петък, 9 август 2013 г.

Политиката е шах - това, че наблюдаваш партията, не значи, че разбираш какво мислят играчите

БНР, От петък до петък | 09.08.2013 | 
мои мисли с Катя Лещанска и Арман Бабикян 

За високоградусова политическа температура през лятото

           Съвсем определено жегите не прощават. Вижда се, че те влияят много сериозно. Трябва да се върнем обратно към причината, поради която започна всичко. Всичко започна заради липсата на морал. Вече няколко месеца не виждаме никаква промяна положителна в това отношение. Напротив, въртенето в кръг и спиралата на лъжата продължават да се движат с пълна сила. По темата за ветото на бюджета  трудно бихме могли да кажем, че има положителни и отрицателни играчи. Политиката прилича на игра на шах, в която хората наблюдават партията, но всъщност те не знаят изобщо какво e в главата на шахматистите. Ако искаме да оценяваме политиците правилно, би трябвало да виждаме не само по това, което те ни предлагат на повърхността, а по-скоро трябва да се опитваме да разберем какви са техните истински мотиви за това, което ни предлагат.

За акутализацията на бюджета

       Когато говорим за актуализацията на бюджета, през цялото време ни се развяват аргументи с мисъл за социалнослабите, с мисъл за бизнеса и т.н. Но ако човек прочете внимателно мотивите на правителството, вижда, че това всъщност отново е една мараня. Например, когато говорим за бизнеса, изрично пише, че една част от парите са предвидени за разплащане на задължения към бизнеса, които са натрупани основно в сферата на отбраната, МВР и Министерството на правосъдието. Това определено не са сектори, в които ще се генерира страшен икономически растеж, ако се разплатят задълженията към бизнеса там. От друга страна пък на свой ред днес министърът на вътрешните работи каза, че МВР няма задължения към бизнеса. На този фон чуваме, че не могат да се съберат приходите, а да не забравяме, че шефът на ДАНС беше назначен съвсем наскоро с гръмко прессъобщение, което беше озаглавено, че качеството на неговата работа ще бъде оценявано по приходите. Ако правителството казва: ние няма да си съберем приходите; правителството казва: ние няма да се борим с контрабандата. А това е страшно признание.
           Отново наблюдаваме остра злоупотреба с бедността и с това, че се прави нещо за хората. Хора, които обичат други хора, на първо място, не ги лъжат, на второ място, не ги използват. Това е принцип.  Казват ни: ще вземем заем от 1 млрд., за да се дадат 40 млн. на бедните?! Говорим за това, че се отлага цифровизацията, защото, забележете, декодерите на бедните не са раздадени. Изобщо бедните са поставени като някакъв акцент в говоренето, а всъщност факт е, че никаква съдържателна политика спрямо бедността няма.
          Очевидно с тази актуализация на бюджета правителството просто иска да си купи зимата. Не са разбрали, че парите не купуват любов. Очевидно стана, че парите не купуват и доверие. Понятие платена обществена любов няма.

За ветото на Президента

            Начинът, по който беше наложено това вето, също създава известни разочарования, защото всъщност мотивите, с които беше върнат този закон, бяха много общи и прекалено популистки. Хора, които постоянно говорят за реформи, постоянно правят това, заради което смятат, че ще се харесат. Политиците, които правят онова, заради което се харесват, се наричат популисти. Политиците, които правят онова, което трябва, защото така е правилно, те са реформатори. Росен Плевнелиев аргументира ветото с това, че го налага по целесъобразност. Той е пазител на Конституцията и не е ясно какво се влага в понятието целесъобразност.  Той също се заигра с бедните, защото каза, че ето налага полувето - 40-те млн. за социално слаби оставали извън него?!
               Самият той говореше през цялото време за прозрачност, а всъщност направи нещо, което е изключително непрозрачно. Още същия ден той се срещна с вицепремиера на Турция, който е в България, подчертавам, на неофициално посещение, и този човек от няколко дни обикаля страната. Той беше в Русе, в Силистра, в Плевен, в Пловдив, в Кърджали, в Момчилград. Това е нещо, което лично аз смятам за изключително укоримо, защото в политиката поведението на политиците, особено от такъв ранг, е знаково. Знаците в политиката са изключително важни. Паралелно с посещението на този господин в България, излиза по медиите, че мюфтийството иска 1500 имота. На 16 юли е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, според който обекти, които са с национално значение могат да бъдат предоставяни на съответните религиозни вероизповедания. Всичко това са знаци. Вицепремиерът на Турция подари на българските си домакини многотомен опис на вакъфските имоти в България. Представете си какъв е неговият подарък! Той подарява нещо, което очевидно в турските мисли принадлежи на тях. А домакините му от българска страна му подарили ....гюлче с розово масло. С цялата тази абсолютна неадекватност дефакто Росен Плевнелиев в един и същи ден автоблокира своето вето, поради простата причина, че с подобно поведение той на практика даде аргументация на „Атака” да гласува срещу ветото. Невежеството в политиката е еднакво опасно, колкото и корупцията. А и корупцията не може да се бори с невежество.

А сега накъде?

         Очаквам гореща есен. През септември ще има доста по-сериозно задълбочаване на всички кризи и конфликти, не мога да прогнозирам какво ще се случи, не мога да дам сценарии, но със сигурност виждам, че все повече и повече хора имат критично мислене и не искат да приемат, когато някой говори по начин, по който много бързо може да бъде разобличен. Хората протестират заради морал. Ако вместо морал ще се обещават декодери, пари, ток – това е абсурд. Наистина бих препоръчала на политиците да си вземат по един декодер, защото очевидно не разбират какво им казва цифровото поколение. Очевидно все още продължават да бъдат аналогови.


             Пълният запис можете да чуете тук -  http://bit.ly/14CxlXu

Няма коментари:

Публикуване на коментар