ПОСЛЕДЕН ШАНС СРЕЩУ ВОЙНАТА БЪЛГАРИ - РОМИ

Масовата злоупотреба с невежи и оскотели хора трябва да е най-яростната мотивация на негласуващите да си спасят държавата

в. Труд | Деница САЧЕВА | 28.05.2015

 Село в Хасковско. Всички са роми. Нямат вода, нямат ток редовно. Имат кладенец и цялото село пълни вода оттам при нужда. Кметството мирише на тоалетна. От години на всички избори избират една и съща партия. И след всеки избор децата продължават да не ходят на училище, селяните нямат достъп до лекар, всичко, което е малко по-читаво и може да работи, го няма. Иначе всички гласуват. Поне по данните от протокола.

Орландовци, София. Почти като в първобитнообщинния строй. Деца, кал, кучета и каруци в едно. Момиченце с хидроенцефалитна главичка с майка на 15. Повечето нямат документи за самоличност. Оплакват се, че заради това не могат да получават помощи. По изборите обаче всички гласуват. Не става ясно как, като нямат документи.

Ихтиман. Училище. Гърми музика от уредба между две каруци. В едната страна се договарят гласове за една партия, отсреща - за друга. Полицията е по средата. Пази изборите. Джип стоварва няколко роми. Единият влиза в стаичката, гласува, връща се пред комисията с карта, счупена на две. Председателят на комисията казва: "Какво му е на документа? Валиден си е. "

Враца. Роми гласували за една партия досега, внезапно гласуват за друга. Смяна на политическите възгледи. Няма лошо. Продадено.

Монтана. Област със застаряващо население и лоши икономически показатели. Селата на Монтана обаче внезапно стават притегателно място за смяна на местоживеенето. Повече от 1000 български граждани от ромски произход сменят адреса си за месец при предишните местни избори. При това групи от 50-ина са регистрирани от по един човек в съответните общини.

Варна. Наводнение. Незаконни къщи, в които живеят роми. Смърт. Дарители отказват да дават дарения за хора, които са живели незаконно. Протести срещу ромите, ако ще им се помага. Отиват роми доброволци. Местните роми ги гонят. Казват им - махайте се, ние не сме роми, ние сме мюсюлмани.

Пазарджик. Двайсет и четири деца първокласници бяха отписани от родителите си от пазарджишкото училище "Христо Смирненски" на първия учебен ден, защото в последния момент майките и бащите разбрали, че ще бъдат в паралелка с 12 деца от ромски произход.

Катуница. Кръв и огън. Микробус с шестима роми убива 19-годишен мъж. Вълна от протести и палежи.

Погроми от футболни агитки. Викове "Гяури, ще ви избием".

Сливен. Ромският квартал "Надежда". Деца скандират пред телевизионна камера "Българите на кайма", "Българите на сапун."

Девет къси разказа, с които искам да ви кажа, че конфликтът между роми и българи в Гърмен не нито началото, нито края на тлеещо напрежение, за което всеки, който работи по темата знае и алармира от почти десетилетие. Още на другия ден след Гърмен и жителите на "Западен парк" в София скочиха срещу ромите от "Факултета".

Омразата тлее и от двете страни. Някъде просто е в зародиш, но това не значи, че я няма.

Словоблудството на тема "роми" ражда чудовища. Патриотите помпат рейтинг с ужасяваща реторика срещу хора, а либералите излизат с голи декларации за защита на многообразието без нито едно реално действие за решаване на проблемите. Всички са възмутени от купуването на гласове, но нямат нищо против да го правят, дори да идват на власт по този начин. Политическите действия за решаване на ромските проблеми обаче са мръсна и черна работа, за която няма кани дати. Дай им на политиците форуми, кръгли маси, стратегии, международна обмяна на опит. На кой му се занимава с кал, глад, мизерия, неграмотност и престъпления.

Младите ромски лидери, грижливо обучавани, възпитавани, развивани, пазени и защитавани ги няма на терена, когато ситуацията изисква решителност и категорични действия. Страхът от това да заемеш трудна позиция е човешки, но той е в основата на много проблеми.

С тях също се злоупотребява, не че те самите не го допускат. Водят ги като панаирджийски мечки по форуми, но когато трябва да им дадат реална власт и възможности да решават проблеми - всички предпочитат старите, изпитаните, зависимите т. нар. лидери.

Конфликтите може да се решават само ако се спазват някои прости принципи. Всеки човек, роден на територията на Република България е български гражданин, освен ако не придобива друго гражданство от единия или двамата си родители. Няма българска и ромска престъпност. Има престъпност и тя трябва да бъде наказвана. Партиите и политиците, насърчаващи омраза, подклаждащи етнически напрежения и злоупотребяващи с купен етнически вот трябва да бъдат наказвани сурово. Със заличаване на регистрация, отнемане на имунитет, оттегляне от пост.

Служителите на МВР трябва да бъдат освободени от автоцензурата да разследват политици и сделки за купуване на гласове чрез по-добра законова защита.

Въпреки всички опити и публични заявки, МВР е далеч от деполитизация. Разделянето на професионалното от политическото особено в страната е само пожелание. Висшите полицески служители са заплашени от смени при всяка смяна на текст в закон или правителство. Никой не е достатъчно свободен и сигурен едновременно, че да рискува да засегне политически интереси и да преследва корупция.

В преодоляването на конфликтите трябва да се включат най-активно всички български граждани от ромски произход, които искат да живеят достойно и нормално. Това е и тяхна битка. Те трябва да покажат първи, че са спазване на законите и че законът е над всичко.

Масовата злоупотреба с невежи, бедни и оскотели хора трябва да се превърне в най-яростната мотивация на армията от негласуващи да си спасят държавата. По избори има толкова много партии, толкова много хора - все на някого си струва да му се даде шанс. Високата избирателна активност разбърква политическия пасианс. И прави престъпленията с купен вот ненужни.

Страната ни е осеяна с огнища на беззаконие и масова несправедливост и ако някой направи карта ще види, че една война е напълно възможна. Въпросът е как политиците да не я направят неизбежна. Все още имат шанс да хванат последния влак. Ако не искат да видят имената си с черни букви в историята.

Стр. 13

Държава на десни граждани и леви политици

Благосъстоянието е невъзможно в условията на политическо двуличие

Данъкоплатците все повече разчитат на себе си, а депутатите - на държавата, за да я доят

Публикувано във в-к "Труд" на 8 март 2015г. 

От години ни облъчват с две послания - няма пари и има корупция. Навсякъде нямало пари. Криза било. Дълговете осигурявали стабилност. Особено когато са насочени към покриване на стари задължения. Аз пък си мислих, че теглиш кредит срещу бизнес проект, идея за вложение, нужда от инвестиции. Явно нямам „държавническо" мислене. Иначе борбата с корупцията на ниските етажи е безмилостно жестока - особено впечатляващо е съобщението, че 30 висши служители трябвало да влязат в затвора. Остана и това да планираме по бройки в „България 2020".
Защо няма пари в държавата? Защото политиците институционализират кражбата и лъжата и ги превръщат в модел за поведение на масовия избирател. Защото иновациите, умът, почтенността не се стимулират. Напротив - санкционират се. Защото хората не виждат никаква връзка между приходите в бюджета от своите данъци и осигуровки и разходите, които се правят за техния по-добър живот. Гражданите у нас са управлявани чрез страх, скандали, вина и омраза. Вместо хоризонти постоянно им вещаят апокалипсиси. Хората без хоризонти не работят за бъдещето. Занимават се с оцеляване. И тези, които печелят пари, си имат лични планове, експортират наследството през граница и го удрят от време на време на родолюбие, колкото да успят съвестта си.
На мен ми омръзна никой да не се интересува от хората, които произвеждат и създават, а непрестанно да им се сервират законови заплахи и да им се насажда чувство за вина. Омръзна ми да се покровителстват корупцията, бездарието, арогантността. В края на краищата този, който има ум, сърце и разчита на ръцете си, ще си намери държава. Въпросът е калпавата държава дали ще може да си намери хора.
Повече от един милион и половина български граждани, сред които и аз, си плащаме напълно редовно данъците и осигуровките. Спрях да плащам данъците до края на януари с идването на Симеон Дянков - 5% отстъпка никога не ме е вълнувала. Просто политиката „Дянков" напълно ме демотивира като данъкоплатец и работодател и започнах да плащам всичко, което дължа на държавата, в последния ден на законовия срок. Реших, че няма да давам аванси. И бездруго покрай обществените поръчки постоянно трябва да подпомагаме държавата. Наскоро станах майка и се оказа, че тъй като съм осиновител, мога да ползвам 90% от заплатата си само до навършване на 1 година на детето, т.е. това са 2 месеца в моя случай. Ако едно дете бъде осиновено след навършване на 1 г., майката на практика не може да ползва адекватно майчинство. Тази година стават 20 години, откакто се осигурявам редовно без прекъсване и в единственият период от живота си, в който евентуално бих имала нужда от държавата, ще получа подкрепа, близка до нулата.
Моя приятелка е болна от рак и събираме дарения - тя също като мен си е плащала най-редовно всичко дължимо в НОИ и НАП. Бюджетът за здравеопазване за последните години се увеличи драстично, но даренията не стават излишни. Дори президентът цинично организира Български Коледи за по 1,5 млн. лв., вместо да настоява за политики, с които даренията за лечение да бъдат само инцидентни, а не масова практика.
На фона на постоянното доене на работодатели и съвестни данъкоплатци най-циничното послание на политиците е, че те се грижат за нашите пари. Мерси. Хора, които през живота си не са измислили проект или не са дали хляб на 5 души, няма как да се грижат за парите ми.
Да вземем така наречената пенсионна реформа - какво ми предлагате? Какви са стимулите за коректните работодатели и самоосигуряващи се? Какви са мерките за насърчаване на младите хора, на най-активните, хората от 30 до 50 години, на които се крепи основно бюджетът на държавата? Плашат се гаргите с мантрите за наказателна отговорност за некоректните, а има богоизбрани некоректни, на които се дават отсрочки, покриват се дългове, анулират се актове. Вдигането на пенсионната възраст е необходимо и обяснимо, но защо се прави на час по лъжичка? Кого обслужва то? Със сигурност статуквото, а не бъдещето. Хората от моето поколение ще се пенсионират някъде между 2036 и 2040 година и вероятно трябва още от сега да наблягат на здравословния начин на живот, за да могат да живеят поне 120 години, за да могат да получат поне по-голямата част от вложеното си в държавата чрез пенсията. Ако някой се е загрижил за стабилността на държавата и за бюджета й, трябва да мисли за бъдещето, не за протестите на 25-годишното статукво.
Още по-скандални са предлаганите промени в здравното осигуряване Разделянето на здравния пакет на основен, спешен и допълнителен е опит сегашният универсален основен пакет, който покриваше НЗОК, да бъде разбит и по този начин да бъде ограничен достъпът до медицинска помощ. На практика ще плащаме същите пари, а ще получаваме по-малко помощ, защото новият основен пакет ще съдържа по-малко заболявания, които касата ще покрива. Останалите или ще влизат в допълнителния пакет, или ще се заплаща за тях, или ще ни се налага да си правим здравни застраховки.
Борбата с корупцията, която уж трябва да връща откраднатото от гражданите и която уж трябва да укрепва доверието в смисъла на държавата, е доведена до гротескно състояние. Жертва падат малките рибки, тук-там някоя по-голяма, но само ако е поръчана. Борбата с корупцията не може да се води от хора, които преглъщат на сухо, или от клиенти, които поръчват глави на блюда на службите сервитьори. Такава борба може да се води само от хора, които мразят корупцията. Защото са били нейни жертви. Защото е трябвало да съкращават бизнес и хора заради нея. Защото е трябвало да плащат за чужди сметки вместо за свои иновации.
Гражданите стават все по-десни, защото все повече разчитат на себе си, а политиците стават все по-леви, защото над 80% от народните представители биха били господин и госпожа Никой, ако я няма държавата, която да доят. И мнозинството от негласуващите са именно хората, които разчитат на себе си и виждат държавата като заплаха, а не като смислена форма на общоживеене.
От началото на това правителство няма решен нито един сериозен проблем на хората, не е предложена нито една цялостна и дълбока реформа. Свидетели сме на театрални заплахи за оставки, реформаторски фейсбук статуси, национално безотговорни патриотични игри и демонстрации на АБВ-то в политиката.
С такава политика у нас още дълго няма да има пари. Но пък скоро може да няма и платежоспособни граждани.
Възможно ли е благосъстояние в условията на двуличие? Не. В английския език липсата на двуличие и благосъстояние са две думи синоними. В живота - също.

Станах майка

Станах майка. На момченце на 10 месеца. Винаги съм знаела, че ще осиновя дете. Майка ми е осиновено дете, а аз обичам да се ровя в причините и следствията.  Отгледана съм от баба и дядо. Те осиновили майка ми преди около 60 години и знам прекрасно, че хората се свързват с любов, а не с кръв. Вярвам, че ако живееш съзнателно и намериш кривите места в миналото, имаш шанс да ги изправиш в настоящето и това е част от пътя към самоусъвършенстването. 

Майка ми ме е родила като била едва 20 годишна студентка и в отглеждането ми  навремето помагало едно семейство студенти от Сирия. Техният син Надим се родил един месец след мен и са ни гледали заедно. Баща му Сафоан снабдявал майка ми с бананова каша – друго не съм близвала. Пеели са ми сирийски песнички за лека нощ. Когато 40 години по-късно ми се обадиха от центъра за бежанци в Овча купел и ми казаха, че има сирийски бебета без храна, дори не се и замислих, а директно тръгнах към аптеката отсреща. Купих най-различни неща,  естествено взех и всички налични бурканчета с бананова каша. Kато плащах на касата, сякаш в себе си чух някакъв звук като щракване от капаче на бурканче. Нещо в мен се затвори. И се почувствах цяла и в хармония.

Взех решението, че ще подам документи за осиновител на 39 години. Посрещнах 40 – тия си рожден ден в група с 30 души съвършено непознати. В училище за родители кандидат – осиновители. Всеки един от тях беше много интересен човек , със своята си съдба, очаквания, разбирания, тревоги и надежди. Отрупаха ме с мили подаръци – менделеевата таблица, защото любовта е химия, малък свещник с ръчно рисувана икона, малка синя кутийка с ръчно направени и надписани на ръка късметчета за всеки ден. За капак се оказа, че три семейства осиновители живеем на една и съща улица. После започна голямото чакане.

От всички деца-бежанци, с които се срещнах – над 700 може би – помня отчетливо няколко. Стараех се да нямам фаворити, за да мога да помагам на повече. Обаче Шийла ме прониза в сърцето. Тя не се казва така. Майка й и викаше така, за да й пази самоличността.  Шийла беше прекрасна, лъчезарна, пълна с енергия.  На 22 март – за първа пролет и за кюрдската нова година – й занесох вафли. Тя не се поколеба да ми отчупи половината -  няма нищо горкичкото, но каквото има – гледа да го раздели. Беше събота. Всяка събота ходех във Военна рампа да си я видя. Шийла замина в Германия. Добре е, ходи на училище с по-голямото си братче, най-малкото расте като гъба и става все по-красиво. Пишем си с майка й – с Google translate. Kато гледам какви главоблъсканици излизат на български, кой знае какво пиша аз на арабски. Ама тогава на този 22 март след Военна рампа ходих на църква.  Така ми се беше стегнала душата за тези десетки дечица там, че имах нужда от тишина и смирение.

Чаках за осиновяване повече от година. Дори си мислих, че вече трябва да предприема нещо преди да ми изтече регистрацията.  И на 13 декември получих обаждане. От непознат номер. Дори не запомних половината от това, което ми казаха. Чух само, че има едно момченце – тогава на 8 месеца и аз съм определена като първи избор за осиновител. Поканиха ме на първа среща след седмица. Посрещнах изгрева по пътя за дома. Още помня слънцето.  Сякаш всичко пред погледа ми беше златно. Първата среща с детето е голямо изпитание, защото си в стая с много хора – лекар, сестра, социални работници. Ти си малко като на изпит, а на всичкото отгоре не знаеш и на кой свят си. А той един спокоен, над нещата. Гушна ме, стисна ми двата палеца с двете юмручета и не ме пусна повече.  Първите си звуци ги издаде в скута ми. И смая всички в стаята. Същата вечер когато заспивах, той вече ужасно ми липсваше. Събрах всички документи наново за един ден. Навсякъде като казвах, че е за осиновяване и понеже беше преди Коледа, всеки ми съдействаше и помагаше. Пътувах да го виждам постоянно. Вторият път дойде и майка ми. Влезе в дом за деца за първи път в живота си. Тя е имала късмета да бъде осиновена още на десет дни, направо от болницата. Моето дете пък на десет дни постъпило в дома. Съдебното дело мина като по вода. Има дела, за които съдебната система работи. Съдията и прокурорката бяха разчувствани на финала. Последните 7 дни живях на последния етаж в дома за деца в очакване съдебното решение да влезе в сила. Грижих се за сина си заедно с жените, които работят тук и от които научих много. Напук на всички клишета в домовете работят много посветени, обичащи работата си хора.  Скъсаха ми сърцето с подкрепата си – знаеха, че не напускам сградата и ми носеха храна в буркани, печени филийки с чубрица и шоколадови бонбони. Заредих се с добрина. Днес тръгвам със сина си за София. Ако Дорето – бабата, която ни отгледа нас двете с майка ми, беше жива, днес щеше да е на 100 години.

Защо ви го разказвам всичко това? Защото може да помогне на някого. Някой, който се страхува да вземе важно решение, някой, който търси отговори, някой, който има нужда от вдъхновение. Защото всеки един човек в живота ни особено тези, с които ставаме по-близки, има дълбок смисъл.  Защото често заклеймяваме другия, без да подозираме, че той или тя имат дълбока вътрешна мотивация да правят или да не правят нещо. Защото исках да ви кажа, че всяко нещо, което ни се случва има своя причинно – следствена връзка. Тя понякога  е скрита половин или цял век назад, но това не значи, че не съществува.

Защото най-вредното за развитието на света изречение е, че нямало ненаказано добро и че доброто не се връщало. Забравете тази глупост! Жънеш само това, което си посял. Времето и пространството нямат значение, защото животът е вечен.

Разбира се, разказах ви тази история и заради себе си. Защото исках да напиша най – красивото изречение, което съм писала някога.  

Имам син Виктор, роден на 22 март в късния следобед .

Да, на същия този 22 март, за който ви разказах по-горе.

Суматохата и здравноНЕосигурените

За да си здравен министър категорично не трябва да си популист, но ако искаш щръкнал рейтинг е абсолютно задължително. Не знам защо, но като гледам нашия здравен министър все си спомням за Радичковия разказ за суматохата и за великия цитат „Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има“.  Задължителният репeртоар на всеки здравен министър включва електронна здравна карта, национална здравна карта, лекарствена политика и разбира се – мерки за здравнонеосигурените.

            „Ако вие се ударите с безкрайно скъпата си кола и това изисква един месец лечение в болница - 50-100 или 2 000 лв лечение върху вас, вие няма как да възстановите правата си с 500 лв за последните три години. Ще бъдете така добър да възстановите всичко, което дължите от началото на здравноосигурителния модел, както го правят повечето от нас“,  обясни докторът.  Ами ако се ударя със супер евтиния си велосипед? И ако сме 2030 година, пак ли ще трябва да платя от “началото на здравноосигурителния модел“ и защо? Удивително е как всеки един истински проблем в здравеопазването може да се профанизира за броени секунди, да се използва за словесна дъвка и за неговото решаване да се предложи фундаментална безсмислица.

            Националната агенция по приходите, която събира здравните вноски работи с единната система на ГРАО. Според нея общият брой български граждани по ЕСГРАОН е 8 440 251, от тях здравноосигурени са 6 302 149 души.

            Кои са здравнонеосигурените? Това са:

•  български граждани, които трайно пребивават в чужбина,
•  хора, които знаят, че дължат вноски, но нямат пари,
•  хора, които знаят, че дължат вноски, имат пари, но не искат да платят, защото не вярват в системата, и
• такива, които не познават здравното законодателство и не знаят, че дължат пари. 

           Например това може да са учениците, приети за студенти и не знаещи, че дължат здравни вноски за периода от завършването на средно образование до приемането им във висше училище. Общият брой на лицата, които не познават здравното законодателство и поради това се оказват длъжниците по данни на НАП е 131 000 души.

            Колко са българските граждани, които живеят в чужда държава това е въпрос с повишена трудност. Грубо ако се махне от ЕГРАОНа броят българите от преброяването по данни на НСИ идват около 1 158 210 души. Но този брой е се мени постоянно. Да се надяваме, че Държавната агенция за българи в чужбина все някога ще ни изненада с нещо смислено – с данни, с визия, със стратегия... Хеле, пък сега вече като ще си има такъв мощен граждански контрол....

        От хората попадащи в графата социално слаби, за които държавата би следвало да покрива вноските, единствената уязвима група е тази на продължително безработните - лицата останали без работа за повече от 12 месеца трябва сами да си плащат здравните осигуровки след този период. По данни на НСИ лицата останали без работа между 12 и 23 месеца да 95 900, а тези над 24 месеца са 147 900 или общо 243 800.

      Около 254 000 са българите, които знаят, че трябва да плащат здравни осигуровки, могат да го направят, но не желаят да платят. Това са хора с творчески професии, работещи в сферата на услугите, хора, получаващи пари на ръка в сферата на сивата икономика като чистачки, частни учители, гувернантки, майстори и други. Ако те имат нужда от системата, преценяват дали да си платят на частно или да платят накуп всички вноски за последните 36 месеца.

        Разбира се, наред с тези числа, трябва да вземем предвид и факта, че държавата е най-некоректния платец на здравни осигуровки.

По данни от Закона за бюджета на НЗОК държавата осигурява 4 018 958 млн. български граждани с 975 259,8 хил.лв. трансфер от бюджета, а самоосигуряващите се и работодателите за 3 265 594 души внасят 1 819 900 хил.лв.

Това значи, че значителните дефицити в парите за здраве се генерират основно от неизпълнението на ангажимента на държавата.

Наред с това трябва да се има предвид, че българските граждани, които не се осигуряват от държавата, плащат средно по 46.44 лв. месечно или 557.29 лв. годишно за здравни вноски, а държавата осигурява лицата, за които е задължена средно с 20.22 лв. на месец или 242.66 лв. годишно.  От това става ясно, че държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели.

Така държавата ограничава разходите си за здраве и по този начин нарушава солидарността към здравеопазването като предпоставя несправедлива грижа за определени категории граждани, чието лечение тежи върху дяловото участие на коректните платци на здравни вноски. Тази несправедливост рефлектира във все по-нарастващия брой лица, които отказват да заплащат здравноосигурителни вноски, повишавайки по този начин бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.

Взетото решение вчера държавата да започне поетапно увеличаване на размера на осигурителния доход, върху който внася здравносигурителни вноски с 5 на сто годишно от началото на 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е див популизъм.

С прости думи това означава, че държавата ще продължи да уврежда солидарността с пълна сила, защото минималния доход на самоосигуряващите се ще се вдига така, че пожелателното изравняване няма да се случи никога. Дори и да се замрази вдигането му – изравяването би могло да се случи най-рано след 10 години.

Това решение отново е в ущърб на работодатели и коректни данъкоплатци и безкрайно демотивиращо, защото ясно показва, че държавата иска да паразитира върху все по-малката общност на работещи и създаващи благосъстояние хора. Това ако не е комунизъм – здраве му кажи.

Как трябваше да постъпи един десен здравен министър:

• Да защити интересите на работодателите и на коректните платци, като предложи стимули за тях;
• Да направи анализ на финансовото състояние на здравното осигуряване и да предложи  решения за финансова стабилност на сектора, както и за добро финансово управление и ликвидност;
•  Да поиска държавата да ревизира национализацията на здравни вноски и да търси решения за поетапто възстановяване на големия резерв на НЗОК;
• Да седне на масата със социалния министър и да обсъди какво може да се направи за осигуровките на хората, които са дългосрочно безработни, за да се покрият техните здравни нужди, но и да се идентифицират възможности за социални услуги, които да облекчат здравната система;
• Да обсъди със социалния министър и фонда, който всяка година се планира в бюджета на социалното подпомагане и се трансферира в НЗОК за лечение на здравнонеосигурени – на какъв принцип се формира, има ли връзка между АСП, НАП и НЗОК в неговото планиране, как да се оптимизира;
• Да седне на масата с финансовия министър и да обсъди какво може да направи НАП, за да повиши събираемостта от здравни вноски в категориите, където закона и правомощията й позволява;
• Да защити интересите на българите в чужбина, защото те са най-големия инвеститор в страната, защото те трябва да имат мотивация да уважават държавата си и да имат реален стимули да я предпочeтат отново един ден за място за живеене и работа. 
•  Да предприеме мерки за информиране на населението за задълженията и правата на здравноосигурените;
•  Да предприеме решителни мерки за възстановяване на доверието в здравното осигуряване като например би могъл да започне от борбата с корупцията в системата. Така например интересен факт е, че редица големи български болници трупат значителни дългове, като в същото време държат на депозит пари в банки. Като принципал на лечебните заведения, които са 100% или 51% собственост на държавата, правомощията на един здравен министър са значителни.

Изобщо, когато талантът е в театъра, питам се защо го пилеем в упражнения по държавно управление.

Кръгом и пак напред

Помните ли как през 2006г. ДСБ поиска правомощията на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов както и на още 10 районни кметове да бъдат прекратени заради участието им в бордове на търговски дружества, което е нарушение на закона за местното самоуправление? По това време Борисов вече 5 години беше нарушавал закона, защото докато беше главен секретар на МВР от 2001г. не беше прекратил участията си в ръководството на две фирми -Интербулпред АД и Джи енд Би Травъл къмпъни ООД. По-късно ген. Атанас Атанасов, тогава народен представител и председател на софийската организация на ДСБ, оттегли от съда жалбата за отстраняване от длъжност. „Действията на Атанасов и ДСБ-София са израз на последователност в стремежа за постигане на категорична подкрепа на партиите, издигнали кандидат-президентската двойка Неделчо Беронов и Юлиана Николова“, беше обяснено тогава. Разбира се, такава подкрепа от Борисов не последва. За сметка на това с решението си да не се кандидатира за президент, каквито бяха очакванията през 2006г., Борисов пряко помогна на Първанов. Впрочем един тандем, който никога не е спирал да работи заедно.

Три години по-късно през юли 2009г. тогавашният лидер на ДСБ Иван Костов произнесе реч от трибуната на Народното събрание, в която обяви подкрепата на Синята коалиция за избора на Бойко Борисов за министър-председател, както и за предложените от него структура и състав на кабинет.

„Ние подкрепяме ГЕРБ, защото такава е волята на българския избирател, защото споделяме еднакви ценности и принципи като членове на Европейската народна партия, защото по този начин БСП и ДПС ще отидат в опозиция, ще бъдат ревизирани делата им в управлението на страната и виновните политици ще получат заслужено наказание.“, каза той. Звучи познато нали?

Ето как продължава речта – „Ние подкрепяме правителството и по още една причина. Това е Програмната декларация, която току-що чухме. Тази Програмна декларация в много отношения, като цели и като приоритети на политиката е това, което Синята коалиция иска да чуе от бъдещия министър-председател и от бъдещия кабинет като ясен ангажимент. За нас, разбирайки естеството на процедурите и необходимото време да се изготви управленска политическа програма, е ясно, че на тази фаза – на избора на кабинета, е достатъчно да чуем приоритетите на правителството.“

Разликата от тогава и сега е, че през 2009г. Синята коалиция пое ангажимент да подкрепя, но не влезе в управлението със свои хора. Резултатът го знаете – нито Борисов удържа думата си за програмната декларация, нито отделни представители на Синята коалиция удържаха на напъна да не влизат безпринципно във властта.  Ревизия на властта на БСП и ДПС не последва. Напротив. Дори се родиха зловещи икономически коалиции между отделни представители на ГЕРБ, БСП и ДПС. Синя коалиция вече няма.

Ахмед Доган, Георги Първанов и Бойко Борисов никога не са били опозиция един на друг. Исторически е доказано. Думите им нямат значение. Апропо, в този парламент ничии думи нямат значение. Най-вече думите на адвокатите – за тях тезата не е от значение. Винаги ще намерят аргументи във всички възможни посоки.

Да се подкрепя силата, защото така щяло да се даде шанс на разума също е исторически доказано, че е неправилно. Или най-малкото не дава полезен обществен резултат. Лични сребърници срещу смачкано достойнство - може би да. 

Сега ни прожектират поредния черно-бял филм със стар сценарий и с до болка втръснала ДС режисура, като се смята, че просто смяната на второстепенните мъжки и женски роли е достатъчно обновление, за да започне отново производството на илюзии.

Нямам никакво съмнение, че реформи няма да има. Няма истинско мнозинство, което да ги иска. Има един сговор на популизма, опакован в гръмкия целофан за клета майка България (знам, че т.нар. патриоти пишат това на латиница, но не съм способна да възпроивеждам подобен кич).

Програмната декларация за формирането на стабилно парламентарно мнозинство и съставяне на проевропейско реформаторско правителство съдържа прекалено общи текстове, които в повечето случаи са популистки и противоречиви. В нея липсва цялостен баланс на политиките - ако се изпълнят някои програмни намерения, това би блокирало изпълнението на други. Комбинацията от ляв и десен популизъм е родила документ, който в определени сектори затвърждава лозунги и клишета, които се въртят в публичното говорене почти повече от едно десетилетие.

Да ознаменуваш четвърт век преход с правителство на ляво-дясната мъгла начело с подобие на Тодор Живков си е забележително постижение. 

Тези дни се начетох на куп коментари как това било единственото възможно, политиката била изкуство на възможния компромис, чашата била наполовина пълна, имало някои хора, които били свестни и т.н.

Позволете ми да не споделям теорията за нормативния оптимизъм. Нямам причини да смятам, че олигархията внезапно ще прояви корпоративна социална отговорност. И не си представям политиката като спа център, в който трябва да се медитира и да се мисли положително.

Мафията не може да се победи като станеш съдружник с нея. Да се бориш за справедливост с лъжа също е оксиморон, чиито плодове берем 25 години след началото на прехода. Резултатите са видни – огромно обществено недоверие във всичко, дори и в самите себе си. Огромна емиграция – кой физически, кой духом и в мислите си. Първенци сме в класации по самооценка за нещастие. Ами значи провалена е тази политика. Не ми я представяйте за единствената възможна. Кризата затова е дълбока и не свършва, защото очевидно има нужда от радикална промяна в начина на правене на политика. Политика, основана на поне минимални етични стандарти и смисъл. И гражданско общество, което не приспива разума си с мантри за позитивното.

 Защото чудовищата се раждат не от сенките, а от съня на разума. Поне според Гоя. 

Планът "Христосков" не решава нито един проблемите на пенсионната реформа

До вчера не бях мислила какво ще правя през 2036г. Имам таен списък с държави, в които искам да отида. Щях да го правя след пенсия, но май ще го отложа за 2040г. Трябва да изчакам само още 26г. и да платя на държавата около 300 000 лв. осигуровки. Така вероятно ще се добера до заветните 1 045 лв. на месец, които може би няма да ми стигнат за обиколка на държавите. Освен ако междувременно не започна да спестявам допълнително. Вчера ми беше обяснено за пореден път, че НОИ е в дефицит, че ще стане страшно през 2016г., че Брюксел ще ни се кара, че реформата е нужна сега и веднага, но тя разбира се ще се изразява в това, че аз веднага ще трябва да плащам повече пари, а не че държавата ще спре да рекетира и краде веднага. Не разбрах как нещо, което ще се случи през 2036 г. ще намали негативния ефект от нещо, което се очаква през 2016г. ама нейсе. Не ми стана ясно и ако до края на трудовия си стаж ще съм платила около половин милион за осигуровки,  трябва ли да направя и невъзможното, за да живея до 120 годишна възраст, за да си възвърна инвестицията?

Омръзна ми да ме плашат непрекъснато. И да ми вменяват някаква историческа необходимост да крепя държавата с труда си и парите си, без да ми се дават елементарни гаранции, че всъщност наистина правя това за държавата и за себе си.

Кои са основните проблеми на системата сега? Ниска събираемост на осигурителните вноски, увеличаващи се разходи в бюджета, нарастване на броя на пенсионерите, изкуствено задържане на тавана на пенсиите. Кой проблем се решава с направените предложения? Нито един.

НОИ отчита дефицит. Една от причините е несъбраните осигуровки. Не се знае колко, говори се за милиарди. При здравните осигуровки поне се въртят едни митични между 1, 2 и 2 млн. души. Тук и това не се знае. Защо не се събират вноските? Политическа нестабилност, лоша икономическа среда, липса на ликвидност в цялата държава, междуфирмена задлъжнялост, ниска конкурентноспособност, ниски доходи, липса на доверие в държавата. Дали това се лекува с по-високи вноски – съмнявам се. Желанието да прецакаш институциите или да се скатаеш също са сериозни причини, но при цялата ликвидна криза в страната и пълната липса на свежи пари, работодатели и работници са принудени да бъдат креативни до максимум. Дори и редовните трудно спазват закона.

Увеличаването на осигурителни вноски без мерки за повишаване на събираемостта, за намаляване на злоупотребите и без предложение за нова политика по доходите е безсмислено. Минималната работна заплата трябва да бъде премахната и да се въведе регламентиране на трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място.

Предлага се от началото на 2015 г. да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които укриват или възпрепятстват плащането на задължителните осигурителни вноски. Да се почне директно от народните представители тогава. Именно те с отказа си да приемат закони, които осигуряват справедливост и солидарност, са най-големите възпрепятстващи.

Категоричен противник съм на това да се вменява непрекъсната вина на работодателите и заради отделни случаи на нарушаване на трудовото законодателство да се дамгосва цялата пазарна икономика.

Сагата с криминализирането на неплащането на осигуровки върви вече 15 години. През 2000г. Конституционния съд отмени подобни текстове, а през 2012г. ГЕРБ внесе такива предложения, но ги оттегли. Как ще се гарантира равно третиране на самоосигуряващи се и работодатели И как ще се гарантира интереса на малките семейни фирми, които и сега са дискриминирани от закона? Излиза, че ако един работодател има временни затруднения и не може да плати осигуровките, той трябва да спре и заплатите. Или направо да съкрати работниците. С което да ги изпрати на борсата да получават помощи, а той да няма как да възстанови производството си. Обаче от друга страна се предлага пък 10 годишна давност за плащане на вноски. С други думи дори и когато вече държавата е съсипала нечий бизнес, това не значи, че не може да продължи да съдира кожи. В името на народа.

Казано честно служебният социален министър направи опит да задоволи всички без да предлага да се направи нещо. Сегадействащото законодателство изисква увеличение на пенсионната възраст с 4 месеца годишно. Изпълнението му беше замразено от кабинета „Орешарски“. Излиза, че т.нар. реформа ще се изразява в това да намалим вече постигнатото и да въведем плавно 1 месечно увеличение на пенсионната възраст годишно?! С такива темпове можем да зарежем европейските си хоризонти и да се устремим към планиране, основано на целите на хилядолетието на ООН.

Вместо да се увеличават вноските, без да се вдигат доходите, вместо да се търси как да се вменява вина и да се култивира страх от затвор и вместо да се търсят начини изкуствено хората да се принуждават да работят до дълбоки старини без да са конкурентно и работоспособни, цялата енергия на мераклиите за реформи трябва да насочи към точно обратното – към намиране на смисъл и мотивация.

Хората биха плащали мотивирано своите вноски ако парите им отиваха за по-качествено образование на децата им, за по-добро здравеопазване, ако няма таван на пенсиите и разполагат с внесеното през годините.  Те биха предпочели да работят по-дълго време, ако това им носеше добри доходи, имаха програми за непрекъсната квалификация и възможност да се поддържат в добро здраве. Работодателите биха плащали редовно и реални осигурителни вноски и данъци, ако трябваше да работят за иновации, а не за корупция. Ако пенсионните фондове не служеха за хранилка на синдикати или не подпомагаха със свежи средства фалиралите бизнес модели на олигарси,  а се развиваха като най-големия национален инвеститор, можеха да получават данъчни облекчения за инвестираните средства в социалната сфера и можеха да служат за генератор на  работни места.  

Докато политиците не върнат смисъла в политика ще бъдат наказвани с негласуване и емиграция. И никакви реформи няма да имат стойност и значение, защото просто няма да има за кого да се правят. И още по-лошото – рано или късно просто няма да има кой да плаща за експериментите. 

Трикове и циркове

Как ще коментирате резултатите от изборите? Това е най-често задавания въпрос. И се почва – тези били победили, другите се били удвоили, трети се разширили.

Деница Сачева, специално за Vevesti.bg

 А най-важното е, че 51% от българските граждани не гласуваха. И още поне 5 % пуснаха невалидни бюлетини. От 2 млн. и половина българи в чужбина успяха да гласуват само към 135 000, почти половината от тях само в Турция. Има много бюлетини, за които може да се предполага, че са попълнили преференцията погрешка, а не след информиран избор.

Тези резултати показват пълен фалит на политиката такава каквато се води до момента у нас.  Пълен крах на триковете, дами и господа.

А те не липсваха с пълна сила в тази кампания. Като се почне от дарителската кампания на ГЕРБ – депутати, които дори и като младежи не са участвали в доброволчески акции надянаха ботушите и хукнаха по селата. Помните дядо Кольо от село Странско, нали? След като минах през него предишния ден и дъщеря му ми подари библия, цялата в кал от потопа, на другия ден двора му беше наводнен от кандидати за народни представители. В малката къща бяха Лиляна Павлова, Цвета Караянчева и Делян Добрев. Почти две трети от пресъобщенията на пресцентъра на ГЕРБ в кампанията бяха за дарения. От партийната субсидия. Нашите данъци. С чужда пита най-добър помен се прави. 

Помните ли как по време на кампанията СКАТ изчезна от телевизионните екрани за ден – два? И как т.нар. патриоти дадоха бурна и шумна пресконференция, че някой заглушава свободата на словото? Обикновен трик, драги избиратели. Редовно се случва. Телевизията сама си си спира сигнала и после си го пуска.

Виртуалната борба с чуждоземните колонизатори и пришълците е трик – специалитет от репортоара на руските хайверени националисти от Атака. Там за подсилване на трика се добавят и малко православни ценности, които се бият с нагона и агресията, но пък кой ти гледа чак за такива детайли. Християнското в Сидеров е като желязото в спанака.

Правителството назначено от Президента можеше да спре строежа на Южен поток. Но то не направи това, разбира се. В последната минута на последния ден Радан Кънев внесе жалба срещу строежа с ясното съзнание, че няма правен интерес и тя няма да бъде зачетена. Никакъв натиск върху служебното правителство, никаква критика към Президента. Разбира се, Южен поток не спря. Дори от този понеделник – деня след изборите - компанията си има прясно назначен изпълнителен директор. Но трика си свърши работата.

Преференцията трябваше уж да покаже електоралната тежест на партиите в Реформаторския блок. Е показа ги. Лукарски има повече преференции от Радан Кънев, а Меглена Кунева повече депутати в НС. Трик трик избива.

Големият печеливш от трика е Борислав Великов. Той и насън не си е мечтал, че ще влезе пак в парламента особено след условната присъда, която получи за убийство на човек при пътно транспортно произшествие. Но гласовете, които кмета организира бяха нужни. Трикове, дами и господа, трикове. А вие чакате реформи?

ДПС се обяви за пълна прозрачност на всичко свързано с КТБ. Дори са готови с първия законопроект. Подготвен не от кой да е, а от следователя-политик при това от гражданската квота Делян Пеевски. Тази прозрачност обаче идва тогава, когато отдавна следите са заметени, а сметките на ДПС са в друга банка. Трикове и циркове, дами и господа.

БСП излязоха с най-големия трик – невероятна мимикрия на кампания. И чувал картофи за автентичност на посланието. Заслужиха си първа покана за преговори от ГЕРБ – добри и послушни бяха.

И хората дадоха каквото можаха от себе си в палитрата от трикове – 9/9, 22/22, някои бюлетини с две квадратчета, други с по едно кръгче, някой с добавен Моци, други с голям хикс и препратка към майната си.

За триковете на медиите и на коментаторите по студиата – не ми се говори. Чудя се само защо призива за нови лица никога не засяга втръсналите до болка интелектуални словоблудци, които ни заливат от екраните.

Прекаленото много трикове и сценарии отвратиха хората от политиката. В този си вид тази политика не може да дава обществено полезен продукт. Хората виждат, че са сами в трагедиите си и са напълно наясно, че ако успеят, то ще е въпреки рекета на държавата, а не благодарение на правилата, които тя установява.

Пресоляването на манджата с трикове е престъпление. Защото докато някой мъдри трикове, друг някъде чака решение. Иска да учи. Иска да работи. Иска да се развива. Прави му се бизнес. Има нужда да създава, не да се пази от сянката си.

През последните месеци над 3 000 семейства бяха засегнати от наводнения и чакаха спасение от дарения. Държавата и общините нямаха готовност и гъвкавост дори да купят кофи и лопати. Възможно е точно даренията, които често заместват институциите, да имаха известен принос за големия отлив от изборите. Ужасяващата трагедия в Горни Лом показа като на длан пълната липса на институции и правосъдие с години, а е на път да покаже и липсата на работеща система за национална сигурност.  

Такава среда няма как да породи избирателна активност. Негласуващите стават все по-сериозен проблем за демокрацията. И повечето от тях не са негласуващи, защото не им пука или защото са нихилисти. Много от тях не гласуват дори и не защото не искат да бъдат лъгани. Много от негласуващите не гласуват, защото не искат да участват в схеми, в трикове, в машинации. Не им се прави обратното, за да получат уж правилното. И колкото по-бързо се заемем с възстановяването на доверието в политиката  чрез точност, елементарна почтенност и етика, толкова по-големи са шансовете ни за развитие.

P.S. Върнах се при дядо Кольо от Странско в края на кампанията. Ей така – да го видя. Без медии. Домът му беше почистен до основи. Толкова беше чист, че даже нямаше боя по стените. Нямаше ги и мебелите. Дядо Кольо спеше на един дюшек на стълбите. Досрамя ме да го питам дали ще гласува.