неделя, 27 април 2014 г.

(не) Розово

Наближава месец май. В много български села в района на Казанлък ще започне розобера. Ще има розови спектакли и ритуалите „забулване на розов храст“ . Две села в Казанлъшко – Розово и Кънчево – пак ще посрещат туристи и ще чакат гости от света.  За да ги кичат с рози. Казанлъшки рози. Които са маслодайни рози. Които пък се казват  Rosa Damascena. Според търговския регистър десетина фирми в региона се казват „Дамасцена“. Думата „дамасцена“ идва от Дамаск – столицата на Сирия. Българското розово масло е наричано „течно злато“, защото цената му на световните пазари се доближава до тази на златото. Българската роза е национален символ, национален поминък, национална гордост.

Винаги съм се чудила как може средностатистическия българин да се гордее толкова много с историята си, след като толкова много не я познава?

Rosa Damascena идва от Дамаск у нас през 16 в. Легендата разказва, че един турски кадия, прочут с розовите си градини, я донесъл в района на Одрин след пътуване в Сирия. Той започнал да я отглежда и й дал името Дамасцена в чест на града където я бил открил. Султан Мурад III-ти, възхитен от розата, заповядал през 1593г. да  започне отглеждането й за нуждите на двореца. Тази заповед поставила началото на Розовата долина у нас.

В самото село Розово вероятно живеят историите на много и различни народи. Първите му жители са били траките (IV-II в.пр. Хр.)., по –късно владетели на региона стават римляните – само на 4 км. от селото се намират останките от римската крепост „Бузово кале“. Според турски документи от ХVв. селото се наричало Орозлъръ, където управител бил Уруз бей, други твърдят, че се нарекло Розово, заради маслодайните рози в него.

Според туристическите справочници в село Розово са много гостоприемни. Там ще ви посрещнат с варена баница – баница, която не можете да опитате никъде другаде. Дори може да прочетете следното гостоприемно изречение “За вегетарианците, постещите и мюсюлманите обаче, трябва да предупредим, че приготвянето на баницата е със свинска мас.“

В същото това гостоприемно село, в което живеят историите на много народи и за което маслодайната роза е всичко, тези дни прогони три сирийски семейства – бежанци с малки деца от своята територия. Неясно защо. Те не бяха заплаха за селото. Можеха да бъдат дори реклама. Можеха да бъдат част от тържествата на розата, можеха да бъдат доказателство за това, че всичко, което е написано в туристическите справочници поне малко отговаря на истината. Можеха да бъдат интересна история, която да обиколи света и да докара още туристи в селото. Можеше, но не би.

Розовци така и не се запознаха със сирийците. Дори не знаят имената им, нямат представа какво могат да работят тези хора, дори не знаеха дали тези три семейства искат да останат в България или да продължат по пътя си. Тези хора останаха в Розово три дни.

Ей тази омраза, с която се обича България никога няма да я разбера и никога няма да я приема. Това деление на хората на годни и негодни само по признак на националност, етнос или религия ни прави гето.  Гето на кръстопътя на Европа.

И това го пиша не за да проповядвам приемане или неприемане на хората, които бягат от война. Пиша го, защото това, което стана в Розово е знак.

Знак за това, че обичаме и мразим без да мислим.

Знак, че търсим вина, там където тя дори няма намерение да възниква.

Знак, че страховете ни управляват, а суеверията ни убиват.

Знак за това, че живеем в сиво ежедневие, чакайки розово бъдеще.

Ниска еволюция

Пороите са отнесли три поколения хора - мъж, жена, дъщеря им и внучката им. 

Мостът бил на две общини, не се разбрали от прословутия "Фонд Земеделие" как да финансират проекта за неговия ремонт. Иначе за проблема се знаело от 2012. 

А колко реки у нас плачат за укрепване - това се вижда от новините всеки ден. 

Само да напомня, че цяло Министерство на бедствията и авариите имаше. И ако имаше хора с акъла си по върховете на държавната администрация, поне половината от тези трагедии нямаше да са новини във вечерните емисии. 

Стигнахме до там телевизорите ни да са с висока резолюция, а животът - с ниска еволюция.

четвъртък, 10 април 2014 г.

Пред избори ромите "отиват в рая", след това се връщат в гетата

Публикувано във в-к "Труд", 8 април 2014 

Колкото пъти замирише на избори, толкова пъти ромите влизат в медиите със своите лидери, граждански права, желание за интеграция. И след като изборите отминат, ромите влизат в гетата, където нямат вода и ток, нямат образование и работа.
Злоупотребата с малцинствата в България е чудовищна. Напъхани в етнически и религиозни капсули, те са използвани от политическите партии като машини за гласуване, които само за една нощ от вотомати стават безгласни букви.
Циничното отношение към тях минава през ранните периоди на прехода, когато за гласуване им даваха лявата обувка преди, а дясната - след вота, после през 20-те лв., с които ги обричаха на 4 години мизерия. По-късно дойдоха ромските партии, които никога не защитиха правата им и излъчваха във властта
хора, които се
компрометираха 
Първо се слагаше по един представител на малцинство на неизбираемо място в листата, после се избираше по един - обикновено заместник-министър или депутат за цвят. Интеграция да става. 
Цинизмът достигна върховете си, когато Цветан Цветанов като вътрешен министър и вицепремиер дори лично стана национален координатор на ромската декада и подложи на репресии и преследване десетки ромски организации, за да си осигури вот със сила и чрез подчинение.
Вследствие на активната "интеграционна" политика ромите внезапно намаляха при преброяването от 2011 г. Знам в България няколко забравени от Бога места, в които преброител едва ли е стъпвал. Предложението на неправителствените организации да има преброители от ромски произход, които да бъдат обучени, получи мълчалив отказ. По-късно от 116 представители на ромите в общинските съвети бройката им падна до 76 след последните местни избори. Но пък гласовете им отидоха, където трябва. 
Спомням си също и като наблюдател на референдума за АЕЦ "Белене" как снимахме една самотна бюлетина в ромска секция в късния следобед на деня за гласуване. Първият референдум у нас както и много други първи неща отново носеше бутафорията на гражданствеността. 
А всъщност всеки човек роден в България е българин независимо от своя етнически произход и своята религиозна принадлежност.
Българската идентичност е задължително условие за просперитет на държавата. Делението на "те" и "вие" никога няма да ни доведе до "ние". Имаме нужда от всеки човек, който живее тук, от неговия потенциал, неговите таланти, заложби, умения, знания. Иначе сме загубени. Ще бъдем обречени да наричаме България всяка друга точка на света, в която живеят българи - да си дадем сметка, че у нас работят 2,1 млн., а по света вече 2,5 млн. българи. 
Една не малка част от работещите в чужбина са представители на малцинствата. Според данни на Институт "Отворено общество" 53% от българските роми, емигрирали в Испания, имат работа, а в Италия заети са 40% от тях. В Испания българи от ромски произход са заети в селското стопанство, в Италия - в строителството. В България работи по-малко от един на всеки двама. 
Не мога да бъда убедена, че тук няма лозя, които имат нужда от обработка, че тук не може да има ферми за малини, че тук строителството няма нужда от жива работна ръка, колкото и да се усъвършенстват технологиите. 
В България има нужда от всичко и от всекиго. Но мисленето е такова, че затваря вратата за всичко и всекиго, при това не само за ромите.
Ние често ставаме жертва на предразсъдъците си. Втълпено ни е например, че ромите не си плащат тока, а не си даваме сметка, че голяма част от тях изобщо нямат ток. Като екзотика, а не като модел и пример за подражание бе приета новината, че след като бяха наети роми за инкасатори в Столипиново и беше сменена цялата инсталация, платените сметки за ток станаха 90%. 
Втълпено ни е, че ромите изоставят децата си, а не знаем, че по детските домове има почти еднакъв брой деца от български и от ромски произход.
Втълпено ни е, че ромките раждат, за да получават социални помощи, но когато образована ромка потърси работа, си измисляме сто причини, с които да обясним, че всъщност позицията, за която тя кандидатства внезапно не е свободна.
И така разделението на роми, турци и българи дава години наред храна за политическа злоупотреба с патриотизма и с толерантността. "Атака" насажда абсурда, че България може да се обича с омраза, а ДПС се кичи с толерантност, която основава на страх и изолация, а не на просперитет и интеграция. 
Толерантността не принадлежи на онези, които не правят гореща война. Тя е присъща на онези, които търсят пътя към благоденствието. И ако днес в България има гета, ако има хора без вода и ток, ако има деца, които ходят по няколко километра пеш до училище, ако има деца, чиито ръце са черни от наниза на тютюн призори, то някой трябва да поеме тази вина. Има политици, които 25 години са във властта, но хората, които представляват, остават четвърт век назад в развитието си. 
У нас по неофициални данни има почти 4 000 роми студенти. Познавам лично стотина, които учат медицина, здравен мениджмънт, информационни технологии, педагогика. Познавам сред ромите и десетки лекари, здравни медиатори, учители, журналисти, строители. Някои са ми споделяли, че трудно намират работа, други - че крият произхода си. Образованите читави роми не стават лидери - те са отричани от обществото заради произхода си и са неприети от старите лидери на своята общност, за да не се развали политическата търговия.
Така
злоупотребата с патриотизма
унищожава таланти, мачка хора с потенциал заради предразсъдъци и омраза, а злоупотребата с толерантността дава път на хора, които купуват тела, за да поддържат мъртви души. 
Ксенофобията всъщност е рожба и на двете. 
През последните дни отново се играят етнически карти - ГЕРБ ще включва в евролистата си мюсюлмани, депутатът от ДПС Александър Методиев събра ромски лидери и ги призова за подкрепа на ДПС на евровота. Купуването и продаването на гласове си остава престъпление.
Години наред у нас се произвеждат стратегии на килограм, интеграционни програми на парче и се харчат милиони в несвяст, но проблемите си остават нерешени, предразсъдъците - затвърдени, а разделението става все по-дълбоко. 
И докато хартиената самозаблуда, че нещо се случва, при нас трупа години безсмислие, Германия обяви, че иска да получи 600 млн. евро от ЕС, предвидени за интеграцията на ромите, които София и Букурещ не са усвоили. Германските политици настояха тези средства да се пренасочат към техните общини за... решаването на проблемите с българи и румънци. А преди време Световната банка изчисли, че годишните загуби за фиска на България от ромското изключване е 370 млн. евро.
Безпътицата у нас може да се превърне в път с посока само тогава, когато злоупотребата с хора започне да ни дразни повече. И когато започнем да се борим с бедността и невежеството, не с хората.