Изборите не могат да бъдат бизнес за медиите

Изказване по време на

кръгла маса „Медии и избори“,

 орагнизирана от Института за развитие на публичната среда,

 22 юли 2013 г., София

          Не може обществените дискусии по темата „Медии и избори“ да бъдат винаги около това дали да бъде безплатно отразяването или не. Трябва да си даваме сметка коя е нашата крайна цел. Политическата комуникация съществува и ползва медиите за инструмент, за да информира и убеждава хората коя политика е по-полезна и по-качествена. Политическата комуникация съществува, за да правят гражданите информиран избор.

       Същевременно като човек, който категорично има дясно мислене и човек, който има собствена компания, не мога да не се спра и върху това защо трябва да се плаща за една политическа кампания в медиите – защото има разходи и те трябва да бъдат покрити.

          Привърженик съм на германския модел, при който политическите партии възстановяват разходите на медиите, а не заплащат цена за услуга. Защото медиите не могат да бъдат доставчици на медийни услуги за политическите партии – това звучи нелепо.

           Бих предложила да се дискутира точно това – не продажба на услуги, а възстановяване на разходите. Аз съм против безплатни неща, защото не вярвам, че те съществуват и не вярвам, че има нещо, което е безплатно. Но същевременно съм и против това политически комуникации, независимо дали те ще бъдат формулирани като реклама или някакъв друг тип комуникации – аз съм против това те да бъдат утежнявани допълнително. Първо с минимум 50, а понякога и със 100% в цената, само защото са политически. Още повече като човек, който 17 години се занимава с ПР съм против това ПР-а да бъде таксуван отново допълнително с допълнителна тежест и то забележете за какво? Само защото медиите всъщност няма да кажат, че това е ПР. Тоест да таксуваме лъжата двойно и тройно при това с парите на данъкоплатците, от субсидията. За мен това е абсолютно неприемливо и го казвам като човек, който е представител и на ПР гилдията и който е бил кандидат за народен представите

       Когато говорим за това как да се отсява платеното от неплатеното редакционно съдържание  – мисля, че отново не би трябвало да се фокусираме върху формите, защото съгласете се, че не можем в 21 век да определяме журналистическите форми, с които журналистите ще отразяват политическите кампании.

            Искам да ви обърна внимание, че сме 2013 г. и само след 5 години избирателите ще бъдат родени 2000 г. Това ще бъдат хора, които няма да са родени в новия век,  а в ново хилядолетие. И за тях съвсем естествено, когато даден вестник е публикувал любимата рецепта за баница на кандидат за народен представител това няма да представлява никакъв интерес. Дали това ще бъде обозначено като платена или неплатена публикация – това ще бъде еднакво безсмислено. Просто защото съвсем различни са съдържателните форми на комуникация, които хората търсят.

          Вярвам в това, че при всички положения от печатните медии трябва да изчезнат тарифите, с които предлагат ПР – публикации още повече пък ПР – публикации с утежняване от 50, 70 100 или еди-колко си процента.

      Също така бих искала да апелирам за това, че са необходими наистина повече информационни кампании, защото това, от което ние искаме уж да предпазим хората от това да бъдат лъгани или пък така псевдо да им покажем колко сме почтени или честни, всъщност се прави с кампании за медийна грамотност.

               Медийната грамотност е кампания, която върви в рамките на Европа от много години, но при нас някак си никой не обръща внимание именно на това – не обръщаме внимание и на това, че информационните кампании, които са свързани с това как да се гласува и какво трябва да се прави по време на гласуване всъщност са обезпечени със смешни пари. В кампанията за референдума някъде около 100 – 150 000 лв., в кампанията за изборите около 200 000 лв.

            Кампании срещу купуването на гласове – държавата не финансира. За сметка на това обаче държавата финансира една тотално безсмислена кампания 17,5 млн. лв. за цифровизацията и със съобщенията, които излизат в последните дни, че цифровизацията може да бъде отложена се очаква да се финансира сега пък кампания за новата дата.

           Очакваме г-жа Тасева от семейство Боневи да продължава да ни говори от екрана, а всъщност си помислете, че част от парите, с които ние бихме искали да развиваме медиите могат да минават през такъв тип обществени – информационни кампании от страна на държавата.

         Ако държавата беше инвестирала 17,5 млн. лв. в това как се гласува, какво се случва когато гласуваш и защо не трябва да продаваш гласа си, по-малко хора срещу 20 лв. щяха да продата 4 години от живота си. Ако това се беше случило, аз ви уверявам, че резултатите от изборите нямаш да бъдат такива и това го казвам като човек, който през цялото време в предизборната кампания обикаляше в най – малките възможни населени места от избирателния район, в който се кандидатирах.

           И последното, на което бих искала да обърна внимание е, че изборите не могат да бъдат бизнес за медиите, но същевременно и почтеността не може да бъде въпрос на регулация.

          Така че, ако искаме да имаме повече почтеност, би трябвало наистина да залагаме повече на саморегулацията, но и на това къде е коренът на злото.

           Партийната субсидия трябва да бъде намалена и дори премахната.

        В момента с държавни пари, ние лъжем сами себе си. Отчетените от партиите пари за предизборни кампании са по-малко от колкото депозитите от партийни субсидии, които стоят по банковите сметки. Това е абсолютно непочтено и наистина е безсмислено да говорим за детайлите, ако коренът на злото ще продължава да бъде невредим