понеделник, 23 декември 2013 г.

Толерантните у нас са дискретно мнозинство

Публикувано във в-к "Труд", 24 декември 2013г. Заглавието е на редакцията. 

България отново влезе в чуждестранния медиен поток с новини за ксенофобия, нехуманно отношение и незачитане на човешки права. Още от журналистическия факултет помня клишето, че добрите новини не са новини. Само, че днес, когато светът ни е почти разрушен от лошите новини, става все по-важно да обърнем внимание и на доброто, което се случва всеки ден и което ни заобикаля.

В последните години у нас се прави всичко възможно да се внуши, че доброто е наивно, глупавато, задължително ще бъде наказано. Дори се стига до там да се внушава масово, че добро в чист вид не съществува. Има и други порочни тенденции – да се внушава, че доброто е да даваш пари, независимо дали са твои и как си ги спечелил, че доброто е нещо, което се прави по празници, че доброто е амнистия за нечия нечиста съвест.

Покрай доброволческите акции за бежанците у нас, чух много хора, които искаха да се помага първо на българи, после на чужденци, да се сравняват нещастия, да се дели бедността  според странния критерий кой е най-беден от по-бедните.

Няма правилна и неправилна благотворителност. Човек или обича хората, или не ги обича. Помага се там, където има нужда. Принципите са прости – уважение на личността на този, на когото помагаш, прави се само поискано добро, доброто е безусловно – правиш го, защото ти идва отвътре, защото трябва и защото го искаш. Доброто често е анонимно, тихо, дискретно.

Може би не познавате баба Ангелина и 97 – годишния дядо Вангел от село Голям Дервент, които посрещат с комат хляб и сирене премръзнали хора, пресекли браздата .

Може би не познавате Лидия, Гюлгюн и Росица от Хасково и Иван от Харманли, които помагат на бежанците с адаптацията към България, събират и раздават помощи, учат децата на български, търсят работа на родителите им. 

Едва ли сте чували за Джил и Труди от село Брягово до Харманли – англичанки, които живеят там със семействата си и помагат с каквото могат, търсят къщи за бежанци, събират дарения.

А за Ян и Лили – друго английско семейство от село Крушево, община Гърмен, които приютиха 11 бежанци в къщата си и които ги научиха да казват „здрасти“ и „чакай малко“? Или за Моника от Варна – една дарителка на надежда, чийто дом стана първия, който приюти бежанци. Научихте ли за мама Мария от Драгалевци, при която живеят майка и дъщеря, които се надяват един ден да се съберат отново с цялото си семейство?

Знаете ли, че в София от години живее Линда, бежанка от Ирак, която посвети живота си на това да помага на други бежанци и в която има толкова търпение и любов, че може да разтопи ледовете на Антарктика?

Срещнахте ли самаряните от Стара Загора, които организират социална и психологическа подкрепа на бежанците и които помагат на децата да се смеят дори когато газят в мизерия?

Познавате ли феновете на Манчестър Юнайтед в България, които събираха детски пюрета и памперси?

Срещнахте ли Паулина, която живее във Виена и помогна за събирането и превозването до България на няколко тона с помощи?  А Емилия от Софийския университет, която вплете дарителството за бедстващи хора от чужди земи като част от обучението по междукултурна комуникация и превърна подаръците за Коледа в урок по пазене на ценности?

Чухте ли за Део, който е само на 7г. и преведе своите 23 лв. и 27 стотинки по банков път, за да помогне на бежанците? И искаше да направи това така, защото „по банков път е законно“? Или за Надежда, която води своя 5 годишен син по време на акциите, за да го учи на благотворителност?

Познавате ли Гевара, бежанец, танцьор и хореограф, който сам работи вече като доброволен социален работник за останалите си сънародници в България? Или Росица, която предлага работа на бежанци за шивачи с заплата и осигуровки при подписан трудов договор.

Чухте ли за Ирина, Петя, Исмаил, Цвятко, Анна, Иван, Мина, Мариана, Влади, Криска, Люси, Ани, Цвета, Васил, Камелия, Мария, Борислав, Явор, Атаа, Азхар, Шади, Ахмед, Акрам, Мохамед, Максим, Ицках, Красимира, Ралица, Юлия, Мажд, Руслан, Андрей, Кристоф, Мишо, Емил, Нина?

В групите за приятели на бежанците във Фейсбук има почти 5 000 души, нови участници идват непрекъснато.

Дори и да не сте чували за тях, добре е да знаете, че те съществуват. И добротворстват.

 Доскоро ние не се познавахме. Ние и днес не се познаваме кой знае колко добре. Знаем си малките имена и телефоните. Имаме си доверие. Нямаме си страхове – нито от другите, нито помежду си. Правим това, което смятаме, че е важно, нужно, смислено.  Помагаме на всякакви хора в нужда. И вярваме, че така променяме онова в света около нас, което не ни харесва.

Живеем в нашата си България – тази, в която, когато обичаш, даваш, уважаваш, не крадеш, не лъжеш, не подозираш – нещата просто си идват на мястото.

И ако всеки ден повече от нас разширяват с личен пример, мисъл, дума, действие границите на тази България, един ден няма да има нужда да тъпчем насила родината в куфари. Ще пътуваме само за удоволствие, за училище, по работа и по любов.


неделя, 1 декември 2013 г.

Да даряваш е уникално, правете го всеки ден

      Сигурно ще видите много снимки и текстове за тази акция из нета. И това е така, защото всеки, който участва в нея, ще я помни дълго. Тази събота и неделя в центъра за настаняване на бежанци и мигранти в Харманли се събрахме почти 60 души доброволци, организирани във Facebook, от гражданска инициатива “Приятели на бежанците“.  Повече от месец за тази акция се събираха дарения, пари, доброволен труд и изброяването на всички, които се включиха едва ли ще бъде изчерпателно. Все пак ще се опитам да го направя, но накрая.

       Някои пристигнаха в Харманли още от петък, повечето посрещнахме изгрева на път в събота сутринта. Между 9 и 9.30 вече се събирахме в центъра на града, прииждащи от всички страни – имаше хора от Хасково, Стара Загора, Варна, София. Имаше хора и от няколко националности – две англичанки, живеещи близо до Харманли, двама испанци, сирийци, живеещи в България, французи. Имаше и два камиона с дарения – дрехи, обувки, храна, мляко за деца, памперси, детски играчки, пособия, хигиенни материали, одеяла, матраци, спални чували и други. Беше поръчан и камион с поне 2 000 хляба. „Приятели на бежанците“ бяха отпечатали брошури с правата на бежанците в България на арабски, английски и френски език.  Може и да е имало и други неща – просто не можах да запомня всичко, което прииждаше.

       В бежанския център в Харманли официално живеят около 1 300 души, по официална статистика 680 са на въшни адреси, но по-скоро едва ли са напускали лагера. Ако съдим по раздаденото – в палатки, фургони и порутени сгради живеят около 1 500 души. Условията са нечовешки – мизерия, мръсотия, кал, порутени сгради, топла вода има само в сградата, ток – само там и във фургоните. Повечето са сирийци – над 1 200 души, но има и пакистанци, африканци от Руанда и други.  Жените са около 300, децата около 200.

       По-голямата част са семейства – млади хора на средна възраст между 23 – 45 години. Има и по-възрастни хора на видима възраст – 60 – 70 години. Говорих с доста – има сред тях електроинженери, дърводелци, сладкари, учители, строителни работници. Всички искат да работят – искат да си изкарват хляба с труд. Не искат да живеят в лагери и да получават дарения, но са благодарни за помощта и съпричастността ни.

        Срещнах толкова много измъчени хора, видях толкова много детски очи със сълзи, пипнах толкова много ледени боси детски крачета, докато им търсихме чорапки и обвуки – това са хиляди човешки съдби променени завинаги.

       „Приятели на бежанците“ бяха неуморни – в продължение на 8 часа раздаваха храна и хляб без да седнат дори за минута. Отвсякъде се чуваше „thank you”, “ shukran”, “спасибо”, “merci”.  

       Някой се беше сетил да раздава и някои от най-употребяваните подправки в арабската кухня към различните пакети с храна – детайл, който много ми хареса, защото показва мисъл и чувство да направиш нещо добро, ама истинско, не просто, за да се отбие номера.  
        
       Хората бяха готови да отвърнат с добро за помощта  - в една от палатките, невероятно мизерна, докато с Елена Андонова разнасяхме брошурите с правата на бежанците, дори ни поканиха на чай.

       Майките с деца на ръце не можеха да носят сами всичко и им помагах за бебета, докато те търсеха дрехи или обувки. Вчера държах в ръцете си поне 20 – 25 бебета, две от които заспаха, докато родителите им чакаха от опашките. Някои плачеха и аз като не знам арабски им пеех „Зайченцето бяло“. Тази сутрин се събудих с една сладка умора в ръцете от люлеене и носене на бебета – едно уникално усещане, което смятам да запомня и до го викам на помощ, когато не се чувствам добре.
      
      Имаше много доброволци, които се занимаваха с децата – носеха моливи, фулмастри, топки, играчки, книжки за оцветяване. Мисля, че децата се забавляваха, но за мен босоногия спомен остана по-силен от усмивките им.

        Даренията се раздаваха до късно – почти по-тъмно, като всички коли на плаца светеха с фарове, за да можем да се виждаме. Въпреки мрака, нямаше никакви инциденти. Подходът на уважение към личността, който наложиха „Приятели на бежанците“ даде своя резултат.

         Накрая вече се раздаваше само грах и хляб. Раздаде се толкова хляб – сякаш беше поръчан в унисон с името на Харманли - „харман“ e равно място, където се е вършеело житото.  А беше и Андреевден. Името на Свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

           Полицаите също бяха безупречни – стояха на крака с нас цял ден, помагаха и дори някои се включиха в товаро-разтоварителните работи. Разказаха ни как работят почти непрекъснато, вече са спрели да получават пари за извънреден труд и на практика също като нас са доброволци.

         Хората в Харманли продължават да се страхуват – там са останали само 10 000 души, които постоянно живеят в града, притесняват се, че ако се изпълнят плановете за 5 000 души, които да живеят в центъра, това ще ги застраши.

           Въпреки това, който харманлия е влязъл в центъра и е видял хората и мъката – веднага се е хванал да помага и да дарява.
          
          Възмущават се, че за строителните работи в центъра е наета фирма от Кърджали,  а не местна. Казват, че била спонсор на ДПС и за това. Дали е така не знам. Но е факт, че хората в Харманли искат също да имат работа и са готови да прекрояват живота си с новата реалност – бежанците, ако има интеграционни програми, които да им създадат и на тях работни места.

          В акцията се включиха  Гражданска инициатива „Приятели на бежанците“,   Фондация „Глас в България“, Асоциация на Свободна Сирия, Демократична логистична подкрепа, частни дарители от Виена, Малтийския орден в България, СОУ „Иван Вазов“ – Стара Загора, НГПИД“ Дечко Узунов“ – Казанлък, частните компании Бебелан, издателство „БАРД“, което осигури детските обувки, SPACE TRANCE, която осигури единия камион, Фондация „Интелдей“, частни дарители и доброволци от Хасково, Варна, Стара Загора, София.


          Хората,  с които бях вчера бяха основно непознати. Свързахме помежду си с доверие и желание да бъдем полезни. Срещнах изключително интересни хора – много начетени, образовани, говорещи по няколко чужди езика, следящи внимателно събитията по света, мислещи и чувствителни.  Точно затова днес съм щастлива. Защото знам, че докато има такива хора, има смисъл. 

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Как да даряваме на бежанци


    Това, което четете е спонтанно написан наръчник за дарители на бежанци, който има за цел да насочи нашата обща колективна енергия и състрадание в посока, която да даде видим и смислен резултат.

Правим това, защото смятаме, че начина на даряване е еднакво важен колкото и самия акт на даряване и защото солидарността има смисъл само, когато емоциите се съчетани с разум и когато доверието не се нарушава, а се пази и стимулира.

Молим всички, които искат да допълнят този наръчник от личен опит да ни изпращат своите предложения за редакция и коментари.

Всяко дарение за бежанци включва следните стъпки – информация, подготовка, събиране на помощи, сортиране, транспорт, разпределение, доброволци, превод. Специално внимание ще обърнем на публичността и отчитането на направеното.

Информация

Постарайте се да научите от какво наистина имат нужда хората, на които ще дарявате. Можете да направите това чрез групите за подкрепа във Фейсбук, в които редовно се споделят последните нужди.

Подготовка

Направете вашето дарение в пункт за събиране на дарения, защото е добре са се съберат достатъчни количества за всички. Не можете да занесете в център, в който живеят 100 деца например само 10 пакета с памперси.

Сортиране

Задължително сортирайте вашите дарения  - дрехите – изпрани и чисти – трябва да се сортират за мъже, за жени, за деца (по възрасти), храните трябва да са отделени в различни кашони – за деца, за възрастни и т.н.

Складове

Можете да помогнете и като предоставите помещения за складове, които трябва да са защитени и съобразени с основните хигиенни изисквания.

Транспорт

Ако сте решили да подпомогнете дарителска акция с транспорт, колите, в които се пренася храна трябва да бъдат също съобразени със следното:

- За транспорт на храни да се използват чисти превозни средства и/или съдове и контейнери, които се поддържат в добър вид и когато е необходимо са с конструкция, позволяваща ефикасно почистване и/или дезинфекция;
- Когато превозните средства, съдовете и контейнерите се използват за съвместно транспортиране на храни и нехранителни стоки или на различни групи храни, да се осигуряват условия за ефективното им разделяне и недопускане на контакт помежду им и риск от замърсяване на храните;
Храните се поставят в превозните средства, съдовете или контейнерите по начин, които намалява до минимум риска от замърсяването им;
- Храните, които изискват определена температура на съхранение се транспортират с превозни средства, които са оборудвани да поддържат подходящата температура.

Разпределение

За да се извърши разпределението на даренията, първо трябва да се получи разрешение за достъп от Държавната агенция за бежанците. На служителите на агенцията трябва да се представят документи свързани с даренията, както и документи на хората или организациите, които са отговорни за дарителската акция.
Даренията следва да се разпределят ефективно и справедливо като се осигурят доброволци, преводачи и съответния ред -  по списък предоставен от ДАБ  или отговорници по групи на самите бежанци. Напълно безсмислено е да се остави дарението в двора, на склад или на отделно лице, защото това създава конфликти и по този начин помощта не стига до нуждаещите се. Възприети са различни начини на предоставяне на помощта – най-често по семейства, в някои случаи се дава само на жените, в други само на мъжете или само на децата.

Публичност

Не е прието даренията са правят с цел публичност. Публичността е допустима  само, ако трябва да се представи отчет на дарителите, както и ако трябва да се стимулират нови дарения. Не е прието да се снимат бежанци без да сте получили изрично тяхно съгласие, защото на някои от тях с една снимка можете да застрашите живота на семействата им в страната, от която бягат. Снимането на деца е много изкушаващо, но също не можете да правите това без разрешение от родителите им. Не е препоръчително да се снимат хора с рани, с недъзи, които преживяват някакво лично страдание. Ако е необходимо да се направи това, за да се стимулира събиране на дарения, снимките трябва да бъдат направени и публикувани при спазване на високо етични стандарти.

Отчет на направеното

Когато сте се ангажирали да събирате помощи от името на други хора, отчетът пред дарителите е задължителен. Доверието е най-ценния капитал на даряването и трябва да се пази.

Непарични дарения

Храна

Даряването на храна следва да се извършва със съответния сертификат за произход, касова бележка или фактура. Това е необходимо, за да има пълна гаранция за качеството на предоставяната храна. Не е прието да се дарява домашно консервирана храна, както и храна, която е с близък до изтичане срок на годност, тъй като може да предизвика хранителни отравяния или други здравословни проблеми, които са особено опасни в големи групи от хора.
Не се даряват храни, които могат да се развалят бързо, освен ако не е организирано бързото им раздаване и консумация.
Когато се даряват специфични храни, които са свързани с българската култура, задължително се предоставя информация чрез преводач за това какво представлява тази храна.
Когато дарявате храна, съобразявайте се с религиозните и културни особености на хората, на които дарявате. За да избегнете взаимното неудобство, дарявайте храна, която не съдържа свинско месо или субпродукти. 
Подходящи за даряване са храни, които съдържат пиле или риба, пастет (но не свински), постен гювеч, лютеница или варен боб, пакетирани сухи храни като ориз, боб, макарони, захар, бисквити, както и олио, сол и черен чай.
За децата могат да се даряват детски пюрета, каши и адаптирани млека. 

Дрехи

Дрехите трябва задължително да са изпрани, изгладени и чисти. Трябва да са сортирани за жени, за мъже, за деца – по  възраст и  по размер. Трябва да бъдат съобразени със сезона, в който се даряват. Дрехите трябва да са съобразени с културата на хората, за които са предназначени – не могат да се даряват изрязани дрехи с дълбоки деколтета, екстравагантни дрехи, такива, които не са предназначени за ежедневието.

Обувки

Обувките трябва да са здрави, да са деизнфекцирани и чисти. Трябва да са сортирани за мъже, за жени, за деца и по размер.

Лекарства

Даряването на лекарства не се препоръчва освен в случаите, в които има предписана рецепта от лекар и се даряват пари или точно конкретния медикамент. Лекарствата, които не са по лекарско предписание, могат да се закупят, но не могат да се дават без фармацевт. Самолечението не е препоръчително и трябва да се ограничава. Най-добре е след като са извършени прегледи,  да се направи връзка със съответния Районен център по здравеопазване и да се координират както нуждите, така и раздаването на лекарства с техните служители.

Играчки

Подходящи са кукли, колички, гумени играчки, топки и др. Избягвайте военни игри, пистолети и всякакви играчки, които могат да водят до агресия или да носят неприятни психологически последици. Игри, които съдържат описания на български език, също не са подходящи, зщото децата не могат да ги разберат.

Какво друго може да се дарява?

Хигиенни и санитарни материали, памперси, тоалетна хартия, дамски превръзки, сапуни, пасти и четки за зъби, мокри кърпички, вещи от първа необходимост, бутилирана вода, книжки за оцветяване за деца, моливи, тетрадки, химикали, книги и др. 

Пари

Всички, които искат да дарят пари могат да направят това в сметката на БЧК открита за кампанията. Парите от там се разпределят за най-неотложни нужди на бежанците.

Не е препоръчително да дарявате пари лично на бежанците в присъствието на други бежанци, защото така се създават конфликти. Ако сте решили да подпомогнете конкретно семейство лично, направете това дискретно и с необходимата етика и уважение на достойнството.

Къде може да се дарява?

В БЧК – повече информация на www.redcross.bg

В страницата „Приятели на бежанците“ във Фейсбук се обявяват редовно акции на отделни групи или други неправителствени организации. 

петък, 4 октомври 2013 г.

За цялото и частите

Дебатът за цигарите не бил важен според някои. Според други бил жизненоважен.

Можел да раздели протестите. Че чак пък и контрапротестите.

Аз пък мисля, че може да ги консолидира. Стига да се вижда цялото.

Влязох снощи в интернет страницата на Народното събрание и се запознах внимателно с готвените законопроекти.

Прочетох първо мотивите на БСП за отмяна на забраната - "борба с безработицата  чрез тютюнопушене“ и „борба с ГЕРБ чрез приемане на стар закон“ .

Другарката Буруджиева явно е пропуснала, че вече  - след титанични усилия на няколко правителства – ние сме цифровизирани и с подобни аналогови аргументи само показва, че нещо не си е настроила сет топ бокса.

Борбата с безработицата и борбата с ГЕРБ минава през борбата с корупцията. Но то от катарзиси, за тази борба някак все не остават сили. А и май именно в борбата с корупцията между БСП и ГЕРБ, кабелът на антената е от едната страна, а кабелът на телевизора е от другата. 

Това обаче е ясно отдавна. 

По-интересното е, че отмяната на забраната за тютюнопушене в заведенията изглежда като част от пакет от други мерки.

Например облекчаване на данъците на тютюнопроизводителите  (Закон за данъците върху доходите на физическите лица). Това предложение е свързано с приетите вече промени промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, съгласно които отпада задължението за отделна регистрация на земеделските производители като тютюнопроизводители. 

Погрижили са се специално и обстойно за  дефиниране на характеристиките на „отпадъците от тютюн“ (остатъци от тютюневи листа), тъй като отпадъците от тютюневи листа не са в обхвата на Закона за акцизите и данъчните складове до момента, в който не се установи предлагането им на пазара за продажба на дребно. 

Не знам как може да се протестира срещу непазарното олигархично забогатяване на някого, а да не се протестира срещу начините, по които Му се пълни гушата.

Не знам как се протестира срещу манипулациите на изборите, а тютюневото робство, на което се крепят изборните успехи на една партия, не ни притеснява.

Не знам как се върви към Европа през Азия.

Надявам се собствениците на заведения да са забелязали, че се обявява вдигане на минималната работна заплата – не чух да протестират срещу това, че някой ги задължава да плащат повече пари за заплати и осигуровки без да е създал среда за по-добър бизнес. 

Не знам как се протестира срещу бедността и зависимостта, а се позволява в България да има деца, които нижат тютюн.

Защитниците на „свободата“ на пушене се борят за правова държава, но нито веднъж не се обявиха срещу безсилието на държавата да се спазва забраната. Забраната не се спазва не от милосърдие, a заради корупция – просто едни заведения плащат на инспекторите, други – не. И какво да се примирим, че у нас какъвто и закон да се приеме, той няма да се спазва? Така ли?

Не може да се протестира само спрямо един вид корупция – корупцията има много лица, но нейната същност е една и тя трябва да бъде преследвана във всичките й форми и всеки, който дръзва да паразитира върху труда и таланта на другите, трябва да получи своето наказание. А не законова амнистия.

Използвам случая да споделя и нещо друго – докато гледах какви законопоректи се подготвят за приемане, забелязах, че в изменения и допълнения на Закона за местни данъци и такси се предлага освобождаване от облагане с данък при придобиване на имущества на специфична категория недвижими имоти – храмове, молитвени домове и манастири, които се ползват за извършване на богослужение, както и на поземлените имоти, върху които са построени. Дали това има връзка с готвените промени в Закона за вероизповеданията, с който се отваря врата за връщане на значителен брой имоти на Мюфтюйството? Проект на закон внесен с подписа на народен представител от Атака между другото. На същите тези борци за национална сигурност. На които бежанците им пречат, но парите никога не им миришат. 

петък, 13 септември 2013 г.

За резерва на НЗОК

В закона за здравното осигуряване от 1998 г. се регламентираше създаване на резерв на НЗОК.  

В продължение на 10 години този резерв се събираше в БНБ. Той придоби популярност като в медиите беше наричан „голям резерв на НЗОК“ и достигна 1.4 млрд лв. през 2010 г.

Паралелно с това при самото съставяне на бюджета на НЗОК всяка година се предвижда т.нар. оперативен резерв. Той не може да бъде повече от 10% от общия бюджет за годината. Той е за непредвидени текущи разходи през самата бюджетна година. В медиите дълги години този резерв се наричаше „малкия резерв на касата“.

След 2010 г. събирането на „голям“ резерв отпадна. Сега има само оперативен резерв.

„Големият“ резерв не можеше да се пипа без решение на Народното събрание. Той беше за непредвидени разходи от голям мащаб при епидемии, кризи и др., за подпомагане на провеждането на реформата в болничната помощ – например да подпомага болниците в процеса на тяхното преструкуриране, да служи за въвеждане на доброволното здравно осигуряване в процеса на управление на задължителните здравни вноски (т.нар. демонополизация на НЗОК).  Той генерираше много добра годишна лихва годишно и при добро управление само от лихвите и дивидентите от него цялата администрация на здравното осигуряване можеше да се издържа без да се харчат повече пари от текущо събираните здравни вноски на хората. По закон този резерв не можеше да се харчи за друго освен за здраве.

„Малкият“ резерв на НЗОК е съществувал всяка година и не се отблокира за първи път. Неговото отблокиране ставаше преди с решение на Управителния съвет, сега с решение на Надзорния съвет. Той се харчи само за купуване на услуги за здравноосигурените или за лекарства.

Какво се случи с «големият» резерв при Дянков?

Симеон Дянков и неговият екип в МФ решиха буквално да национализират 10 годишните спестявания на българите без обяснение и без отчет. Информацията защо се прави това и за какво ще послужат парите бяха много и противоречиви – от това, че се купуват специални права за тираж на МВФ, през това, че се покриват разходи по други сектори, до това, че с тях трябва да се крепи платежния баланс. Владислав Горанов беше цитиран да казва, че след приключване на 2010 г. всички наличности по сметките на НЗОК ще се прехвърлят към републиканския бюджет и ще дадат възможност за “финансиране на дефицитите на консолидираната фискална програма в следващите години“ – каквото и да значеше това.

Хитрите финансови акули лесно изиграха Лекарския съюз и така на 6 октомври се роди споразумение между лекарите и правителството, което не се огласи публично предварително, а едва след като беше подписано стана ясно, че в него е записан текст натрупаният в БНБ резерв на НЗОК да премине в края на годината по сметки на републиканският бюджет.

Същият ден един от подписалите споразумението от името на БЛС – заместник – председателят на БЛС д-р Стефан Константинов стана здравен министър на Бойко Борисов.  Смешна цена за историческа глупост.

На 19 октомври председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов скъса споразумението осъзнал какво се е случило, но вече беше късно. Той до последно наивно обясняваше пред медиите, че не допуска, че държавата да спекулира и да похарчи парите за нещо друго освен за здраве, макар в споразумението да не беше записано точно за какво ще се дадат те след като напуснат резерва.

И така противоконституионно и политическо нагло резервът на НЗОК изчезна.

Какво се случва с «малкият» резерв днес?

Болниците трупат дългове, а от касата твърдят, че бюджетът предварително е бил планиран само за 10 месеца. В момента няма пари за последните месеци от годината, а бюджетът на касата явно няма как да бъде актуализиран. Така, че се преминава към логичното отблокиране на оперативния резерв. Той ще бъде използван за здравноосигурителни плащания към болниците – поне така се казва.

В случая няма нищо противозаконно. Гаси се пожар, но не се предотвратява неговото повторно появяване.

Ако така се продължава смисълът за обществото е нулев.

Няма причина болниците, които са търговски дружества да работят реално на бюджетна издръжка, да не могат да бъдат приватизирани, част от директорите им да продължават да трупат дългове поради корупция и лошо управление, други да трупат дългове поради неправилно остойностени клинични пътеки или пък наложени непосилни изисквания за брой специалисти и т.н. При такава система всяка година системата ще бъде на дефицит, парите никога няма да стигат, а качеството никога няма да удовлетворително. 

вторник, 27 август 2013 г.

Поредната игра на думи с втория стълб в здравеопазването

Още през 1998г. със своето приемане Законът за здравното осигуряване  регламентира създаването на доброволни фондове. Планираната тогава в 100 стъпки здравна реформа предвиждаше в първите години на новото хилядолетие да се пристъпи към демонополизация на НЗОК чрез въвеждане на конкуренция в управлението на здравноосигурителните вноски на българските граждани и даване на възможност за избор на здравноосигурителен фонд. Разбира се, едновременно с това трябваше да продължи реформата в болничната помощ, приватизацията на лечебните заведения, развитието на здравноосигурителния модел. Вместо това здравната реформа беше блокирана и вече 12 години се върви назад.
Нито едно правителство нямаше куража да направи това, от което има нужда здравната система, за да живее и да се развива. Нещо повече – нямаха кураж, но имаха наглост. Наглост първо да увеличат здравноосигурителната вноска от 6% на 8% от началото на 2009г. без да приемат необходимите промени, които да дадат ход на конкуренцията в здравното осигуряване (Правителството на БСП-ДПС-НДСВ) и второ, две години по-късно да одържавят десет годишните здравни спестявания на българите в размер на 1.5 млрд лв. от БНБ и да ги влеят във фискалния резерв без обяснения и без отчет (Правителството на ГЕРБ).
Няма съмнение, че единствено пазарните механизми, които отричат монопола и конкуренцията са средствата за оптимизация на разходите и повишаване на качеството. Във всяка пазарна икономика е важно да няма монополи и да има конкуренция. Даже в страните с развито пазарно стопанство има антитръстово законодателство, което не позволява концентрация на повече от 35 процента в ръцете на един изпълнител.
Холандия е прекрасен пример за това, което България имаше планове да направи. Резултатите днес са налице – Холандия е страната с най-добро здравеопазване в Европейския съюз, България – с най-лошото.
В момента всякакви дискусии за втори стълб са абсолютно несъстоятелни. Доброволните здравноосигурителни фондове бяха унищожени – отново след като 12 години бяха посветени на тяхното създаване и развитие. С промени в Закона за здравното осигуряване ГЕРБ преобразува тези фондове в застрахователи. Това бетонира монопола на НЗОК. Като добавим към това и блокираната приватизация на лечебни заведения, на практика се получава така, че макар и със статут на търговски дружества, болниците са всъщност на издръжка. Между тях не съществува състезание за паричния ресурс. Състезание, което да рефлектира върху болния гражданин. Болниците не предлагат различно качество. Не се състезават да спечелят клиенти. Те имат един гарантиран ресурс. Нещо повече – вместо пазар има преразпределение на държавни средства – много болници генерират дефицити, които биват покривани от държавния бюджет, от данъкоплатеца. Друг резултат на блокираната приватизация е факта, че за кратко време се изгради паралелна мрежа от частни болници и всъщност вместо да намаляват, болниците на издръжка на бюджета на здравното осигуряване се увеличават. Същевременно НЗОК няма никакъв стимул да се развива – напротив има предпоставки да се превръща в тапа за развитието на цялата система.
Опитите да се обясни преобразуването на доброволните фондове за здравно осигуряване в застрахователи заради европейски изисквания също са нелепи.
Директива 138 от 2009г. действително поставя по-високи финансови изисквания пред доброволните фондове за здравно осигуряване, но само за дружествата, чийто годишен брутен доход е над 5 млн. евро, а техническите резерви – над 25 млн. евро. Дори и при тях не се изисква смяна на статута. У нас нямаше доброволен фонд с 5 млн. евро годишен брутен оборот. Целият пазар на доброволно здравно осигуряване в България беше под 40 млн. лв. годишно, а всички фондове бяха общо 19.
Застраховане и осигуряване са две фундаментално различни понятия. При застраховането фондовете покриват разходи, които пациентът вече е направил, не контролират качеството, освен това селектират риска. Опазването на здравето не е тяхна работа, тяхна работа е плащането на щетата. Нито един общ застраховател в Европа не се занимава със здравно осигуряване, защото това е твърде специфична дейност. В чисто философски план застраховането е бизнес основан на риска и черпи своята мотивация от страха, докато осигуряването се основава на ценности и работи на солидарен принцип.
Новите дружества вече със застрахователен лиценз едва ли ще имат договори с болниците и така лечебните заведения ще загубят още една възможност за приходи.
            А всичко, което България трябваше да направи, беше просто да изпрати едно писмо, с което да уведоми Европейската комисия, че българските доброволни здравноосигурителни дружества не попадат в приложното поле на директивата.

Обяснявам подробно всичко това, защото в момента темата за т.нар. „втори стълб“ отново се повдига с непознаване на миналото и без визия за бъдещето. Правителството на Пламен Орешарски е притиснато от изискването на Европейската комисия, България да предложи Национална здравна стратегия до края на декември 2013 г. иначе здравната система няма да получи средства за следващият програмен период. В края на краищата ако ние сме толкова луди и глупави години наред да събираме пари и да градим институции, които после с лека ръка да пилеем с празноглавие и алчност – това си е наш проблем. Развитите европейски данъкоплатци искат ефективност и смисъл за дадените пари.
От казаното в публично пространство до момента става ясно, че настоящото правителство също както и предшествениците си, не разполага с визия, компетентност и доверие в здравния сектор и играта на думи, откриването на топлата вода и ученето в движение ще продължават да бъдат факт.
Говори се така, все едно демонополизацията е държавата да създаде втора каса?! Това са абсурдни неща.
            А некомпетентността на едни управляващи е ключов фактор за недоверието на хората да си плащат вноските. Вие бихте ли поверили парите си на човек, на когото нямате доверие, че ще ги управлява добросъвестно и с полза за вас? Как да бъдат мотивирани хората, които плащат пет пъти – данъци, осигуровки, на ръка, под масата и накрая и чрез дарения – все с идеята, че ще са осигурени, но все продължават да остават несигурни? А и как изобщо може да се повдига въпроса с увеличаване на здравната вноска при положение, че вноската преди 4 години беше увеличена с 2%, а качеството за тези четири години беше намалено поне с 200%? Българите платиха предостатъчно не само с пари, но и със здраве за политическата глупост в здравеопазването. Само хора, които са с акъла си и с морала си могат да мотивират, останалото е илюзия – никакъв контрол, санкции, отнемане на книжки и прочее измислици няма да помогнат. И докато начело на системата не се появи човек със здрав разум и здрав гръбначен стълб, всякакви разговори за „втори“, „трети“ и  прочее стълбове са безсмислени.

петък, 9 август 2013 г.

Политиката е шах - това, че наблюдаваш партията, не значи, че разбираш какво мислят играчите

БНР, От петък до петък | 09.08.2013 | 
мои мисли с Катя Лещанска и Арман Бабикян 

За високоградусова политическа температура през лятото

           Съвсем определено жегите не прощават. Вижда се, че те влияят много сериозно. Трябва да се върнем обратно към причината, поради която започна всичко. Всичко започна заради липсата на морал. Вече няколко месеца не виждаме никаква промяна положителна в това отношение. Напротив, въртенето в кръг и спиралата на лъжата продължават да се движат с пълна сила. По темата за ветото на бюджета  трудно бихме могли да кажем, че има положителни и отрицателни играчи. Политиката прилича на игра на шах, в която хората наблюдават партията, но всъщност те не знаят изобщо какво e в главата на шахматистите. Ако искаме да оценяваме политиците правилно, би трябвало да виждаме не само по това, което те ни предлагат на повърхността, а по-скоро трябва да се опитваме да разберем какви са техните истински мотиви за това, което ни предлагат.

За акутализацията на бюджета

       Когато говорим за актуализацията на бюджета, през цялото време ни се развяват аргументи с мисъл за социалнослабите, с мисъл за бизнеса и т.н. Но ако човек прочете внимателно мотивите на правителството, вижда, че това всъщност отново е една мараня. Например, когато говорим за бизнеса, изрично пише, че една част от парите са предвидени за разплащане на задължения към бизнеса, които са натрупани основно в сферата на отбраната, МВР и Министерството на правосъдието. Това определено не са сектори, в които ще се генерира страшен икономически растеж, ако се разплатят задълженията към бизнеса там. От друга страна пък на свой ред днес министърът на вътрешните работи каза, че МВР няма задължения към бизнеса. На този фон чуваме, че не могат да се съберат приходите, а да не забравяме, че шефът на ДАНС беше назначен съвсем наскоро с гръмко прессъобщение, което беше озаглавено, че качеството на неговата работа ще бъде оценявано по приходите. Ако правителството казва: ние няма да си съберем приходите; правителството казва: ние няма да се борим с контрабандата. А това е страшно признание.
           Отново наблюдаваме остра злоупотреба с бедността и с това, че се прави нещо за хората. Хора, които обичат други хора, на първо място, не ги лъжат, на второ място, не ги използват. Това е принцип.  Казват ни: ще вземем заем от 1 млрд., за да се дадат 40 млн. на бедните?! Говорим за това, че се отлага цифровизацията, защото, забележете, декодерите на бедните не са раздадени. Изобщо бедните са поставени като някакъв акцент в говоренето, а всъщност факт е, че никаква съдържателна политика спрямо бедността няма.
          Очевидно с тази актуализация на бюджета правителството просто иска да си купи зимата. Не са разбрали, че парите не купуват любов. Очевидно стана, че парите не купуват и доверие. Понятие платена обществена любов няма.

За ветото на Президента

            Начинът, по който беше наложено това вето, също създава известни разочарования, защото всъщност мотивите, с които беше върнат този закон, бяха много общи и прекалено популистки. Хора, които постоянно говорят за реформи, постоянно правят това, заради което смятат, че ще се харесат. Политиците, които правят онова, заради което се харесват, се наричат популисти. Политиците, които правят онова, което трябва, защото така е правилно, те са реформатори. Росен Плевнелиев аргументира ветото с това, че го налага по целесъобразност. Той е пазител на Конституцията и не е ясно какво се влага в понятието целесъобразност.  Той също се заигра с бедните, защото каза, че ето налага полувето - 40-те млн. за социално слаби оставали извън него?!
               Самият той говореше през цялото време за прозрачност, а всъщност направи нещо, което е изключително непрозрачно. Още същия ден той се срещна с вицепремиера на Турция, който е в България, подчертавам, на неофициално посещение, и този човек от няколко дни обикаля страната. Той беше в Русе, в Силистра, в Плевен, в Пловдив, в Кърджали, в Момчилград. Това е нещо, което лично аз смятам за изключително укоримо, защото в политиката поведението на политиците, особено от такъв ранг, е знаково. Знаците в политиката са изключително важни. Паралелно с посещението на този господин в България, излиза по медиите, че мюфтийството иска 1500 имота. На 16 юли е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, според който обекти, които са с национално значение могат да бъдат предоставяни на съответните религиозни вероизповедания. Всичко това са знаци. Вицепремиерът на Турция подари на българските си домакини многотомен опис на вакъфските имоти в България. Представете си какъв е неговият подарък! Той подарява нещо, което очевидно в турските мисли принадлежи на тях. А домакините му от българска страна му подарили ....гюлче с розово масло. С цялата тази абсолютна неадекватност дефакто Росен Плевнелиев в един и същи ден автоблокира своето вето, поради простата причина, че с подобно поведение той на практика даде аргументация на „Атака” да гласува срещу ветото. Невежеството в политиката е еднакво опасно, колкото и корупцията. А и корупцията не може да се бори с невежество.

А сега накъде?

         Очаквам гореща есен. През септември ще има доста по-сериозно задълбочаване на всички кризи и конфликти, не мога да прогнозирам какво ще се случи, не мога да дам сценарии, но със сигурност виждам, че все повече и повече хора имат критично мислене и не искат да приемат, когато някой говори по начин, по който много бързо може да бъде разобличен. Хората протестират заради морал. Ако вместо морал ще се обещават декодери, пари, ток – това е абсурд. Наистина бих препоръчала на политиците да си вземат по един декодер, защото очевидно не разбират какво им казва цифровото поколение. Очевидно все още продължават да бъдат аналогови.


             Пълният запис можете да чуете тук -  http://bit.ly/14CxlXu

вторник, 6 август 2013 г.

Съвременна приказка за Хитър Петър и Настрадин Ходжа

В гръмкият план на Орешарски под мотото „Държавност, развитие, справедливост“ - съкратено ДРС  - се говори за антимонополно законодателство, мерки за ефективна защита на потребителите, подкрепа за малките и средните предприятния и стартиращите собствен бизнес. Съществува дори понятие като „нормализация на бизнес средата у нас“. Вероятно това ще става с Министерството на инвестиционното планиране. Нормализация на бизнес чрез инвестиционно планиране е точно толкова възможно, колкото спасяването на енергетиката чрез разговори с Росатом с оглед решаване на проблемите, възникнали по проекта „Белене“ (цитат пак от този план). Планът на Орешарски съдържа изрази, които леводесния избирател, населяващ родината ни, харесва. Леводесният избирател обаче не разбира, че с мерките предложени под заглавията, заглавията никога няма да станат реалност.

Това става още по-брутално ясно от законодателната програма на Народното събрание. „Голямото подобрение“ на живота на българите, за което Орешарски се моли да остане на власт, е подплатено от велики законопроекти, в голяма част предложени от Михаил Миков и ДПС компания. От май т.г. досега са предложени  8 законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, 1 на Наказателно-процесуалния кодекс,  3 законопроекта за изменение и допълнение на закона за Държавна агенция "Национална сигурност",  1 законопроект за Държавна агенция „Разузнаване“, 1 законопроект за  управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, 1 законопроект за военното разузнаване,  1 законопроект за Националната служба за охрана, 1 законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, 3 законопроекта за изменение на Закона за политическите партии  и 1 законопроект за изменение на Изборния кодекс. Един от последните законопроекти, предложен от Михаил Миков и ДПС компания е за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.  Според него собствеността на храмови паметници, които са национално културно наследство ще се прехвърли върху БПЦ или съответните вероизповедания. Така например, както справедливо отбелязва БАН в становището си, Националният археологически музей може да се наложи да се прости с местоположението си и сградата на най-старата в София джамия – бившата Буюк джамия от XV в – внезапно да стане действаща. Така могат да се удовлетворят отколешните мечти за втора джамия в София.

Има, разбира се, предложени и семпли промени в законите за здравето, просветата и енергетиката. Това е само за заблуда на нечетящите. Така например основните промени, които са предвидени в Закона за здравето са предимно за козметичните продукти и тяхната търговия.

     И докато Хитър Петър в Парламента си плете кошниците, Настрадин Ходжа в Министерски съвет маже с голямата баданарка.

          България няма нужда нито от хитряшка глупост, нито от зъл ум.  Орешарски трябва да признае, че управлява само на хартия.  И ако той има причини да се прави на заспал, ние сме длъжни да сме будни и нащрек. 

вторник, 23 юли 2013 г.

Две Европи в центъра на София

В един и същи ден вицепрезидента на Европейската комисия и еврокомисар по правосъдие  Вивиан Рединг предложи граждански диалог за бъдещето на Европа, а Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието представи Споразумението за партньорство с Европа за периода 2014 – 2020 г.

Вивиан Рединг сутринта каза, че сега е моментът да се засилят действията за реформиране на съдебната система и за борба с корупцията, че модерните демокрации и динамичните икономики са несъвместими с олигархиите, че младежката безработица е приоритет и че се нуждаем от истински европейски пазар на труда. Рединг подчерта, че ако днес популистката реторика печели гласове, то утре за нея ще плащат поколения европейски граждани. Че силната и независима съдебна система не е лукс, а необходимост за обществения живот на всяка държава. Една ефикасна съдебна система, на която може да се разчита, ще бъде по-легитимна за обществото и ще донесе икономически ползи, допълни тя. Вицепрезидентката на ЕК каза още, че има опасения за темпа на реформите в България и че това може да даде отражение върху решението за допускането на страната в Шенген като пълноправен член.

Следобяд Зинаида Златанова  каза, че  „евросредствата не са пари за което и да е българско правителство, а средства на европейските данъкоплатци, които трябва да отидат там, където са най-нужни“. Тя съобщи още, че на този етап са постигнати договорености по ключови тематични блокове като програмиране, мониторинг, оценка и допустимост на разходите, като очакваме преговорите да бъдат финализирани през октомври. Ще работим по всички възможни 11 приоритета и за всички възможни типа растеж – интелигентен, устойчив и приобщаващ – общо 3 на брой, каза още тя. Според Златанова изборът на България да инвестира във всички 11 тематични цели по никакъв начин няма да доведе до разпиляване на инвестиции, напротив, амбицията на правителството е да насочи инвестициите с оглед реализирането на най-висока добавена стойност.

Хората се оплакаха на Рединг от корупция, липса на възможности за развитие на бизнеса си, дори от деловодството на президентството. Тя като политик с 33 годишен опит отдавна вдигнала ръце от българските политици, се опита поне да вдъхнови гражданите да си вземат живота в ръце, да гласуват отговорно и да участват вместо да се оплакват.

Гражданското общество при Златанова показа завидни познания на европейски съкращения и макар че повечето задали въпроси поне по списък участват в работните групи по Споразумението, авторитетно изразиха своите бележки.

Не можах да разбера защо гражданите, които бяха при Рединг не бяха при Златанова, за да й зададат своите въпроси. Не разбрах и защо Златанова не говори като Рединг. Не ми стана ясно и защо гражданското общество, което участва в писането на документите, има забележки по тях.  

Но има едно нещо, което ми стана ясно. В споразумението за партньорство с ЕС за следващите 7 години ние имаме всичко – приоритети, растежи, фондове, програми, мерки, проценти. Не видях да имаме обаче цели. Истински. Национални. Европейски.

Апропо в началото на дискусия  Младен Червеняков спомена за някакъв non paper  от ЕК, в който ставало ясно, че България губи 276 млн. евро по оперативни програми.  Златанова замълча, гражданското общество не чу.

Дяволът е в детайлите. Развитието често не е в документите.


понеделник, 22 юли 2013 г.

Изборите не могат да бъдат бизнес за медиите


Изказване по време на
кръгла маса „Медии и избори“,
 орагнизирана от Института за развитие на публичната среда,
 22 юли 2013 г., София

          Не може обществените дискусии по темата „Медии и избори“ да бъдат винаги около това дали да бъде безплатно отразяването или не. Трябва да си даваме сметка коя е нашата крайна цел. Политическата комуникация съществува и ползва медиите за инструмент, за да информира и убеждава хората коя политика е по-полезна и по-качествена. Политическата комуникация съществува, за да правят гражданите информиран избор.

       Същевременно като човек, който категорично има дясно мислене и човек, който има собствена компания, не мога да не се спра и върху това защо трябва да се плаща за една политическа кампания в медиите – защото има разходи и те трябва да бъдат покрити.

          Привърженик съм на германския модел, при който политическите партии възстановяват разходите на медиите, а не заплащат цена за услуга. Защото медиите не могат да бъдат доставчици на медийни услуги за политическите партии – това звучи нелепо.

           Бих предложила да се дискутира точно това – не продажба на услуги, а възстановяване на разходите. Аз съм против безплатни неща, защото не вярвам, че те съществуват и не вярвам, че има нещо, което е безплатно. Но същевременно съм и против това политически комуникации, независимо дали те ще бъдат формулирани като реклама или някакъв друг тип комуникации – аз съм против това те да бъдат утежнявани допълнително. Първо с минимум 50, а понякога и със 100% в цената, само защото са политически. Още повече като човек, който 17 години се занимава с ПР съм против това ПР-а да бъде таксуван отново допълнително с допълнителна тежест и то забележете за какво? Само защото медиите всъщност няма да кажат, че това е ПР. Тоест да таксуваме лъжата двойно и тройно при това с парите на данъкоплатците, от субсидията. За мен това е абсолютно неприемливо и го казвам като човек, който е представител и на ПР гилдията и който е бил кандидат за народен представите

       Когато говорим за това как да се отсява платеното от неплатеното редакционно съдържание  – мисля, че отново не би трябвало да се фокусираме върху формите, защото съгласете се, че не можем в 21 век да определяме журналистическите форми, с които журналистите ще отразяват политическите кампании.

            Искам да ви обърна внимание, че сме 2013 г. и само след 5 години избирателите ще бъдат родени 2000 г. Това ще бъдат хора, които няма да са родени в новия век,  а в ново хилядолетие. И за тях съвсем естествено, когато даден вестник е публикувал любимата рецепта за баница на кандидат за народен представител това няма да представлява никакъв интерес. Дали това ще бъде обозначено като платена или неплатена публикация – това ще бъде еднакво безсмислено. Просто защото съвсем различни са съдържателните форми на комуникация, които хората търсят.

          Вярвам в това, че при всички положения от печатните медии трябва да изчезнат тарифите, с които предлагат ПР – публикации още повече пък ПР – публикации с утежняване от 50, 70 100 или еди-колко си процента.

      Също така бих искала да апелирам за това, че са необходими наистина повече информационни кампании, защото това, от което ние искаме уж да предпазим хората от това да бъдат лъгани или пък така псевдо да им покажем колко сме почтени или честни, всъщност се прави с кампании за медийна грамотност.

               Медийната грамотност е кампания, която върви в рамките на Европа от много години, но при нас някак си никой не обръща внимание именно на това – не обръщаме внимание и на това, че информационните кампании, които са свързани с това как да се гласува и какво трябва да се прави по време на гласуване всъщност са обезпечени със смешни пари. В кампанията за референдума някъде около 100 – 150 000 лв., в кампанията за изборите около 200 000 лв.

            Кампании срещу купуването на гласове – държавата не финансира. За сметка на това обаче държавата финансира една тотално безсмислена кампания 17,5 млн. лв. за цифровизацията и със съобщенията, които излизат в последните дни, че цифровизацията може да бъде отложена се очаква да се финансира сега пък кампания за новата дата.

           Очакваме г-жа Тасева от семейство Боневи да продължава да ни говори от екрана, а всъщност си помислете, че част от парите, с които ние бихме искали да развиваме медиите могат да минават през такъв тип обществени – информационни кампании от страна на държавата.

         Ако държавата беше инвестирала 17,5 млн. лв. в това как се гласува, какво се случва когато гласуваш и защо не трябва да продаваш гласа си, по-малко хора срещу 20 лв. щяха да продата 4 години от живота си. Ако това се беше случило, аз ви уверявам, че резултатите от изборите нямаш да бъдат такива и това го казвам като човек, който през цялото време в предизборната кампания обикаляше в най – малките възможни населени места от избирателния район, в който се кандидатирах.

           И последното, на което бих искала да обърна внимание е, че изборите не могат да бъдат бизнес за медиите, но същевременно и почтеността не може да бъде въпрос на регулация.

          Така че, ако искаме да имаме повече почтеност, би трябвало наистина да залагаме повече на саморегулацията, но и на това къде е коренът на злото.

           Партийната субсидия трябва да бъде намалена и дори премахната.

        В момента с държавни пари, ние лъжем сами себе си. Отчетените от партиите пари за предизборни кампании са по-малко от колкото депозитите от партийни субсидии, които стоят по банковите сметки. Това е абсолютно непочтено и наистина е безсмислено да говорим за детайлите, ако коренът на злото ще продължава да бъде невредим