За цялото и частите

Дебатът за цигарите не бил важен според някои. Според други бил жизненоважен.

Можел да раздели протестите. Че чак пък и контрапротестите.

Аз пък мисля, че може да ги консолидира. Стига да се вижда цялото.

Влязох снощи в интернет страницата на Народното събрание и се запознах внимателно с готвените законопроекти.

Прочетох първо мотивите на БСП за отмяна на забраната - "борба с безработицата  чрез тютюнопушене“ и „борба с ГЕРБ чрез приемане на стар закон“ .

Другарката Буруджиева явно е пропуснала, че вече  - след титанични усилия на няколко правителства – ние сме цифровизирани и с подобни аналогови аргументи само показва, че нещо не си е настроила сет топ бокса.

Борбата с безработицата и борбата с ГЕРБ минава през борбата с корупцията. Но то от катарзиси, за тази борба някак все не остават сили. А и май именно в борбата с корупцията между БСП и ГЕРБ, кабелът на антената е от едната страна, а кабелът на телевизора е от другата. 

Това обаче е ясно отдавна. 

По-интересното е, че отмяната на забраната за тютюнопушене в заведенията изглежда като част от пакет от други мерки.

Например облекчаване на данъците на тютюнопроизводителите  (Закон за данъците върху доходите на физическите лица). Това предложение е свързано с приетите вече промени промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, съгласно които отпада задължението за отделна регистрация на земеделските производители като тютюнопроизводители. 

Погрижили са се специално и обстойно за  дефиниране на характеристиките на „отпадъците от тютюн“ (остатъци от тютюневи листа), тъй като отпадъците от тютюневи листа не са в обхвата на Закона за акцизите и данъчните складове до момента, в който не се установи предлагането им на пазара за продажба на дребно. 

Не знам как може да се протестира срещу непазарното олигархично забогатяване на някого, а да не се протестира срещу начините, по които Му се пълни гушата.

Не знам как се протестира срещу манипулациите на изборите, а тютюневото робство, на което се крепят изборните успехи на една партия, не ни притеснява.

Не знам как се върви към Европа през Азия.

Надявам се собствениците на заведения да са забелязали, че се обявява вдигане на минималната работна заплата – не чух да протестират срещу това, че някой ги задължава да плащат повече пари за заплати и осигуровки без да е създал среда за по-добър бизнес. 

Не знам как се протестира срещу бедността и зависимостта, а се позволява в България да има деца, които нижат тютюн.

Защитниците на „свободата“ на пушене се борят за правова държава, но нито веднъж не се обявиха срещу безсилието на държавата да се спазва забраната. Забраната не се спазва не от милосърдие, a заради корупция – просто едни заведения плащат на инспекторите, други – не. И какво да се примирим, че у нас какъвто и закон да се приеме, той няма да се спазва? Така ли?

Не може да се протестира само спрямо един вид корупция – корупцията има много лица, но нейната същност е една и тя трябва да бъде преследвана във всичките й форми и всеки, който дръзва да паразитира върху труда и таланта на другите, трябва да получи своето наказание. А не законова амнистия.

Използвам случая да споделя и нещо друго – докато гледах какви законопоректи се подготвят за приемане, забелязах, че в изменения и допълнения на Закона за местни данъци и такси се предлага освобождаване от облагане с данък при придобиване на имущества на специфична категория недвижими имоти – храмове, молитвени домове и манастири, които се ползват за извършване на богослужение, както и на поземлените имоти, върху които са построени. Дали това има връзка с готвените промени в Закона за вероизповеданията, с който се отваря врата за връщане на значителен брой имоти на Мюфтюйството? Проект на закон внесен с подписа на народен представител от Атака между другото. На същите тези борци за национална сигурност. На които бежанците им пречат, но парите никога не им миришат.