочее медийни звезди от телевизора, които церят с боб, ориз, кафе, индрише и дават съвети за светлото бъдеще.
Изобщо профанизацията трябва да се презира и да се отрича. Всичко, което води до деградация, не е Божа работа, следователно не е и наша.
Този живот трябва да се живее истински, пълноценно, със смисъл, с уважение към другия, със стремеж към самоусъвършенстване.
Около нас новините преливат от смърт на деца на пътя, пребити, измамени, ограбени хора. Култивираме в себе си звяра, не Бога. И нямаме никакво оправдание за това.
България си няма духовен водач. Някой, който да я успокоява, когато забушува, да я връща в светлия път, когато тръгне надолу, който да дава личен пример и да води хората към развитие, а не към деградация. Наскоро търсихме известен човек, който да говори по темата за етиката и ценностите публично. Двадесет от най-добрите PR експерти в страната не можахме да измислим име. Но дори и това не трябва да спира всеки един да се стреми към лично съвършенство. Защото всеки един от нас е отговорен както за своя живот, така и за този на другите.

понеделник, 27 юли 2015 г.

Докъде се простират правата на един престъпник

В Норвегия позволиха на масовия убиец Брайвик да стане студент, защото не искат да променят принципите на обществото заради един човек
В България се променят принципи заради отделни хора
Седмица преди 22 юли - деня, в който се отбелязват четири години от трагедията в Норвегия, в която екстремистът Андерш Брайвик взриви бомба в Осло, след което нападна младежки лагер на остров Ютьоя и така отне живота на 77 души, излезе новината, че същият този масов убиец е приет като студент по политология в университета в Осло.
Признавам си, че и аз първоначално си казах - това е твърде либерално дори за скандинавска държава. Още повече че самият Брайвик в своята защитна реч пред съда обвини точно факултета по журналистика на университета в Осло, че произвежда студенти, които гласуват за леви партии, защото преподавателите му изповядват марксистки възгледи. Масовият убиец се обяви против мултикултурализма и либералните възгледи и заяви в съда, че убил десетки, за да предпази страната си от гражданска война. Материалите по делото са засекретени за 60 години.
После обаче се зарових в дълбочината на фактите отвъд заглавията. Четох някъде, че ако се информираш само по заглавията, получаваш само 30% от истината, но това е друга тема.
Решението на университета в Осло да приеме един масов убиец за студент породи сериозни спорове в Норвегия. Самият ректор на университета Оле Питър Отерсон коментира за в. “Гардиън”, а след това и в собствения си блог решението и го определи като “морално трудно”.
Роднини на жертвите споделиха, че за тях е без значение дали Брайвик ще чете книги с научна фантастика в затвора или политически науки. Част от норвежците обаче се обявиха категорично против това Брайвик да има право на образование. Какви са фактите?
Всеки затворник по закон в Норвегия има право да учи. Още по време на съдебния процес е имало сериозни спорове дали Брайвик трябва да се ползва със същите права като тези на останалите затворници и решението на норвежкото общество и институции е било - да. Той ще бъде един от всички. Независимо от мащаба и тежестта на неговото престъпление той няма да получи нищо по-различно. Той няма да бъде прецедент. За него няма да има нищо специално. Преди една година Брайвик кандидатствал в университета, но не бил приет. Сега издържал изпитите и университетът няма право да му откаже прием. Ако откажат, отново ще имат прецедент. Краткото и ясно обяснение на ректора е - този човек се опита да бламира системата, той провокира законите и институциите, ако за него започнем да създаваме специални закони, ако неговата мащабна провокация на демокрацията завърши с това, че ние се откажем от принципите и законите си, значи той е победил. Същевременно обаче правилата за студенстването на Брайвик в затвора са такива, че той няма право да напуска килията си, няма да има преподаватели, няма дори да има компютър с интернет и няма да влиза в досег с нито един студент. Той ще получава лекциите и книгите си чрез контактно лице в затвора. Най-вероятно при спазването на тези правила той няма да получи диплома за политолог.
Така, спазвайки правилата, Брайвик ще учи, но също спазвайки правилата, той няма да бъде класически студент и няма да държи диплом в ръцете си.
И ако дотук виждаме победа на принципите над емоциите, следва да видим и нещо много по-важно. Осъзнаването на едно общество за смисъла на институциите за лишаване от свобода и каква е тяхната цел.
“Приет да учи политически науки, Брайвик ще трябва да чете за демокрацията и правосъдието, за това как плурализмът и уважението на индивидуалните човешки права, защитата на малцинствата и основните свободи са били инструментални за историческото развитие на съвременна Европа”, пише още в блога си Оле Питър Отерсон.
Има много масови убийци, които понасят следствията на жестоката си съдба - на Изток и в САЩ те са умъртвявани по различни способи. Странно, но точно в тези държави, където има смъртно наказание, масовите убийци са най-много. Смъртното наказание, оказва се, не е бариера пред нови и нови последователи. Всяка седмица в САЩ някой взема картечния пистолет и сее смърт я в ресторант, я в училище, я в някой мол. Те знаят какво следва, но може би и това търсят - епичен завършек на своя живот, геройство, макар и с негативен оттенък.
Най-голямото наказание и в същото - време спасение, за един престъпник е неговото покаяние. Покаялият се престъпник не заразява с престъплението си последователи. Та какъв герой би бил Брайвик, ако се откаже от философията си - тази, която го поведе към екзекуциите?
А той няма как да не се промени в норвежкия затвор, защото с нищо не е по-различен от другите. Той е просто затворник номер някой си. Със същите права, със същата присъда.
Дебатите, които норвежкото общество води по тази тема, са един сериозен урок - за ценностите, за правилата, за демокрацията. Защото това не е даване на права на масов убиец, а непреклонност да жертваш демокрацията дори заради най-жестоката провокация към държавата след Втората световна война.
Има много причини Норвегия да е далеч пред България в развитието си и побеждаващата, непреклонната логика на правилата и тяхното спазване е част от тези причини.
У нас демокрацията е жертвана всекидневно за къде, къде по-малки случаи. В България всеки смята, че може да се отърве от възмездието, смята, че може да надхитри корумпираната система, и затова няма притеснение от нарушаването на правилата. Осъдени за тежки престъпления могат да си откупят свободата, като уж работят по договор на затвора в някое предприятие извън града и остават без надзор. Или пък още по-просто - някой да си затвори очите на границата и убиецът никога да не припари зад решетките. Принципите в България не важат.
Закони се променят заради отделни хора дори само защото същите нямат образование, а трябва да заемат длъжност. Във всеки по-сериозен дебат водещи са емоциите и чувствата, аргументите се приемат за нещо скучно, даже безсмислено. Ценностите изобщо не са тема, камо ли пък да предизвикват обществени дискусии. Виж - цените са друго нещо. За тях може спор, може протест, даже бой. Ама хората тука се интересували от яденето и пиенето и не им било до ценности. Е, ако е така, защо вече повече българи живеят извън България, отколкото в нея? Всички искат правила. И биха ги спазвали, ако политиците първи дадат пример за безкомпромисност. Защото политиката на непрекъснатия възможен и невъзможен компромис се превръща в инструмент за самозадоволяване с власт, напълно лишен от смисъл и полза за хората.

сряда, 27 май 2015 г.

ПОСЛЕДЕН ШАНС СРЕЩУ ВОЙНАТА БЪЛГАРИ - РОМИ
Масовата злоупотреба с невежи и оскотели хора трябва да е най-яростната мотивация на негласуващите да си спасят държавата

в. Труд | Деница САЧЕВА | 28.05.2015

 Село в Хасковско. Всички са роми. Нямат вода, нямат ток редовно. Имат кладенец и цялото село пълни вода оттам при нужда. Кметството мирише на тоалетна. От години на всички избори избират една и съща партия. И след всеки избор децата продължават да не ходят на училище, селяните нямат достъп до лекар, всичко, което е малко по-читаво и може да работи, го няма. Иначе всички гласуват. Поне по данните от протокола.
Орландовци, София. Почти като в първобитнообщинния строй. Деца, кал, кучета и каруци в едно. Момиченце с хидроенцефалитна главичка с майка на 15. Повечето нямат документи за самоличност. Оплакват се, че заради това не могат да получават помощи. По изборите обаче всички гласуват. Не става ясно как, като нямат документи.
Ихтиман. Училище. Гърми музика от уредба между две каруци. В едната страна се договарят гласове за една партия, отсреща - за друга. Полицията е по средата. Пази изборите. Джип стоварва няколко роми. Единият влиза в стаичката, гласува, връща се пред комисията с карта, счупена на две. Председателят на комисията казва: "Какво му е на документа? Валиден си е. "
Враца. Роми гласували за една партия досега, внезапно гласуват за друга. Смяна на политическите възгледи. Няма лошо. Продадено.
Монтана. Област със застаряващо население и лоши икономически показатели. Селата на Монтана обаче внезапно стават притегателно място за смяна на местоживеенето. Повече от 1000 български граждани от ромски произход сменят адреса си за месец при предишните местни избори. При това групи от 50-ина са регистрирани от по един човек в съответните общини.
Варна. Наводнение. Незаконни къщи, в които живеят роми. Смърт. Дарители отказват да дават дарения за хора, които са живели незаконно. Протести срещу ромите, ако ще им се помага. Отиват роми доброволци. Местните роми ги гонят. Казват им - махайте се, ние не сме роми, ние сме мюсюлмани.
Пазарджик. Двайсет и четири деца първокласници бяха отписани от родителите си от пазарджишкото училище "Христо Смирненски" на първия учебен ден, защото в последния момент майките и бащите разбрали, че ще бъдат в паралелка с 12 деца от ромски произход.
Катуница. Кръв и огън. Микробус с шестима роми убива 19-годишен мъж. Вълна от протести и палежи.
Погроми от футболни агитки. Викове "Гяури, ще ви избием".
Сливен. Ромският квартал "Надежда". Деца скандират пред телевизионна камера "Българите на кайма", "Българите на сапун."
Девет къси разказа, с които искам да ви кажа, че конфликтът между роми и българи в Гърмен не нито началото, нито края на тлеещо напрежение, за което всеки, който работи по темата знае и алармира от почти десетилетие. Още на другия ден след Гърмен и жителите на "Западен парк" в София скочиха срещу ромите от "Факултета".
Омразата тлее и от двете страни. Някъде просто е в зародиш, но това не значи, че я няма.
Словоблудството на тема "роми" ражда чудовища. Патриотите помпат рейтинг с ужасяваща реторика срещу хора, а либералите излизат с голи декларации за защита на многообразието без нито едно реално действие за решаване на проблемите. Всички са възмутени от купуването на гласове, но нямат нищо против да го правят, дори да идват на власт по този начин. Политическите действия за решаване на ромските проблеми обаче са мръсна и черна работа, за която няма кани дати. Дай им на политиците форуми, кръгли маси, стратегии, международна обмяна на опит. На кой му се занимава с кал, глад, мизерия, неграмотност и престъпления.
Младите ромски лидери, грижливо обучавани, възпитавани, развивани, пазени и защитавани ги няма на терена, когато ситуацията изисква решителност и категорични действия. Страхът от това да заемеш трудна позиция е човешки, но той е в основата на много проблеми.
С тях също се злоупотребява, не че те самите не го допускат. Водят ги като панаирджийски мечки по форуми, но когато трябва да им дадат реална власт и възможности да решават проблеми - всички предпочитат старите, изпитаните, зависимите т. нар. лидери.
Конфликтите може да се решават само ако се спазват някои прости принципи. Всеки човек, роден на територията на Република България е български гражданин, освен ако не придобива друго гражданство от единия или двамата си родители. Няма българска и ромска престъпност. Има престъпност и тя трябва да бъде наказвана. Партиите и политиците, насърчаващи омраза, подклаждащи етнически напрежения и злоупотребяващи с купен етнически вот трябва да бъдат наказвани сурово. Със заличаване на регистрация, отнемане на имунитет, оттегляне от пост.
Служителите на МВР трябва да бъдат освободени от автоцензурата да разследват политици и сделки за купуване на гласове чрез по-добра законова защита.
Въпреки всички опити и публични заявки, МВР е далеч от деполитизация. Разделянето на професионалното от политическото особено в страната е само пожелание. Висшите полицески служители са заплашени от смени при всяка смяна на текст в закон или правителство. Никой не е достатъчно свободен и сигурен едновременно, че да рискува да засегне политически интереси и да преследва корупция.
В преодоляването на конфликтите трябва да се включат най-активно всички български граждани от ромски произход, които искат да живеят достойно и нормално. Това е и тяхна битка. Те трябва да покажат първи, че са спазване на законите и че законът е над всичко.
Масовата злоупотреба с невежи, бедни и оскотели хора трябва да се превърне в най-яростната мотивация на армията от негласуващи да си спасят държавата. По избори има толкова много партии, толкова много хора - все на някого си струва да му се даде шанс. Високата избирателна активност разбърква политическия пасианс. И прави престъпленията с купен вот ненужни.
Страната ни е осеяна с огнища на беззаконие и масова несправедливост и ако някой направи карта ще види, че една война е напълно възможна. Въпросът е как политиците да не я направят неизбежна. Все още имат шанс да хванат последния влак. Ако не искат да видят имената си с черни букви в историята.
Стр. 13


неделя, 8 март 2015 г.

Държава на десни граждани и леви политици

Благосъстоянието е невъзможно в условията на политическо двуличие
Данъкоплатците все повече разчитат на себе си, а депутатите - на държавата, за да я доят
Публикувано във в-к "Труд" на 8 март 2015г. 
От години ни облъчват с две послания - няма пари и има корупция. Навсякъде нямало пари. Криза било. Дълговете осигурявали стабилност. Особено когато са насочени към покриване на стари задължения. Аз пък си мислих, че теглиш кредит срещу бизнес проект, идея за вложение, нужда от инвестиции. Явно нямам „държавническо" мислене. Иначе борбата с корупцията на ниските етажи е безмилостно жестока - особено впечатляващо е съобщението, че 30 висши служители трябвало да влязат в затвора. Остана и това да планираме по бройки в „България 2020".
Защо няма пари в държавата? Защото политиците институционализират кражбата и лъжата и ги превръщат в модел за поведение на масовия избирател. Защото иновациите, умът, почтенността не се стимулират. Напротив - санкционират се. Защото хората не виждат никаква връзка между приходите в бюджета от своите данъци и осигуровки и разходите, които се правят за техния по-добър живот. Гражданите у нас са управлявани чрез страх, скандали, вина и омраза. Вместо хоризонти постоянно им вещаят апокалипсиси. Хората без хоризонти не работят за бъдещето. Занимават се с оцеляване. И тези, които печелят пари, си имат лични планове, експортират наследството през граница и го удрят от време на време на родолюбие, колкото да успят съвестта си.
На мен ми омръзна никой да не се интересува от хората, които произвеждат и създават, а непрестанно да им се сервират законови заплахи и да им се насажда чувство за вина. Омръзна ми да се покровителстват корупцията, бездарието, арогантността. В края на краищата този, който има ум, сърце и разчита на ръцете си, ще си намери държава. Въпросът е калпавата държава дали ще може да си намери хора.
Повече от един милион и половина български граждани, сред които и аз, си плащаме напълно редовно данъците и осигуровките. Спрях да плащам данъците до края на януари с идването на Симеон Дянков - 5% отстъпка никога не ме е вълнувала. Просто политиката „Дянков" напълно ме демотивира като данъкоплатец и работодател и започнах да плащам всичко, което дължа на държавата, в последния ден на законовия срок. Реших, че няма да давам аванси. И бездруго покрай обществените поръчки постоянно трябва да подпомагаме държавата. Наскоро станах майка и се оказа, че тъй като съм осиновител, мога да ползвам 90% от заплатата си само до навършване на 1 година на детето, т.е. това са 2 месеца в моя случай. Ако едно дете бъде осиновено след навършване на 1 г., майката на практика не може да ползва адекватно майчинство. Тази година стават 20 години, откакто се осигурявам редовно без прекъсване и в единственият период от живота си, в който евентуално бих имала нужда от държавата, ще получа подкрепа, близка до нулата.
Моя приятелка е болна от рак и събираме дарения - тя също като мен си е плащала най-редовно всичко дължимо в НОИ и НАП. Бюджетът за здравеопазване за последните години се увеличи драстично, но даренията не стават излишни. Дори президентът цинично организира Български Коледи за по 1,5 млн. лв., вместо да настоява за политики, с които даренията за лечение да бъдат само инцидентни, а не масова практика.
На фона на постоянното доене на работодатели и съвестни данъкоплатци най-циничното послание на политиците е, че те се грижат за нашите пари. Мерси. Хора, които през живота си не са измислили проект или не са дали хляб на 5 души, няма как да се грижат за парите ми.
Да вземем така наречената пенсионна реформа - какво ми предлагате? Какви са стимулите за коректните работодатели и самоосигуряващи се? Какви са мерките за насърчаване на младите хора, на най-активните, хората от 30 до 50 години, на които се крепи основно бюджетът на държавата? Плашат се гаргите с мантрите за наказателна отговорност за некоректните, а има богоизбрани некоректни, на които се дават отсрочки, покриват се дългове, анулират се актове. Вдигането на пенсионната възраст е необходимо и обяснимо, но защо се прави на час по лъжичка? Кого обслужва то? Със сигурност статуквото, а не бъдещето. Хората от моето поколение ще се пенсионират някъде между 2036 и 2040 година и вероятно трябва още от сега да наблягат на здравословния начин на живот, за да могат да живеят поне 120 години, за да могат да получат поне по-голямата част от вложеното си в държавата чрез пенсията. Ако някой се е загрижил за стабилността на държавата и за бюджета й, трябва да мисли за бъдещето, не за протестите на 25-годишното статукво.
Още по-скандални са предлаганите промени в здравното осигуряване Разделянето на здравния пакет на основен, спешен и допълнителен е опит сегашният универсален основен пакет, който покриваше НЗОК, да бъде разбит и по този начин да бъде ограничен достъпът до медицинска помощ. На практика ще плащаме същите пари, а ще получаваме по-малко помощ, защото новият основен пакет ще съдържа по-малко заболявания, които касата ще покрива. Останалите или ще влизат в допълнителния пакет, или ще се заплаща за тях, или ще ни се налага да си правим здравни застраховки.
Борбата с корупцията, която уж трябва да връща откраднатото от гражданите и която уж трябва да укрепва доверието в смисъла на държавата, е доведена до гротескно състояние. Жертва падат малките рибки, тук-там някоя по-голяма, но само ако е поръчана. Борбата с корупцията не може да се води от хора, които преглъщат на сухо, или от клиенти, които поръчват глави на блюда на службите сервитьори. Такава борба може да се води само от хора, които мразят корупцията. Защото са били нейни жертви. Защото е трябвало да съкращават бизнес и хора заради нея. Защото е трябвало да плащат за чужди сметки вместо за свои иновации.
Гражданите стават все по-десни, защото все повече разчитат на себе си, а политиците стават все по-леви, защото над 80% от народните представители биха били господин и госпожа Никой, ако я няма държавата, която да доят. И мнозинството от негласуващите са именно хората, които разчитат на себе си и виждат държавата като заплаха, а не като смислена форма на общоживеене.
От началото на това правителство няма решен нито един сериозен проблем на хората, не е предложена нито една цялостна и дълбока реформа. Свидетели сме на театрални заплахи за оставки, реформаторски фейсбук статуси, национално безотговорни патриотични игри и демонстрации на АБВ-то в политиката.
С такава политика у нас още дълго няма да има пари. Но пък скоро може да няма и платежоспособни граждани.
Възможно ли е благосъстояние в условията на двуличие? Не. В английския език липсата на двуличие и благосъстояние са две думи синоними. В живота - също.

петък, 30 януари 2015 г.

Станах майка

Станах майка. На момченце на 10 месеца. Винаги съм знаела, че ще осиновя дете. Майка ми е осиновено дете, а аз обичам да се ровя в причините и следствията.  Отгледана съм от баба и дядо. Те осиновили майка ми преди около 60 години и знам прекрасно, че хората се свързват с любов, а не с кръв. Вярвам, че ако живееш съзнателно и намериш кривите места в миналото, имаш шанс да ги изправиш в настоящето и това е част от пътя към самоусъвършенстването. 
Майка ми ме е родила като била едва 20 годишна студентка и в отглеждането ми  навремето помагало едно семейство студенти от Сирия. Техният син Надим се родил един месец след мен и са ни гледали заедно. Баща му Сафоан снабдявал майка ми с бананова каша – друго не съм близвала. Пеели са ми сирийски песнички за лека нощ. Когато 40 години по-късно ми се обадиха от центъра за бежанци в Овча купел и ми казаха, че има сирийски бебета без храна, дори не се и замислих, а директно тръгнах към аптеката отсреща. Купих най-различни неща,  естествено взех и всички налични бурканчета с бананова каша. Kато плащах на касата, сякаш в себе си чух някакъв звук като щракване от капаче на бурканче. Нещо в мен се затвори. И се почувствах цяла и в хармония.
Взех решението, че ще подам документи за осиновител на 39 години. Посрещнах 40 – тия си рожден ден в група с 30 души съвършено непознати. В училище за родители кандидат – осиновители. Всеки един от тях беше много интересен човек , със своята си съдба, очаквания, разбирания, тревоги и надежди. Отрупаха ме с мили подаръци – менделеевата таблица, защото любовта е химия, малък свещник с ръчно рисувана икона, малка синя кутийка с ръчно направени и надписани на ръка късметчета за всеки ден. За капак се оказа, че три семейства осиновители живеем на една и съща улица. После започна голямото чакане.
От всички деца-бежанци, с които се срещнах – над 700 може би – помня отчетливо няколко. Стараех се да нямам фаворити, за да мога да помагам на повече. Обаче Шийла ме прониза в сърцето. Тя не се казва така. Майка й и викаше така, за да й пази самоличността.  Шийла беше прекрасна, лъчезарна, пълна с енергия.  На 22 март – за първа пролет и за кюрдската нова година – й занесох вафли. Тя не се поколеба да ми отчупи половината -  няма нищо горкичкото, но каквото има – гледа да го раздели. Беше събота. Всяка събота ходех във Военна рампа да си я видя. Шийла замина в Германия. Добре е, ходи на училище с по-голямото си братче, най-малкото расте като гъба и става все по-красиво. Пишем си с майка й – с Google translate. Kато гледам какви главоблъсканици излизат на български, кой знае какво пиша аз на арабски. Ама тогава на този 22 март след Военна рампа ходих на църква.  Така ми се беше стегнала душата за тези десетки дечица там, че имах нужда от тишина и смирение.
Чаках за осиновяване повече от година. Дори си мислих, че вече трябва да предприема нещо преди да ми изтече регистрацията.  И на 13 декември получих обаждане. От непознат номер. Дори не запомних половината от това, което ми казаха. Чух само, че има едно момченце – тогава на 8 месеца и аз съм определена като първи избор за осиновител. Поканиха ме на първа среща след седмица. Посрещнах изгрева по пътя за дома. Още помня слънцето.  Сякаш всичко пред погледа ми беше златно. Първата среща с детето е голямо изпитание, защото си в стая с много хора – лекар, сестра, социални работници. Ти си малко като на изпит, а на всичкото отгоре не знаеш и на кой свят си. А той един спокоен, над нещата. Гушна ме, стисна ми двата палеца с двете юмручета и не ме пусна повече.  Първите си звуци ги издаде в скута ми. И смая всички в стаята. Същата вечер когато заспивах, той вече ужасно ми липсваше. Събрах всички документи наново за един ден. Навсякъде като казвах, че е за осиновяване и понеже беше преди Коледа, всеки ми съдействаше и помагаше. Пътувах да го виждам постоянно. Вторият път дойде и майка ми. Влезе в дом за деца за първи път в живота си. Тя е имала късмета да бъде осиновена още на десет дни, направо от болницата. Моето дете пък на десет дни постъпило в дома. Съдебното дело мина като по вода. Има дела, за които съдебната система работи. Съдията и прокурорката бяха разчувствани на финала. Последните 7 дни живях на последния етаж в дома за деца в очакване съдебното решение да влезе в сила. Грижих се за сина си заедно с жените, които работят тук и от които научих много. Напук на всички клишета в домовете работят много посветени, обичащи работата си хора.  Скъсаха ми сърцето с подкрепата си – знаеха, че не напускам сградата и ми носеха храна в буркани, печени филийки с чубрица и шоколадови бонбони. Заредих се с добрина. Днес тръгвам със сина си за София. Ако Дорето – бабата, която ни отгледа нас двете с майка ми, беше жива, днес щеше да е на 100 години.
Защо ви го разказвам всичко това? Защото може да помогне на някого. Някой, който се страхува да вземе важно решение, някой, който търси отговори, някой, който има нужда от вдъхновение. Защото всеки един човек в живота ни особено тези, с които ставаме по-близки, има дълбок смисъл.  Защото често заклеймяваме другия, без да подозираме, че той или тя имат дълбока вътрешна мотивация да правят или да не правят нещо. Защото исках да ви кажа, че всяко нещо, което ни се случва има своя причинно – следствена връзка. Тя понякога  е скрита половин или цял век назад, но това не значи, че не съществува.
Защото най-вредното за развитието на света изречение е, че нямало ненаказано добро и че доброто не се връщало. Забравете тази глупост! Жънеш само това, което си посял. Времето и пространството нямат значение, защото животът е вечен.
Разбира се, разказах ви тази история и заради себе си. Защото исках да напиша най – красивото изречение, което съм писала някога.  
Имам син Виктор, роден на 22 март в късния следобед .
Да, на същия този 22 март, за който ви разказах по-горе.



четвъртък, 29 януари 2015 г.

Суматохата и здравноНЕосигурените

За да си здравен министър категорично не трябва да си популист, но ако искаш щръкнал рейтинг е абсолютно задължително. Не знам защо, но като гледам нашия здравен министър все си спомням за Радичковия разказ за суматохата и за великия цитат „Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има“.  Задължителният репeртоар на всеки здравен министър включва електронна здравна карта, национална здравна карта, лекарствена политика и разбира се – мерки за здравнонеосигурените.

            „Ако вие се ударите с безкрайно скъпата си кола и това изисква един месец лечение в болница - 50-100 или 2 000 лв лечение върху вас, вие няма как да възстановите правата си с 500 лв за последните три години. Ще бъдете така добър да възстановите всичко, което дължите от началото на здравноосигурителния модел, както го правят повечето от нас“,  обясни докторът.  Ами ако се ударя със супер евтиния си велосипед? И ако сме 2030 година, пак ли ще трябва да платя от началото на здравноосигурителния модел“ и защо? Удивително е как всеки един истински проблем в здравеопазването може да се профанизира за броени секунди, да се използва за словесна дъвка и за неговото решаване да се предложи фундаментална безсмислица.

            Националната агенция по приходите, която събира здравните вноски работи с единната система на ГРАО. Според нея общият брой български граждани по ЕСГРАОН е 8 440 251, от тях здравноосигурени са 6 302 149 души.

            Кои са здравнонеосигурените? Това са:
  •  български граждани, които трайно пребивават в чужбина,
  •  хора, които знаят, че дължат вноски, но нямат пари,
  •  хора, които знаят, че дължат вноски, имат пари, но не искат да платят, защото не вярват в системата, и
  • такива, които не познават здравното законодателство и не знаят, че дължат пари. 
           Например това може да са учениците, приети за студенти и не знаещи, че дължат здравни вноски за периода от завършването на средно образование до приемането им във висше училище. Общият брой на лицата, които не познават здравното законодателство и поради това се оказват длъжниците по данни на НАП е 131 000 души.
            Колко са българските граждани, които живеят в чужда държава това е въпрос с повишена трудност. Грубо ако се махне от ЕГРАОНа броят българите от преброяването по данни на НСИ идват около 1 158 210 души. Но този брой е се мени постоянно. Да се надяваме, че Държавната агенция за българи в чужбина все някога ще ни изненада с нещо смислено – с данни, с визия, със стратегия... Хеле, пък сега вече като ще си има такъв мощен граждански контрол....
        От хората попадащи в графата социално слаби, за които държавата би следвало да покрива вноските, единствената уязвима група е тази на продължително безработните - лицата останали без работа за повече от 12 месеца трябва сами да си плащат здравните осигуровки след този период. По данни на НСИ лицата останали без работа между 12 и 23 месеца да 95 900, а тези над 24 месеца са 147 900 или общо 243 800.
      Около 254 000 са българите, които знаят, че трябва да плащат здравни осигуровки, могат да го направят, но не желаят да платят. Това са хора с творчески професии, работещи в сферата на услугите, хора, получаващи пари на ръка в сферата на сивата икономика като чистачки, частни учители, гувернантки, майстори и други. Ако те имат нужда от системата, преценяват дали да си платят на частно или да платят накуп всички вноски за последните 36 месеца.
        Разбира се, наред с тези числа, трябва да вземем предвид и факта, че държавата е най-некоректния платец на здравни осигуровки.
По данни от Закона за бюджета на НЗОК държавата осигурява 4 018 958 млн. български граждани с 975 259,8 хил.лв. трансфер от бюджета, а самоосигуряващите се и работодателите за 3 265 594 души внасят 1 819 900 хил.лв.
Това значи, че значителните дефицити в парите за здраве се генерират основно от неизпълнението на ангажимента на държавата.
Наред с това трябва да се има предвид, че българските граждани, които не се осигуряват от държавата, плащат средно по 46.44 лв. месечно или 557.29 лв. годишно за здравни вноски, а държавата осигурява лицата, за които е задължена средно с 20.22 лв. на месец или 242.66 лв. годишно.  От това става ясно, че държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели.
Така държавата ограничава разходите си за здраве и по този начин нарушава солидарността към здравеопазването като предпоставя несправедлива грижа за определени категории граждани, чието лечение тежи върху дяловото участие на коректните платци на здравни вноски. Тази несправедливост рефлектира във все по-нарастващия брой лица, които отказват да заплащат здравноосигурителни вноски, повишавайки по този начин бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.
Взетото решение вчера държавата да започне поетапно увеличаване на размера на осигурителния доход, върху който внася здравносигурителни вноски с 5 на сто годишно от началото на 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е див популизъм.
С прости думи това означава, че държавата ще продължи да уврежда солидарността с пълна сила, защото минималния доход на самоосигуряващите се ще се вдига така, че пожелателното изравняване няма да се случи никога. Дори и да се замрази вдигането му – изравяването би могло да се случи най-рано след 10 години.
Това решение отново е в ущърб на работодатели и коректни данъкоплатци и безкрайно демотивиращо, защото ясно показва, че държавата иска да паразитира върху все по-малката общност на работещи и създаващи благосъстояние хора. Това ако не е комунизъм – здраве му кажи.
Как трябваше да постъпи един десен здравен министър:
  • Да защити интересите на работодателите и на коректните платци, като предложи стимули за тях;
  • Да направи анализ на финансовото състояние на здравното осигуряване и да предложи  решения за финансова стабилност на сектора, както и за добро финансово управление и ликвидност;
  •  Да поиска държавата да ревизира национализацията на здравни вноски и да търси решения за поетапто възстановяване на големия резерв на НЗОК;
  • Да седне на масата със социалния министър и да обсъди какво може да се направи за осигуровките на хората, които са дългосрочно безработни, за да се покрият техните здравни нужди, но и да се идентифицират възможности за социални услуги, които да облекчат здравната система;
  • Да обсъди със социалния министър и фонда, който всяка година се планира в бюджета на социалното подпомагане и се трансферира в НЗОК за лечение на здравнонеосигурени – на какъв принцип се формира, има ли връзка между АСП, НАП и НЗОК в неговото планиране, как да се оптимизира;
  • Да седне на масата с финансовия министър и да обсъди какво може да направи НАП, за да повиши събираемостта от здравни вноски в категориите, където закона и правомощията й позволява;
  • Да защити интересите на българите в чужбина, защото те са най-големия инвеститор в страната, защото те трябва да имат мотивация да уважават държавата си и да имат реален стимули да я предпочeтат отново един ден за място за живеене и работа. 
  •  Да предприеме мерки за информиране на населението за задълженията и правата на здравноосигурените;
  •  Да предприеме решителни мерки за възстановяване на доверието в здравното осигуряване като например би могъл да започне от борбата с корупцията в системата. Така например интересен факт е, че редица големи български болници трупат значителни дългове, като в същото време държат на депозит пари в банки. Като принципал на лечебните заведения, които са 100% или 51% собственост на държавата, правомощията на един здравен министър са значителни.
Изобщо, когато талантът е в театъра, питам се защо го пилеем в упражнения по държавно управление.


понеделник, 10 ноември 2014 г.

Кръгом и пак напред



Помните ли как през 2006г. ДСБ поиска правомощията на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов както и на още 10 районни кметове да бъдат прекратени заради участието им в бордове на търговски дружества, което е нарушение на закона за местното самоуправление? По това време Борисов вече 5 години беше нарушавал закона, защото докато беше главен секретар на МВР от 2001г. не беше прекратил участията си в ръководството на две фирми -Интербулпред АД и Джи енд Би Травъл къмпъни ООД. По-късно ген. Атанас Атанасов, тогава народен представител и председател на софийската организация на ДСБ, оттегли от съда жалбата за отстраняване от длъжност. „Действията на Атанасов и ДСБ-София са израз на последователност в стремежа за постигане на категорична подкрепа на партиите, издигнали кандидат-президентската двойка Неделчо Беронов и Юлиана Николова“, беше обяснено тогава. Разбира се, такава подкрепа от Борисов не последва. За сметка на това с решението си да не се кандидатира за президент, каквито бяха очакванията през 2006г., Борисов пряко помогна на Първанов. Впрочем един тандем, който никога не е спирал да работи заедно.

Три години по-късно през юли 2009г. тогавашният лидер на ДСБ Иван Костов произнесе реч от трибуната на Народното събрание, в която обяви подкрепата на Синята коалиция за избора на Бойко Борисов за министър-председател, както и за предложените от него структура и състав на кабинет.

Ние подкрепяме ГЕРБ, защото такава е волята на българския избирател, защото споделяме еднакви ценности и принципи като членове на Европейската народна партия, защото по този начин БСП и ДПС ще отидат в опозиция, ще бъдат ревизирани делата им в управлението на страната и виновните политици ще получат заслужено наказание.“, каза той. Звучи познато нали?

Ето как продължава речта – „Ние подкрепяме правителството и по още една причина. Това е Програмната декларация, която току-що чухме. Тази Програмна декларация в много отношения, като цели и като приоритети на политиката е това, което Синята коалиция иска да чуе от бъдещия министър-председател и от бъдещия кабинет като ясен ангажимент. За нас, разбирайки естеството на процедурите и необходимото време да се изготви управленска политическа програма, е ясно, че на тази фаза – на избора на кабинета, е достатъчно да чуем приоритетите на правителството.

Разликата от тогава и сега е, че през 2009г. Синята коалиция пое ангажимент да подкрепя, но не влезе в управлението със свои хора. Резултатът го знаете – нито Борисов удържа думата си за програмната декларация, нито отделни представители на Синята коалиция удържаха на напъна да не влизат безпринципно във властта.  Ревизия на властта на БСП и ДПС не последва. Напротив. Дори се родиха зловещи икономически коалиции между отделни представители на ГЕРБ, БСП и ДПС. Синя коалиция вече няма.

Ахмед Доган, Георги Първанов и Бойко Борисов никога не са били опозиция един на друг. Исторически е доказано. Думите им нямат значение. Апропо, в този парламент ничии думи нямат значение. Най-вече думите на адвокатите – за тях тезата не е от значение. Винаги ще намерят аргументи във всички възможни посоки.

Да се подкрепя силата, защото така щяло да се даде шанс на разума също е исторически доказано, че е неправилно. Или най-малкото не дава полезен обществен резултат. Лични сребърници срещу смачкано достойнство - може би да. 

Сега ни прожектират поредния черно-бял филм със стар сценарий и с до болка втръснала ДС режисура, като се смята, че просто смяната на второстепенните мъжки и женски роли е достатъчно обновление, за да започне отново производството на илюзии.

Нямам никакво съмнение, че реформи няма да има. Няма истинско мнозинство, което да ги иска. Има един сговор на популизма, опакован в гръмкия целофан за клета майка България (знам, че т.нар. патриоти пишат това на латиница, но не съм способна да възпроивеждам подобен кич).

Програмната декларация за формирането на стабилно парламентарно мнозинство и съставяне на проевропейско реформаторско правителство съдържа прекалено общи текстове, които в повечето случаи са популистки и противоречиви. В нея липсва цялостен баланс на политиките - ако се изпълнят някои програмни намерения, това би блокирало изпълнението на други. Комбинацията от ляв и десен популизъм е родила документ, който в определени сектори затвърждава лозунги и клишета, които се въртят в публичното говорене почти повече от едно десетилетие.

Да ознаменуваш четвърт век преход с правителство на ляво-дясната мъгла начело с подобие на Тодор Живков си е забележително постижение. 

Тези дни се начетох на куп коментари как това било единственото възможно, политиката била изкуство на възможния компромис, чашата била наполовина пълна, имало някои хора, които били свестни и т.н.

Позволете ми да не споделям теорията за нормативния оптимизъм. Нямам причини да смятам, че олигархията внезапно ще прояви корпоративна социална отговорност. И не си представям политиката като спа център, в който трябва да се медитира и да се мисли положително.

Мафията не може да се победи като станеш съдружник с нея. Да се бориш за справедливост с лъжа също е оксиморон, чиито плодове берем 25 години след началото на прехода. Резултатите са видни – огромно обществено недоверие във всичко, дори и в самите себе си. Огромна емиграция – кой физически, кой духом и в мислите си. Първенци сме в класации по самооценка за нещастие. Ами значи провалена е тази политика. Не ми я представяйте за единствената възможна. Кризата затова е дълбока и не свършва, защото очевидно има нужда от радикална промяна в начина на правене на политика. Политика, основана на поне минимални етични стандарти и смисъл. И гражданско общество, което не приспива разума си с мантри за позитивното.

 Защото чудовищата се раждат не от сенките, а от съня на разума. Поне според Гоя