И ти идва да хвръкнеш, да литнеш и да кацнеш...

Както се вижда не пиша често. Трябва да съм много предизвикана. Тези дни се случи точно това. Предизвиках се. Отделих един ден и събрах какво ни каза Бойко Борисов през 2012 Получи се много вълнуваща реч. Congratulations, сестри и братя българи!

***
У нас демокрацията е в пълен разцвет. В България има висша степен на свобода на медиите и хората . Тук има хора, които не ходят по земята. Хвъркат, и с Божията помощ, литват и кацат.

Държавата - това е като човешкия организъм. Дали те боли малкият пръст на крака и може да се инфектира - може да си умреш, и от ухо може да умреш. Всеки орган за себе си е най-важният.

Знаете, че пробваха да ме ядат по едно време, че българинът бил нещастен. В Скандинавските страни от щастие се изпозастреляха ... в тези страни има най-много самоубийци.

Протести ми пращаха в София. Какво ще правят в София? Ще орат ли с тракторите или ще играят хоро и ръченица пак? В София кебапчета и пържоли няма. В София хората работят.

Ама аз си знам - аз съм си прост и вие сте си прости за това се разбираме.

Станишев най-много ми завижда за магистралите. Лили дето вика – мерим си с него километрите. Магистралите обаче довеждат хляб. По селските пътища, хляб няма.
22 години вие видяхте, че без магистрали, без инфраструктура, без европейска инфраструктура, хляб няма. Когато Турция си е направила магистралите, защото, ако отидете в Истанбул или Анкара, или от Истанбул до Анкара всичко е осеяно с естакади и магистрали, вследствие на което бизнесът и брутният им вътрешен продукт се повиши, и те сега вече дават и за кино, и за образование. Докато ние, ако изхарчим парите сега и пак не направим инфраструктурата, ще останем една държава като селски кокошарник. И за една година ли българите... И пак в образованието даваме повече пари, отколкото преди, или достатъчно пари. В здравеопазването даваме пари, колкото никога досега в България не са давани. Искат да кажат, че за една година ще изпростее народът ли? Докато строим магистралите?

Аз затова им казах на журналистите -показвайте пътища, театри, аули, библиотеки, спортни зали и не коментирайте нищо. В условията на най-голямата криза в света това, което бе започнато преди 29 години, ние го направихме за една година, което означава, че съм около 29 пъти по-бърз от Станишев. Мен ще ме забравите, но магистралите и мостовете ще останат.

Какво не направихме за тия магистрали? Местихме блатни кокичета. Вземахме ги от магистралата и ги садихме на 60 м. Знаем ги по бройка – 2605 блатни кокичета, под мъдрото наблюдение на еколозите ние лично с Лиляна Павлова ги садихме. Сега е важно само какви пътни знаци трябва да се приемат за преминаването на вълци, мечки, костенурки, прилепи. За всичко мисля... А ония от Кресна как бяха креснали връз мене. Викам им: "Какво ви казват еколозите: „Затворете пътя за Гърция и пътувайте с камили, с катъри”, това ли ви казват като се срещате с тях?"

За всяко милионче, жива мръвка се откъсва от мене. Ама увеличихме потреблението в семейството - и да напъва жената да прави ремонти, той вика – чакай сега, криза е, нали виждаш, имаме 100 хиляди, продадохме нивата на баба или минава магистралата на Лили оттам, платиха ни сега парите – я да си седят на лихва.

И за културата се бръкнахме. Тези 25 милиона лева, които погълна изграждането на Музея за съвременно изкуство са една добра инвестиция за българската култура. Там на българския Лувър нямаше как да направя първа копка на нещо, което вече е построено, та затова изсипах кофа със строителни отпадъци в улей, който ги отвежда към контейнер извън сградата и подарих на бъдещия музей оригинал на
Пикасо. Аз понякога рисувам. Имам статив и бои горе на терасата, пред спалнята. Щях и почетен член на Съюза на художниците да стана, но имам големи душмани. Когато не мога да заспя, си дрънкам на китарата. Разучавам песни.

С Веждичката открихме Панагюрското съкровище в Панагюрище. Хубаво е символично, всяка година, уникатите наистина да си идват в собствения дом. Това прави самите съкровиша подвижни, мобилни и живи.

85 фирми получиха пари по Оперативна програма „Конкурентноспособност“. Даже Любо Ганев спечели проект. Щом Любо Ганев е спечелил проект, вече съм спокоен. Щом на такава висота са стигнали резултатите, всичко ще е наред.

Искам да знаят, хората, че когато днес се возят в метрото, да знаят, че това, което открихме с Барозу е наполовина от цената, която сме платили за гьола "Белене". Искаха да местя реакторя в Козлодуй?! Това да не е едно бидонче – да го вземеш и да го занесеш на площадката на АЕЦ-„Козлодуй”. Знаете ли колко години работа има, за да се преправи тази площадка и да се насади нов реактор там?

Ама няма как притиска ме тайминга. Timing го има и в каратето. Трябва да хванеш времето между двата удара да атакуваш тогава. Знам и cancel какво е.

Карат ме да сложа cancel на забраната за тютюнопушене. Ама аз им казах – който пуши е простак. После викам – може да разрешим в баровете само. Защото който ходи на бар и без това за деня си е прецакал здравето - няма да си легне навреме, ще пие алкохол и да пуши няма да му дойде в повече.

Между другото като бях в Медицинския университет им казах – няма нищо лошо в това ние да произвеждаме медици, така както германците произвеждат автомобили.

За себе си мога да кажа, че мен пари не ми трябват. Вече съм на такива години, че закъде да трупам пари. На мен ми стига къщата в Банкя. Трябва да кажа, че аз съм израснал само с хляб и картофи. Майка ми мажеше мас от прасето и поръсваше малко със захар. С едната ръка ям, с другата тичам по ливадата да ритам топка. Половината махала гони тоя с филията. Моето семейство, откакто аз се помня – от дете до ден-днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим – нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете. Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. И толкова пустеещи земи, всеки може да си насади. Но да си призная, аз, понеже обичам много да се храня, обичам всички български ястия – и чушки, и домати.

С костюми ходим само в сряда и петък- в Mинистерския съвет и парламента. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така. Ако намерите едни гащи, или една женска дреха у нас, или нещо, кажете ми "Хасан". Сам съм като куче.

Моят дядо казваше, че да си намеря жена, с която като се ожениш, след това по същия начин с радост да можеш да се разведеш, да не ти прави скандали в обществото – това е същото и в една партия. И още нещо знам от дядо – женски пари – змийски кости.

Иначе що се отнася до победите и загубите в политиката - свикнал съм с тези емоции. Не ми е за първи път и да побеждавам и да ме побеждават. Когато Станишев стана премиер и направи Румен Петков вътрешен министър, аз се обадих на царя и му казах, че няма шанс да остана в МВР.Заявих му, че ако не размени военното министерство с вътрешното (тогава договорката бе БСП да вземе МВР, а НДСВ - на отбраната, б.а.), ще напусна. И той ми каза, че военно министерство му е по-важно от МВР. Значи не държеше на мен. Като си тръгвах, ги молих (НДСВ -б.а.) само за едно, поне това ми дължаха - да направят Цецо зам.-министър, да го скрият, за да не го тормозят. Те и това не направиха. И той напусна МВР.

Сега много добра среща с Обама си направихме. Ама разузнаването на САЩ явно не е чак толкова съвършено. Три пъти се случва да сме с еднакви костюми и вратовръзки с президента Обама. На вечерята в Белия дом Мишел Обама каза че иска да се запознае с моята първа дама, защото имали еднакъв вкус и избират едни и същи съчетания, но всъщност офицерът от охраната ми предложи да сложа точно този костюм за срещата.

Нямам първа дама и не ми пречи. Аз мисля, че прекрасно си върша работата и без първа дама и никъде не ми е потрябвала.

Имам една госпожица, която ми е близка. Милата, само да я обявя и ще я разкостят. Когато приключа с държавната работа, ще се оженя и ще си я прибера. Не съм влюбен. Да си влюбен означава да мислиш за някого, да му даваш време, да го водиш на разходка, на почивка. Аз сега нямам такава връзка. С мен може да живее само някоя, която да седи в кухнята и да не излиза. И такава няма, защото не харесвам такива жени.

Той, Обама, се пошегува за моя черен колан, аз пък му разказах, че онзи ден съм до гледал как помилва поредната пуйка,спасила живота си в Белия дом.

Казах му, че към службите в евроатлантическата общност имам сериозни забележки. Не може по три от данните - които са мечта за всеки полицай, прокурор или следовател, а ние имаме и трите - и пръстов отпечатък, и ДНК-профил, и главата - да не се знае кой е.

Аз не мога да си го обясня и затова чакам службите да ми обяснят. Неслучайно и президентът Обама прие да ревизира още повече работата и на неговите служби по този въпрос. В края на краищата да го пуснат този образ по телевизиите във всички страни, все някой ще го познае този човек.

Иначе аз съм доволен много от нашата реакция при атентата. Еле пък от оня доктор касапина дето го наградих.

Иначе в Щатите бяхме при нашта си посланичка. Специално благодаря на Елена за добрата работа. Бяхме в нейната резиденция. Тя ни сготви риба, синът я изчисти. Синът Жоро... - Георги, как пече риба. Бяхме колегите само...

С Евросъюза нещата също вървят добре. Усвояваме в пъти повече пари от Станишев, гордеят се с нас в ЕНП. Аз им се поскарах се малко на държавите, които само искат пари от Германия. При нас нещата са стабилни, даже снега не ни изненада. Другите държави като гледах, във Франция – снежната покривка, те дори снежен човек не могат да си направят.

За Путин какво да ви кажа. По принцип господин Путин е човек, който в срещата си с всеки световен лидер, има необходимия респект и уважение. Това го знае всеки. Нямам намерение да преразказвам разговора ни, той беше около час някъде, беше спокоен, уверен и много точен в изказа си. Знаеше всеки мой министър по име, включително с изказванията, които е направил. Аз мисля, че му отговорих по същия начин.

За БСП мога да ви споделя, че толкова спящи другари и другарки на едно място не съм виждал, колкото на техния конгрес. Ама то спят, ама то хъркат, ама то се излегнали, ама то мъка голяма. И уж защитават, а те спят. Нали ги гледах – едните спят, а другите ходят и ми гледат снимката.

Искам втори мандат, защото виждате - Южната дъга си я правя първа копка и си я пускам да работи, правя си първа копка на магистрала "Тракия" и си я откривам после. Е Дупница – догодина ще стане най- хубавият квартал на София. Ако някой ден ГЕРБ се срамуват от мене след 100-200 години, нека да си кажат. Така, че да помолим владиката да помоли началника да е с нас!

Демонизация на противника в името на свободата на словото и корпоративната социална отговорност

„От известно време аз не казвам това, което мисля,

 нито мисля това, което казвам

 и ако понякога ми се изплъзва някоя истина,

 я крия измежду толкова лъжи,

че е трудно да се припознае.”

(писмо на Николо Макиавели до Франческо Гучиардини, май1521 г.)

Според Уикипедия войната представлява организиран насилствен конфликт, който се характеризира с изключителна агресия и сътресения в обществото. Основната причина за възникване на войни е разпределянето на ограничения брой ресурси. Обикновено официално разгласяваната причина е непримирими противоречия от висш морален характер между страните. Едно от най- перфидните оръжия на всяка война е пропагандата.

           

            Една война в България се води вече почти година. Избухва и затихва периодично. Официално разгласяваната причина за нея е свободата на словото. Под повърхността, разбира се, прозират нездравите политически интереси на едната страна и здравите икономически интереси на другата. 

            Парадоксално, но факт .- епичната битка за свободата на медиите се води със средствата на пропагандата и черния ПР. С тяхна помощ се конструират образи, истории, разменят се удари под кръста и по кокалчетата. Главите засега остават непокътнати. В тази война има октоподи и хипопотами, лакомници и апетитковци. Едните бранят свободата на словото от монопола, другите искат да освободят българския народ от игото на скъпите лекарства.  За едната група се знае почти всичко – от съмнителните приватизации до странните потоци на парите, които ги опасват. За историята на другата публично се знае малко. Едните изваждат документи, другите конструират митове и легенди. Едните купуват безпардонно, другите се продават без задръжки. Публичният образ и на двете групи обаче слабо ги вълнува. Целите им според тях оправдават средствата. Единственият плюс на тази война е, че така разбираме неща за двете страни, които иначе никога нямаше да излязат наяве, каза ми един приятел журналист.

            За сметка на плюса, минусите са много. Първо, когато атовете се ритат, магаретата страдат - никой в България вече не вярва, че медиите у нас могат да бъдат свободни и независими. Второ, никой в България не вярва, че можеш да спечелиш много пари с талант, труд и морал. Трето, демокрацията и пазарът са компроментирани в очите на обикновените хора. (Друг мой приятел, пак журналист, твърди, че всички тези минуси са всъщност плюсове – с други думи, нито медиите ни някога са били независими, нито е имало демокрация и честен пазар – сега просто го знаем, а знаейки го сме по-малко уязвими).

            Всички войни вземат жертви. Жертви в тази са журналистите, компаниите, политиците, обществото. Жертва стана цяла една индустрия.  Телевизионно разследване за монопол на лекарствените доставки в болниците и продажбата на лекарства на една българска фармацевтична компания на по-високи цени в България отколкото в съседни страни, не доведе до никакви последствия за самата компания. За сметка на това си отидоха заместник –министър, директор на здравна каса, здравен министър, всички американски и европейски фармацевтични компании бяха принудени да влязат в преговори да свалят цените, а всеки втори български гражданин не вярва, че парите му за здраве се разпределят справедливо и солидарно и е заливан с реклами на лекарства, които сякаш допълнително увеличават масовото самовнушение за болна нация.

Тази война се води така, че има опасност да доведе до носталгия по Ленин, който в указа си за свободата на печата от ноември 1917 г. пише: „Свобода на печата в буржоазното общество означава свобода за богатите систематично, неотклонно, ежедневно, в милиони копия, за да заблудят, корумпирани и направят на глупаци експлоатираната и потисната маса от хора, на бедните.”.

Макар да наричат ПРите манипулатори, случващото се в България е още едно доказателство, че Макиавели с днешна дата има своите последователи повече в медиите отколкото извън тях. Преди 17 години, когато започвах да се занимавам с ПР, срещах много повече журналисти, които ми говореха за свобода на словото и за принципи. Днес познавам много повече ПРи, които бранят свободата на словото от негативните практики в традиционните медии.

Тази война засега няма артибитър – законодателната, изпълнителната и съдебната власт пазят неутралитет, който се изразява в ненамеса  или неразбиране. Неразбиране на това, че неутралитетът е най-опасен за самата власт. Защото в такава война е много по-вероятно да има жертви от collateral damage, отколкото от директни рани, нанесени на врага. А жертва на collateral damage, както вече виждаме, най-често става самата власт, която пази неутралитет.

            Едно  любопитно изследване на Световна банка от 2001 г. прави преглед на собствеността на медиите в 97 държави и проучва влиянието на вида собственост върху медийното съдържание, икономическите показатели, дори здравните индикатори на населението. Още по-любопитна подробност е че в авторския колектив от четирама изследователи участва не кой да е, а сегашния вицепремиер на България и неин финансов министър Симеон Дянков.

            Дянков и колегите му заключават, че компаниите, които притежават медии (основно печатни и телевизионни) обикновено са акционерни дружества, собственост на фамилии или правителства.

           

            В няколко случая, собствеността на семейството е тясно свързана с държавата. В Казахстан към 2001 г., дъщерята на президента Назарбаев и зет му помежду си контролират седем от 12-те медии. В Саудитска Арабия, членовете на кралското семейство са крайните собственици на два от петте най-популярни ежедневници. В Украйна, тогавашния заместник министър-председател е притежавал над 30 на сто от най-гледаната телевизия, а в Малави собственик на вестник "Nation" е бил министърът на земеделието и заместник-председател на управляващата партия. В Индонезия, дъщерята на бившия президент Сухарто контролира един от основните телевизионни канали, сочи изследването.

           

            С такова мащабно проучване зад гърба си, Симеон Дянков вероятно добре осъзнава, че медийните войни всъщност са битки за или против правителствата. Поне по света е така – вярно, България не веднъж е скривала топката на американци и европейци с уникалните си местни практики...

            Наскоро в Австралия навлизането на най-богата жена в страната – Джина Райнхарт – минен магнат във Fairfax Media запали искрата на сериозен политически и обществен дебат за концентрацията на собствеността на медиите. Тя стана най-големият акционер в групата, която притежава три национални всекидневника, включително и тези най-влиятелни в Сидни и Мелбърн -  Sydney Morning Herald и The Age, както и редица радиостанции. Райнхарт е председател на минния гигант Hancock Prospecting и богатството й се изчислява на 10 млрд австралийски долара.  Освен дела си от 13% във Fairfax Media, тя притежава и 10% от търговската телевизионна мрежа Ten.

            Другият основен играч на полето на медиите в Австралия е News Limited, собственост на Рупърт Мърдок. Компанията притежава 150 национални, градски и регионални новинарски марки, включително и единствения национален вестник – The Australian.

            Според медийния анализатор Питър Кокс ако Райнхарт продължи да увеличава делът си във Fairfax Mediа, може да се стигне до ситуация, при която почти всички основни ежедневници ще бъдат контролирани от само двама души. Федералният министър на комуникациите в Австралия Стивън Конрой веднага направи изявление, че държавата ще гарантира плурализъм на гледни точки и собственост в медиите и че има нужда от силна медийна регулация.

            В Австралия явно добре съзнават, че държавния неутралитет в медийната регулация не пази нито свободата на словото, нито медийната независимост, още по-малко държавата и демокрацията.

            В Украйна явно не го осъзнаха. Оранжевата революция завари медиите почти изцяло консолидирани в ръцете на проруската плутокрация. Към началото на 2004г зетят на президента Леонид Кучма държеше повече от половината телевизионни канали в страната,  руски парадържавни корпоративни структури пък държаха останалите основни медии. Медийната действителност беше изкривена и безкрайно несвободна. Нейните диригенти бяха убедени, че ще им бъде невъзможно да продължат да държат четвъртата власт след загубата на първите три и търсеха спешно чуждестранни купувачи, за да се отърват от активите си преди идването на „оранжевите“. Но веднъж дошли на власт, оранжевите решиха да не влизат във война с медийните олигарси и да не рушат монопола им върху информацията – по-лесно изглеждаше да се договорят с тях.  Първоначално стъписани, олигарсите малко по малко забравиха за плановете си да се отървават от активите си и съвсем скоро осъзнаха, че са по-силни от всякога. Но че предпочитат все пак да работят в компанията на свои. Днес медиите са все още в ръцете на същите олигарси; а представителите на първите три власти от 2004г изтърпяват различни по вид и строгост наказания в тях.

            Паралелите с България са може би повърхностни, а може би системно предсказуеми. И в двете страни  принципи и ценности често са просвани на тезгяха. Ненамесата в корпоративната хегемония над медиите означава, че държавата се управлява от хора, които не са били избирани и не са били демократично овластени да се разпореждат с живота ни.

            И това е проблем и за гражданите, и за политиците. Олигарсите отдавна са продали душите и тях ще ги съди Началника.