Кръгом и пак напред

Помните ли как през 2006г. ДСБ поиска правомощията на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов както и на още 10 районни кметове да бъдат прекратени заради участието им в бордове на търговски дружества, което е нарушение на закона за местното самоуправление? По това време Борисов вече 5 години беше нарушавал закона, защото докато беше главен секретар на МВР от 2001г. не беше прекратил участията си в ръководството на две фирми -Интербулпред АД и Джи енд Би Травъл къмпъни ООД. По-късно ген. Атанас Атанасов, тогава народен представител и председател на софийската организация на ДСБ, оттегли от съда жалбата за отстраняване от длъжност. „Действията на Атанасов и ДСБ-София са израз на последователност в стремежа за постигане на категорична подкрепа на партиите, издигнали кандидат-президентската двойка Неделчо Беронов и Юлиана Николова“, беше обяснено тогава. Разбира се, такава подкрепа от Борисов не последва. За сметка на това с решението си да не се кандидатира за президент, каквито бяха очакванията през 2006г., Борисов пряко помогна на Първанов. Впрочем един тандем, който никога не е спирал да работи заедно.

Три години по-късно през юли 2009г. тогавашният лидер на ДСБ Иван Костов произнесе реч от трибуната на Народното събрание, в която обяви подкрепата на Синята коалиция за избора на Бойко Борисов за министър-председател, както и за предложените от него структура и състав на кабинет.

„Ние подкрепяме ГЕРБ, защото такава е волята на българския избирател, защото споделяме еднакви ценности и принципи като членове на Европейската народна партия, защото по този начин БСП и ДПС ще отидат в опозиция, ще бъдат ревизирани делата им в управлението на страната и виновните политици ще получат заслужено наказание.“, каза той. Звучи познато нали?

Ето как продължава речта – „Ние подкрепяме правителството и по още една причина. Това е Програмната декларация, която току-що чухме. Тази Програмна декларация в много отношения, като цели и като приоритети на политиката е това, което Синята коалиция иска да чуе от бъдещия министър-председател и от бъдещия кабинет като ясен ангажимент. За нас, разбирайки естеството на процедурите и необходимото време да се изготви управленска политическа програма, е ясно, че на тази фаза – на избора на кабинета, е достатъчно да чуем приоритетите на правителството.“

Разликата от тогава и сега е, че през 2009г. Синята коалиция пое ангажимент да подкрепя, но не влезе в управлението със свои хора. Резултатът го знаете – нито Борисов удържа думата си за програмната декларация, нито отделни представители на Синята коалиция удържаха на напъна да не влизат безпринципно във властта.  Ревизия на властта на БСП и ДПС не последва. Напротив. Дори се родиха зловещи икономически коалиции между отделни представители на ГЕРБ, БСП и ДПС. Синя коалиция вече няма.

Ахмед Доган, Георги Първанов и Бойко Борисов никога не са били опозиция един на друг. Исторически е доказано. Думите им нямат значение. Апропо, в този парламент ничии думи нямат значение. Най-вече думите на адвокатите – за тях тезата не е от значение. Винаги ще намерят аргументи във всички възможни посоки.

Да се подкрепя силата, защото така щяло да се даде шанс на разума също е исторически доказано, че е неправилно. Или най-малкото не дава полезен обществен резултат. Лични сребърници срещу смачкано достойнство - може би да. 

Сега ни прожектират поредния черно-бял филм със стар сценарий и с до болка втръснала ДС режисура, като се смята, че просто смяната на второстепенните мъжки и женски роли е достатъчно обновление, за да започне отново производството на илюзии.

Нямам никакво съмнение, че реформи няма да има. Няма истинско мнозинство, което да ги иска. Има един сговор на популизма, опакован в гръмкия целофан за клета майка България (знам, че т.нар. патриоти пишат това на латиница, но не съм способна да възпроивеждам подобен кич).

Програмната декларация за формирането на стабилно парламентарно мнозинство и съставяне на проевропейско реформаторско правителство съдържа прекалено общи текстове, които в повечето случаи са популистки и противоречиви. В нея липсва цялостен баланс на политиките - ако се изпълнят някои програмни намерения, това би блокирало изпълнението на други. Комбинацията от ляв и десен популизъм е родила документ, който в определени сектори затвърждава лозунги и клишета, които се въртят в публичното говорене почти повече от едно десетилетие.

Да ознаменуваш четвърт век преход с правителство на ляво-дясната мъгла начело с подобие на Тодор Живков си е забележително постижение. 

Тези дни се начетох на куп коментари как това било единственото възможно, политиката била изкуство на възможния компромис, чашата била наполовина пълна, имало някои хора, които били свестни и т.н.

Позволете ми да не споделям теорията за нормативния оптимизъм. Нямам причини да смятам, че олигархията внезапно ще прояви корпоративна социална отговорност. И не си представям политиката като спа център, в който трябва да се медитира и да се мисли положително.

Мафията не може да се победи като станеш съдружник с нея. Да се бориш за справедливост с лъжа също е оксиморон, чиито плодове берем 25 години след началото на прехода. Резултатите са видни – огромно обществено недоверие във всичко, дори и в самите себе си. Огромна емиграция – кой физически, кой духом и в мислите си. Първенци сме в класации по самооценка за нещастие. Ами значи провалена е тази политика. Не ми я представяйте за единствената възможна. Кризата затова е дълбока и не свършва, защото очевидно има нужда от радикална промяна в начина на правене на политика. Политика, основана на поне минимални етични стандарти и смисъл. И гражданско общество, което не приспива разума си с мантри за позитивното.

 Защото чудовищата се раждат не от сенките, а от съня на разума. Поне според Гоя. 

Планът "Христосков" не решава нито един проблемите на пенсионната реформа

До вчера не бях мислила какво ще правя през 2036г. Имам таен списък с държави, в които искам да отида. Щях да го правя след пенсия, но май ще го отложа за 2040г. Трябва да изчакам само още 26г. и да платя на държавата около 300 000 лв. осигуровки. Така вероятно ще се добера до заветните 1 045 лв. на месец, които може би няма да ми стигнат за обиколка на държавите. Освен ако междувременно не започна да спестявам допълнително. Вчера ми беше обяснено за пореден път, че НОИ е в дефицит, че ще стане страшно през 2016г., че Брюксел ще ни се кара, че реформата е нужна сега и веднага, но тя разбира се ще се изразява в това, че аз веднага ще трябва да плащам повече пари, а не че държавата ще спре да рекетира и краде веднага. Не разбрах как нещо, което ще се случи през 2036 г. ще намали негативния ефект от нещо, което се очаква през 2016г. ама нейсе. Не ми стана ясно и ако до края на трудовия си стаж ще съм платила около половин милион за осигуровки,  трябва ли да направя и невъзможното, за да живея до 120 годишна възраст, за да си възвърна инвестицията?

Омръзна ми да ме плашат непрекъснато. И да ми вменяват някаква историческа необходимост да крепя държавата с труда си и парите си, без да ми се дават елементарни гаранции, че всъщност наистина правя това за държавата и за себе си.

Кои са основните проблеми на системата сега? Ниска събираемост на осигурителните вноски, увеличаващи се разходи в бюджета, нарастване на броя на пенсионерите, изкуствено задържане на тавана на пенсиите. Кой проблем се решава с направените предложения? Нито един.

НОИ отчита дефицит. Една от причините е несъбраните осигуровки. Не се знае колко, говори се за милиарди. При здравните осигуровки поне се въртят едни митични между 1, 2 и 2 млн. души. Тук и това не се знае. Защо не се събират вноските? Политическа нестабилност, лоша икономическа среда, липса на ликвидност в цялата държава, междуфирмена задлъжнялост, ниска конкурентноспособност, ниски доходи, липса на доверие в държавата. Дали това се лекува с по-високи вноски – съмнявам се. Желанието да прецакаш институциите или да се скатаеш също са сериозни причини, но при цялата ликвидна криза в страната и пълната липса на свежи пари, работодатели и работници са принудени да бъдат креативни до максимум. Дори и редовните трудно спазват закона.

Увеличаването на осигурителни вноски без мерки за повишаване на събираемостта, за намаляване на злоупотребите и без предложение за нова политика по доходите е безсмислено. Минималната работна заплата трябва да бъде премахната и да се въведе регламентиране на трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място.

Предлага се от началото на 2015 г. да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които укриват или възпрепятстват плащането на задължителните осигурителни вноски. Да се почне директно от народните представители тогава. Именно те с отказа си да приемат закони, които осигуряват справедливост и солидарност, са най-големите възпрепятстващи.

Категоричен противник съм на това да се вменява непрекъсната вина на работодателите и заради отделни случаи на нарушаване на трудовото законодателство да се дамгосва цялата пазарна икономика.

Сагата с криминализирането на неплащането на осигуровки върви вече 15 години. През 2000г. Конституционния съд отмени подобни текстове, а през 2012г. ГЕРБ внесе такива предложения, но ги оттегли. Как ще се гарантира равно третиране на самоосигуряващи се и работодатели И как ще се гарантира интереса на малките семейни фирми, които и сега са дискриминирани от закона? Излиза, че ако един работодател има временни затруднения и не може да плати осигуровките, той трябва да спре и заплатите. Или направо да съкрати работниците. С което да ги изпрати на борсата да получават помощи, а той да няма как да възстанови производството си. Обаче от друга страна се предлага пък 10 годишна давност за плащане на вноски. С други думи дори и когато вече държавата е съсипала нечий бизнес, това не значи, че не може да продължи да съдира кожи. В името на народа.

Казано честно служебният социален министър направи опит да задоволи всички без да предлага да се направи нещо. Сегадействащото законодателство изисква увеличение на пенсионната възраст с 4 месеца годишно. Изпълнението му беше замразено от кабинета „Орешарски“. Излиза, че т.нар. реформа ще се изразява в това да намалим вече постигнатото и да въведем плавно 1 месечно увеличение на пенсионната възраст годишно?! С такива темпове можем да зарежем европейските си хоризонти и да се устремим към планиране, основано на целите на хилядолетието на ООН.

Вместо да се увеличават вноските, без да се вдигат доходите, вместо да се търси как да се вменява вина и да се култивира страх от затвор и вместо да се търсят начини изкуствено хората да се принуждават да работят до дълбоки старини без да са конкурентно и работоспособни, цялата енергия на мераклиите за реформи трябва да насочи към точно обратното – към намиране на смисъл и мотивация.

Хората биха плащали мотивирано своите вноски ако парите им отиваха за по-качествено образование на децата им, за по-добро здравеопазване, ако няма таван на пенсиите и разполагат с внесеното през годините.  Те биха предпочели да работят по-дълго време, ако това им носеше добри доходи, имаха програми за непрекъсната квалификация и възможност да се поддържат в добро здраве. Работодателите биха плащали редовно и реални осигурителни вноски и данъци, ако трябваше да работят за иновации, а не за корупция. Ако пенсионните фондове не служеха за хранилка на синдикати или не подпомагаха със свежи средства фалиралите бизнес модели на олигарси,  а се развиваха като най-големия национален инвеститор, можеха да получават данъчни облекчения за инвестираните средства в социалната сфера и можеха да служат за генератор на  работни места.  

Докато политиците не върнат смисъла в политика ще бъдат наказвани с негласуване и емиграция. И никакви реформи няма да имат стойност и значение, защото просто няма да има за кого да се правят. И още по-лошото – рано или късно просто няма да има кой да плаща за експериментите. 

Трикове и циркове

Как ще коментирате резултатите от изборите? Това е най-често задавания въпрос. И се почва – тези били победили, другите се били удвоили, трети се разширили.

Деница Сачева, специално за Vevesti.bg

 А най-важното е, че 51% от българските граждани не гласуваха. И още поне 5 % пуснаха невалидни бюлетини. От 2 млн. и половина българи в чужбина успяха да гласуват само към 135 000, почти половината от тях само в Турция. Има много бюлетини, за които може да се предполага, че са попълнили преференцията погрешка, а не след информиран избор.

Тези резултати показват пълен фалит на политиката такава каквато се води до момента у нас.  Пълен крах на триковете, дами и господа.

А те не липсваха с пълна сила в тази кампания. Като се почне от дарителската кампания на ГЕРБ – депутати, които дори и като младежи не са участвали в доброволчески акции надянаха ботушите и хукнаха по селата. Помните дядо Кольо от село Странско, нали? След като минах през него предишния ден и дъщеря му ми подари библия, цялата в кал от потопа, на другия ден двора му беше наводнен от кандидати за народни представители. В малката къща бяха Лиляна Павлова, Цвета Караянчева и Делян Добрев. Почти две трети от пресъобщенията на пресцентъра на ГЕРБ в кампанията бяха за дарения. От партийната субсидия. Нашите данъци. С чужда пита най-добър помен се прави. 

Помните ли как по време на кампанията СКАТ изчезна от телевизионните екрани за ден – два? И как т.нар. патриоти дадоха бурна и шумна пресконференция, че някой заглушава свободата на словото? Обикновен трик, драги избиратели. Редовно се случва. Телевизията сама си си спира сигнала и после си го пуска.

Виртуалната борба с чуждоземните колонизатори и пришълците е трик – специалитет от репортоара на руските хайверени националисти от Атака. Там за подсилване на трика се добавят и малко православни ценности, които се бият с нагона и агресията, но пък кой ти гледа чак за такива детайли. Християнското в Сидеров е като желязото в спанака.

Правителството назначено от Президента можеше да спре строежа на Южен поток. Но то не направи това, разбира се. В последната минута на последния ден Радан Кънев внесе жалба срещу строежа с ясното съзнание, че няма правен интерес и тя няма да бъде зачетена. Никакъв натиск върху служебното правителство, никаква критика към Президента. Разбира се, Южен поток не спря. Дори от този понеделник – деня след изборите - компанията си има прясно назначен изпълнителен директор. Но трика си свърши работата.

Преференцията трябваше уж да покаже електоралната тежест на партиите в Реформаторския блок. Е показа ги. Лукарски има повече преференции от Радан Кънев, а Меглена Кунева повече депутати в НС. Трик трик избива.

Големият печеливш от трика е Борислав Великов. Той и насън не си е мечтал, че ще влезе пак в парламента особено след условната присъда, която получи за убийство на човек при пътно транспортно произшествие. Но гласовете, които кмета организира бяха нужни. Трикове, дами и господа, трикове. А вие чакате реформи?

ДПС се обяви за пълна прозрачност на всичко свързано с КТБ. Дори са готови с първия законопроект. Подготвен не от кой да е, а от следователя-политик при това от гражданската квота Делян Пеевски. Тази прозрачност обаче идва тогава, когато отдавна следите са заметени, а сметките на ДПС са в друга банка. Трикове и циркове, дами и господа.

БСП излязоха с най-големия трик – невероятна мимикрия на кампания. И чувал картофи за автентичност на посланието. Заслужиха си първа покана за преговори от ГЕРБ – добри и послушни бяха.

И хората дадоха каквото можаха от себе си в палитрата от трикове – 9/9, 22/22, някои бюлетини с две квадратчета, други с по едно кръгче, някой с добавен Моци, други с голям хикс и препратка към майната си.

За триковете на медиите и на коментаторите по студиата – не ми се говори. Чудя се само защо призива за нови лица никога не засяга втръсналите до болка интелектуални словоблудци, които ни заливат от екраните.

Прекаленото много трикове и сценарии отвратиха хората от политиката. В този си вид тази политика не може да дава обществено полезен продукт. Хората виждат, че са сами в трагедиите си и са напълно наясно, че ако успеят, то ще е въпреки рекета на държавата, а не благодарение на правилата, които тя установява.

Пресоляването на манджата с трикове е престъпление. Защото докато някой мъдри трикове, друг някъде чака решение. Иска да учи. Иска да работи. Иска да се развива. Прави му се бизнес. Има нужда да създава, не да се пази от сянката си.

През последните месеци над 3 000 семейства бяха засегнати от наводнения и чакаха спасение от дарения. Държавата и общините нямаха готовност и гъвкавост дори да купят кофи и лопати. Възможно е точно даренията, които често заместват институциите, да имаха известен принос за големия отлив от изборите. Ужасяващата трагедия в Горни Лом показа като на длан пълната липса на институции и правосъдие с години, а е на път да покаже и липсата на работеща система за национална сигурност.  

Такава среда няма как да породи избирателна активност. Негласуващите стават все по-сериозен проблем за демокрацията. И повечето от тях не са негласуващи, защото не им пука или защото са нихилисти. Много от тях не гласуват дори и не защото не искат да бъдат лъгани. Много от негласуващите не гласуват, защото не искат да участват в схеми, в трикове, в машинации. Не им се прави обратното, за да получат уж правилното. И колкото по-бързо се заемем с възстановяването на доверието в политиката  чрез точност, елементарна почтенност и етика, толкова по-големи са шансовете ни за развитие.

P.S. Върнах се при дядо Кольо от Странско в края на кампанията. Ей така – да го видя. Без медии. Домът му беше почистен до основи. Толкова беше чист, че даже нямаше боя по стените. Нямаше ги и мебелите. Дядо Кольо спеше на един дюшек на стълбите. Досрамя ме да го питам дали ще гласува.

КОНСЕНСУСЪТ ОКОЛО НОНСЕНСИ НЕ Е КЛЮЧЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО

По избори всички търсят кой е най-големия национален проблем на българите и кой е месията, който може да го реши. Безсмисленото политическо говорене причинява най-масовата психоза, която води до пълно блокиране на реалността. Защото всяко мощно негативно убеждение изкривява възприятието. Теорема на Томас. За който иска да чете повече по темата.

От години наред главите на хората се пълнят с клишета и предразсъдъци – за проваления преход, за сбърканите модели, за лошия частник, за скапаната държава. В здравеопазването постоянно ще чувате от всеки – клинични пътеки, DRG, национална здравна карта, електронно досие, демонополизиция, реимбурсация. В социалната политика – борба с бедността, деинституционализация, личен асистент, програма за временна заетост, енергийни помощи, независим живот на хора с увреждания, достоен живот за пенсионери, безопасни условия на труд, минимална работна заплата.

Думите при всички се повтарят, говорещите си приличат и по това, че еднакво не разбират какво говорят. На пръв поглед има съгласие. Само, че консенсусът е около нонсенси.

Програмата на Коалиция „Десните“ за здравеопазване, социална политика, труд и индустриални отношения е написaна в точно противоположен на клишетата стил – с въображение, с нови идеи, с дългосрочна визия и без популизъм.

Как мислим ние и какво предлагаме?

Разглеждаме здравеопазването като основа на личното благосъстояние и свобода за всеки отделен човек и на икономиката като цяло, защото само здрави и работоспособни хора могат да създават блага – за себе си, за семействата си, за фирмите и обществото. Здравеопазването е пряко свързано с икономиката и всеки опит да се гледа на тази сфера само от хуманитарна гледна точка инвалидизира възможността за вземане на адекватни решения.

Ние смятаме, че е възможно увеличаване на разходите за здравеопазване в рамките на мандата от 4.1 на 6% от БВП, без да се вдига здравноосигурителната вноска, а чрез повишаване на събираемостта, намаляване на броя на неосигурените лица и намаляване на злоупотребите със средства.

Ето няколко примера. Държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели  – средно по 20 лв. на месец срещу около 46 лв.  Така тя нарушава солидарността в сектора и увеличава хората, които отказват да заплащат здравни вноски. Това пък повишава бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.  На всичко отгоре НЗОК плаща 3 млн. лв. на НАП годишно, за да събира здравноосигурителните вноски. Никъде по света няма практика една държавна институция да плаща комисионна на друга, за да върши обществена работа. На всичко отгоре НАП не може да каже на НЗОК какъв е профила на тези здравнонеосигурени лица – дали това са българи, които вече живеят в чужбина, дали сред тях такива, които би следвало да са задължително осигурени от държавата социално слаби или безработни или пък това са хора с високи доходи, които не вярват на системата? Само адекватната диагностика на проблема може да ни даде основа за верния управленски отговор.

А по въпроса за злоупотребите нека да разгледаме следния пример. През първите 4 месеца на 2014 г. размерът на задлъжнялостта на болниците е нараствала средно с около 55 млн.лв. месечно,  а през май 2014 г. изведнъж са нараснали с 189,595 млн.лв. Този факт съвпада с периода, в който започна паническото говорене за дефицит в НЗОК, изчерпване на парите през м. септември (от страна на ГЕРБ) и исканията за актуализация на бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Мащабното медийно отразяване на това паническо говорене доведе до наплив на пациенти към болниците, при това без направления за хоспитализация от специализираната извънболнична помощ – през спешните портали и отделения. Към момента са отчетени 48,5% хоспитализации по спешност, от които само около 5% остават за лечение в реанимация или интензивно отделение, което показва висок размер на злоупотреба със спешните хоспитализации, които са заобиколили извънболничния сектор. На 07.07.2014 г. се стигна до подписване на Споразумение между ГЕРБ и БЛС за актуализация на бюджета на НЗОК с 491 млн.лв., след което бяха провокирани лекарски протести вкл. символична стачка на медицинските специалисти пред лечебните заведения. Във същото време бе провокирана и банковата криза довела до квестура върху КТБ, одържавяване на банка Креди Агрикол и силен ликвиден натиск върху ПИБ.

Още ли мислите, че думите са нещо, което просто лети и нямат последствия?

И докато сме темата за спешна помощ, да кажа, че ние години наред повтаряхме, че инвестициите в линейки, а не в хора, ще доведат до наличие на здравни паркинги и гаражи, а не до спешна помощ. Тази система има нужда от нормативни промени,  алгоритми за работа, безопасни и сигурни условия на труд и достойно заплащане и перспективи за повишаване на квалификацията, възможности за ранно пенсиониране на заетите в нея.

От Коалиция „ДЕСНИТЕ“ предлагаме да се въведе нулева ставка на ДДС и да се премахне корпоративното данъчно облагане за държавните, общинските и частните лечебни заведения, както ида се премахне  ДДС за лекарствата финансирани от НЗОК и други здравни фондове, които плащат с пари от здравни вноски. Причината е проста – парите за здраве трябва да отиват за здраве. Дори по Конституция е противозаконно с пари от здравни осигуровки да се крепи държавния бюджет. Има вече едно решение по този въпрос, когато ГЕРБ прехвърляха пари от НЗОК  в МЗ.

НЗОК трябва да бъде поставена в остра конкурентна среда, за да се спре политизирането и бюрократизирането на институцията и да се  обърне внимание на най-важните хора в системата – осигурените лица и пациентите. Затова и ние предлагаме да се Възстановяване на доброволното здравно осигуряване, което в момента е преобразувано в здравно застраховане и да се въведе заместващо здравно осигуряване.

Смятаме, че принципа на информирано съгласие от страна на пациентите трябва да бъде заменен спринципа на информирания избор и това трябва да залегне в специален закон за защита правата на пациентите.

Абсурдно е за електронното здравеопазване да се грижи Министерство на транспорта. Никъде другаде по света няма чак такова авангардно решение. Електронното здравеопазване може да съществува при две задължителни условия – приемане на общ единен за цялата система речник на здравни данни (т.е. наличие на общ здравен език) и приемане на стандарти за здравно-информационна сигурност. Хората у нас по телефоните не говорят спокойно и пишат електронни писма с двойни пароли – какво ли би станало ако почувстват здравните си данни  незащитени. Другото важно условие е да има достатъчно обучени, които да могат да работят със здравно-информационни системи. И най-вече здравната система да е подредена и стабилна. Защото трябва да си даваме сметка, че всяка информационна система се разработва върху описание на процеси и процедури. Ако имаме пълен управленски здравен хаос, едно ИТ решение най-много да направи хаоса електронен.

Средно по 500 лекари напускат страната годишно, като 80% от младите лекари в България изявяват готовност да работят в чужбина. Лекарите на възраст до 30 години у нас са едва 5%, а половината от работещите специалисти са  между 45 и 60 г. Наред с по-добрите условия на труд и по-добрите възможности за кариерно развитие, лекарите посочват сред мотивите за напускането си умора от несвършената здравна реформа и продължаващата такава и липсата на доверие във водената здравна политика. Медицинските сестри също са на привършване. Младите лекари имат спешна нужда от подкрепа за специализации, за стартиране на предприемачески инициативи, както и от стимули да останат и да се развиват тук.  Ние предлагаме да се въведе ефективно планиране на човешките ресурси в здравеопазването, което да обвърже броя на обучаваните и специализиращите медицински специалисти с информацията за текущото състояние на здравните потребности на населението.

Смятаме, че създаването на център за европейско проектно финансиране за здравеопазването в България, както и за трансгранично сътрудничество в здравния сектор между страните членки на ЕС и други ще даде възможности за лично кариерно развитие на успели лекари, ще привлече чужди граждани за здравен туризъм, ще даде шанс за внедряване на иновации.

Много често хората ме питат как така ти си човек с дясно мислене, пък се занимаваш със социални работи? Дясното не е ли само за бизнеса? Не, дясното е начин на мислене. Да се човек с десни разбирания, означава да искаш сам да се грижиш за себе си, за съдбата на близките си, държавата да ти служи, а не да управлява живота ти.

Точно затова истинската дясна социална политика трябва да е насочена към създаване на условия за благополучие, а не към поддържане на бедността,  към създаване на зависимости и още по-лошо към купуване на души и гласове. Защото нека не се свеним да си кажем на глас – през системата за социално подпомагане, както и през порочните програми за временна заетост в много населени места се купуват гласове по изборите.

Ние смятаме, че регулациите на труда и идустриалните отношения не са обект на социална политика, а са в пряка връзка с икономиката и образованието и точно затова предлагаме разделянето на МТСП на министерство на труда и индустриалните отношения и на министерство на социалната политика.

Според нас, за да се раждат повече деца у нас, не са нужни по-високи майчински и по-дълги отпуски, а  наличие на условия за пълноценен труд и развитие на майките, алтернативни модели на заетост и законово уреждане на правата на майките, заети в семеен бизнес. Съвременният свят инвестира в комплекси за социални услуги за отглеждане, възпитание и развитие на децата до 6 годишна възраст, с което да се подобри възможността на младите семейства да участват пълноценно в пазара на труда – искаме това да се случва и тук. Искаме да работим за създаване на специална национална програма „Децата на България“ , насочена към деца от уязвими групи на населението, самотни родители, отдалечени населени места, в които няма достъп до образование. Твърдо вярваме в необходимостта от значителни обществени инвестиции в борбата с омразата, дискриминацията и расизма чрез информационни и комуникационни кампании и междукултурно образование.  Хората с ограничени физически възможности могат да бъдат приобщени към пазара на труда с инструментите на дигиталната икономика. Едни от добрите програмисти, с които съм работила, бяха незрящи всъщност.

Още в миналата кампания ми направи впечатление колко много британци живеят у нас.  С някои от тях бяхме рамо до рамо и при овладяването на хуманитарната криза с бежанците миналата зима. С тях обсъдихме възможностите за инвестиции в социални услуги за възрастни, включително и създаване на условия и възможности за предоставяне на социални услуги за възрастни хора от страни – членки на ЕС. Изобщо предприемчивостта в социалната сфера трябва да се стимулира, защото хората постоянно имат нужда от услуги, които да им бъдат предлагани от други хора – гледане на деца и възрастни, социален патронаж, хосписна грижа, дневни грижи за хора в нужда и др. Една от възможностите е например развитието на капиталовите пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в социалната сфера, които са генератор на работни места.

Десните решения за труда и индустриалните отношения минават не през това колко пари за временна заетост са дадени и колко души са регистрирани в бюрата по труда, а през това какво може и знае българина. България губи своята конкуретнопособност, защото най-добрите, образовани и потенциални създатели на просперитет всяка година напускат страната ни. Днес България се конкурира с ниските нива на заплащане, а трябва да се конкурира с високото качество на хора, които работят, създават и творят благосъстояние. Затова в центъра на нашите десни решения за бъдещето на България, ние поставямеконкурентноспособността на българина.

Необходимо е да сложим началото на  създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да има възможността и мотивацията да повишава своите знания и умения. Заедно с това трябва да има стимули заработодатели, които инвестират в повишаване на квалификацията на своите служители.  Специално внимание трябва да се насочи към младите хора до 29 години и да бъдат създадени предпоставки за тяхната заетост, чрез обучения и програми за предприемачество, насърчаване на старта на собствен малък бизнес, иновациите.

Ние предлагаме да се промени трудовото законодателство и да се премахне минималната работна заплата като регламентира трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място. Мобилността на работната ръка и плащанията „на светло” са белези на конкуретен пазар на труда.

Компаниите, които възприемат като своя трайна политика основните принципи на корпоративната социална отговорност трябва да бъдат стимулирани – например да получават по-бързо връщане на ДДС, данъчни облекчения, по-бързи срокове за административно обслужване.

Все по-остра е е необходимостта от от създаването на специализиран трудов  или индустриален съд вБългария и развитие на институции за помирение и арбитраж, медиация и извънсъдебно решаване на трудови спорове. Нарушенията на трудовото и социалното законодателство подкопават доверието в пазарната икономика и развитието.

Това, от което хората като мен имат нужда е някой да вижда проблемите в цялост и перспектива и да предлага комплексни балансирани и етични решения. За да бъдем истински удовлетворени от това, че живеем в държава, която ни служи. Само имаме усещането, че живеем в такава държава, бихме намирали мотивация да продължаваме да я изграждаме и развиваме.

Изборите не трябва да бъдат състезание по ювелирна измама

Обществото ни е тежко болно от хронично недоверие. Презумцията за виновност  изяжда останките от разум.  Икономиката зависи от европейските фондове, които се управляват от държавата, чиито правила са такива, че процъфтяват само адвокатите, одиторите и нотариусите. Всеки втори бизнесмен работи за корупция вместо за иновация. Всеки  втори успял в България се крие под чертата  - от страх от рекет или от страх от омраза. В резултат на това, тук мотивиращи примери няма. На показ са основно бездарните и агресивните.  Всяка нередност тук се отминава със съучастие. Защото недоверието в правилата е над всичко.  Никой не иска да си къса нервите с полиция, прокуратура, съдебна система. Днес  хората у нас са по-разделени от всякога,  ослепени са от вечните подозрения в конспирации, не вярват на нищо – дори на очите си и ушите си. Хиляди семейства са под вода и в пълно отчаяние,  държавата липсва със страшна сила.  Дарители и доброволци изнемогват с подкрепата.  Всяко второ дете у нас учи чужд език – не от любопитство към света, а защото майка му и баща му тайно се надяват, че само така ще му осигурят бъдеще навън. Върнахме се във времената на комунизма, когато мислим едно, говорим друго, а правим трето.  Живеем на древния тото – приницп – тука има, тука нема.

Защо?

Защото рибата се вмирисва от главата. Защото години наред на обществото се внушава, че политиката е висша форма на судоко, в което лъжа, безпринципност, безчестие, некоректност и измама са нещо задължително. Едва ли не длъжностна харектиристика. 

У нас политиката е превърната в схема, в машинация, в купуване и продаване – на места, на гласове, на души. Прието е за нормално да се коалираш с хора, чиито идеи не приемаш, да им вземеш парите и да ги прекараш преференциално. Защото в името на клета на майка България – саможертвата на принципите е най-малката жертва, която агресивната глупост може да направи.

Изборите са превърнати в състезание по ювелирна измама. Палмата трябва да спечели този, който измисли най – тънката фалшификация.

Постоянно се повтарят измислени мантри – за силната ръка, за наложителния компромис, а най – блокиращата мантра е тази, че политиката е изкуство на възможното. Дали Линкълн, когато е предложил отмяна на робството е смятал, че това е възможно? Или може би Шуман е направил социологическо проучване за обединена Европа и след като се е убедил в нейната възможност чак тогава е предложил учредяването на първата европейска общност?

Политиката, която има смисъл за хората е изкуство на невъзможното.  Политиката, която има смисъл е тази, която води хората към еволюция, не към пълно невежество, морална деградация и отчайваща мизерия.

В проспериращите икономики и държави, в които вече живеят по-голямата част от сънародниците ни доверието е фундамента на обществото. Благосъстоянието е невъзможно, ако някой иска да го основе върху измамата, лъжата и съмнението.

Хората следват излюзията за успех и макиавелистите в политиката използват точно това, за да внушават, че само успеха има значение и че начините, по които той е постигнат не са важни. 

А докато начина, по който се постига успеха на изборите не интересува хората, те ще продължават да бъдат съучастници в собственото си унищожение.

Десните решения за социалната политика, за труда и индустриалните отношения

Избрано от предизборната програма на Коалиция „ДЕСНИТЕ“ за дискусия

Ние вярваме, че социалната политика на една държава трябва да бъде посветена на една цел – благополучието на гражданите. Обект на социалната политика са хората, а не количеството на парите, които се раздават. Политическата цел на всяка дясна социална политика е излизане от капана на бедността чрез насърчаване на това хората да държат съдбите си в своите ръце. Държавата не трябва да се грижи, а да създава условия хората да се грижат за себе си сами.

Ние предлагаме разделяне на министерството на труда и социалната политика на министерство на социалната политика и на министерство на труда и индустриалните отношения.

Пазарът на труда и индустриалните отношения трябва да бъдат в пряка координация с приоритетите за развитие на икономиката и образованието.

ДЕСНИ РЕЩЕНИЯ ЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

• Стимулиране на предприемчивостта и въвеждането на пазарните механизми в социалната сфера,  в области като предоставяне на социални услуги за възрастни, деца, уязвими социални групи и др. 
• Прехвърляне на предоставянето на социални услуги от държавните институци към други икономически актьори (не само НПО)  и увеличаване на разнообразието на използваните инструменти и на подходите за предоставяне на социални услуги, помощи и подкрепа;
• Развитие на капиталовите пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в социалната сфера, които са генератор на работни места;
• Създаването на условия за пълноценен труд и развитие на майките, при запазване на досегашните осигурителни права, насърчаване на алтернативни модели на заетост за майки на малки деца и законово уреждане на правата на майките, заети в семеен бизнес. 
•  Насърчаване на инвестициите в социални услуги, детски градини и комплекси за социални услуги за отглеждане, възпитание и развитие на децата до 6 годишна възраст, с което да се подобри възможността на младите семейства да участват пълноценно в пазара на труда.
• Насърчаване на инвестициите в социални услуги, детски градини и комплекси за социални услуги за отглеждане, възпитание и развитие на децата до 6 годишна възраст, с което да се подобри възможността на младите семейства да участват пълноценно в пазара на труда.
• Създаване на специална национална програма „Децата на България“ , насочена към деца от уязвими групи на населението, самотни родители, отдалечени населени места, в които няма достъп до образование;
• Обвързване на системите за социално подпомагане със система на социална отговорност и задължения – труд, образование, определена грижа (за деца, възрастни и др.).
• Насърчаване на борбата с омразата, дискриминацията и расизма чрез информационни и комуникационни кампании
• Насърчаване на включването на всички уязвими и неприобщени в обществото етнокултурни общности, живеещи в България в образователната система и от там в пазара на труда у нас, чрез пряко обвързване на социалното подпомагане и помощите при безработица със задължение за посещения на училище и включване на мерки за заетост и програми за професионално обучение;
• Създаване на достъпна среда за хората с увреждания и насърчаване на използването на техния човешки потенциал в пазара на труда, като същевременно се инвестира в предоставянето на социални услуги насочени конкретно към техните нужди от информация, социално подпомагане, здравеопазване, лични асистенти, домашен социален патронаж;
• Изграждането на качествено ново поколение от социални служители, които да са адекватни на съвременните нужди от социални услуги и които работят в пряка координация със здравната и образователната системи.
• Инвестиции в социални услуги за възрастни, включително и създаване на условия и възможности за предоставяне на социални услуги за възрастни хора от страни – членки на ЕС. 

ДЕСНИ РЕЩЕНИЯ ЗА ТРУДА И ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

 В центъра на нашите десни решения за бъдещето на България, ние поставяме конкурентноспособността на българина. Смятаме, че представянето на България като място, в което инвестиорите могат да намерят евтина работна ръка е пагубно не само за образа на страната, но в стратегически план евтиния труд доведе до деквалификация и до неконкуретноспособност на българските работници и служители.

Ние вярваме, че работните места не трябва да се създават от държавата, а държавата трябва да създава такива условия, че хората да стават нужни на бизнеса или да притежават такива знания и умения, че сами да създават нови продукти, стоки и услуги.

•   Ще сложим началото на  създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да има възможността и мотивацията да повишава своите знания и умения;
•  Наред с това ще бъдат предложени стимули за работодатели, които инвестират в повишаване на квалификацията на своите служители;
•  Специално внимание следва да бъде насочено към младите хора до 29 години и да бъдат създадени предпоставки за тяхната заетост, чрез обучения и програми за предприемачество, насърчаване на старта на собствен малък бизнес, иновациите;
• Инвестициите в национални и европейските проекти и програми следва да бъдат приоритетно насочени не към задържане на нивото на бедност чрез подпомагане без стимулиране за развитие, а към съзнателно, целенасочено и стратегическо насърчаване на талантите, възможностите и заложбите на човешкия капитал на България.
• Специални мерки за развитието на работната ръка във високотехнологични сектори с висока добавена стойност и висок иновативен потенциал като например: научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки; издаване на програмни продукти; научноизследователска и развойна дейност в областта на обществените и хуманитарните науки; спътникова далекосъобщителна дейност; производство на лекарствени продукти; дейности в областта на информационните технологии; далекосъобщителна дейност по безжичен път; други информационни услуги; производство на лекарствени вещества; създаване и излъчване на радиопрограми; създаване и излъчване на телевизионни програми; производство на пестициди и други агрохимикали; производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника; производство на компютърна техника; производство на уреди и апарати за измерване, изпитване и навигация; производство на часовници; производство на въздухоплавателни и космически средства и техните двигатели; архитектурни и инженерни дейности; производство на излъчващи електромедицински и терапевтични апарати; производство на бойни бронирани транспортни машини; консултантски дейности в областта на управлението; дейност на централни офиси; производство на битова електроника; производство на оптични уреди и елементи и фотографска техника; търговия на едро с компютърна и комуникационна техник; други далекосъобщителни дейности;
• Огромна е нуждата от нова политика  по доходите,  основаваща се  на квалификацията на работещите  и на производителността на труда, чрез която да се постигне трайно насърчаване на потреблението. Именно новата политика по доходите ще създаде гаранциите, търсени от  иновативните и разумни мениджъри  за привличане на висококвалифицираната работна ръка и за  мотивирането й да се включва активно в развитието на компаниите;
• Повече, не можем да отлагаме модернизирането  на трудовото ни и осигурително законодателство и мотивиране  на хората да удължават своя активен трудов живот. Необходимо е ново и адекватно трудово законодателсто, което да отчита спецификата на малките фамилни предприятия;
• Промяна в трудовото законодателство, чрез която да се премахне минималната работна заплата и да се регламентира трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час, както и осигураване на гъвкавост. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място. Мобилността на работната ръка и плащанията „на светло” са белези на конкуретен пазар на труда.
•  Активна подрепа от страна на държавата и насърчаване на средните и големи предприятия да възприемат като своя трайна политика основните принципи на корпоративната социална отговорност;
• Н еобходимостта от създаването на специализиран трудов  или индустриален съд в България и развитие на институции за помирение и арбитраж, медиация и извънсъдебно решаване на трудови спорове, като един от най-важните инструменти на всяко демократично общество за съхраняване на социалния мир. Единствено по този начин можем да постигнем не само бърза защита на накърнените права, но и респект в днешните нарушители към трудовото и социално законодателство.

Бъдещето е нестандартните политически решения.

Едно от нестандарните решения в условията на новото глобално развитие е, че можеш да бъдеш конкурентноспособен само, ако си овладял новата глобална  грамотност на  Интернет пространството. Пряка отговорност на държавата за постигането на тази цел е създаване на пазарни стимули за осигуряването на бърз и лесен достъп  до Глобалната мрежа на всеки български гражданин.

            

Primim non nocere

Тази сутрин две интервюта – едното в „24 часа“, а другото във в-к „Труд“ – ме изненадаха. В едното пред Анна Ботинова, д-р Антония Първанова казва: „При всички забележки, които съм имала през годините към министър д-р Илко Семерджиев, моделът, който бе заложен от него с всичките му плюсове и минуси, ако беше доразвит с началната концепция, сега щяхме да си спестим много ядове. Само че не стана така, а днес трябва да си дадем сметка, че в Министерството на здравеопазването, здравната каса и здравната комисия в парламента има тежък конфликт на интереси“. В другото пред Диана Тенчева д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС казва: „Здравеопазването е многостранен сектор, така че реформите могат да стартират от отделните му структури. Вижте, промените не започнат ли незабавно още през първите дни на новия парламент, практиката показва, че те няма да се състоят. Пример е управлението на СДС. Тогава реформите започнаха още на старта на идването на съюза на власт, тръгнаха добре, но после спряха. Това е основната причина днес да сме на този хал. Просто реформата не се довърши. Всеки би могъл да си отвори много добре структурираната книжка за стратегията за здравеопазването на д-р Илко Семерджиев и екипа му и да се убеди, че ако бяхме я следвали, сега нямаше да имаме тези проблеми.“

И Анна, и Диана знаят много за пътищата на здравната ни реформа. Предполагам, че и двете са били учудени да чуят тези думи най-накрая и им благодаря, че са ги предали в текстовете.

През 2001г. НДСВ дойде на власт със заплахи за метежи и погроми в здравеопазването. Същата д-р Първанова искаше касата да се закрие, активите й да бъдат разпродадени, омразата, която се изля върху нас беше чудовищна. Десетки проверки, обири по домовете и офисите ни (между другото главен секретар на МВР беше г-н Борисов и нямаше нито един разкрит извършител на репресите срещу нас), осем години съдебни дела срещу д-р Семерджиев завършили с пълно признание за невинност. По–късно – не помня точно кога – тогавашния председател на БЛС д-р Андрей Кехайов дори изключи д-р Семерджиев от съсловната организация. А д-р Семерджиев е един от възстановителите на тази организация, бивш нейн заместник – председател и човека, благодарение, на когото има закон за съсловните организации на лекари и зъболекари. Пример, който беше последван и от други професии, които побързаха да гарантират интересите на професиите с най-висшото законодателство.

Признанията в тези интервюта са морално удовлетворение за мен. Вече 15 години съм убедена в правотата ни, както и в това, че предлагаме действия, които са смислени, дългосрочни, обществено полезни. Много хора вече са разбрали, че предложената от нашия екип здравна стратегия, за която бяха гарантирани над почти 85 млн. евро от международни проекти беше най-доброто възможно за България и трябваше да бъде следвана. Не всички още са готови да го признаят на глас. Има разбира се и някои, които още бълват злъч и злоба и дори искат да закрият НЗОК – след като не е нещо, което разбират и не е нещо, което те могат да направят. Но те стават все по-маргинално малцинство.

Пиша за всичко това не от тщестлавие. Искам да обърна внимание, че разумът няма алтернатива. Че често омразата, егото, агресивната глупост и непремерените емоции отдалечават хората от развитието. И България ще се тръгне към по-добро, когато основния принцип в медицината Primim non nocere (Преди всичко не вреди), стане основен принцип в живота ни.

И когато има лидери, които могат да конструират бъдеще и могат да отстояват последователно принципи и ценности без да се отклоняват от пътя. Защото понякога целта се постига не като се бърза, а просто като не се спира. 

За евроизборите и Реформаторския блок

Преди време написах призив Светослав Малинов да бъде издигнат за водач на листата на Реформаторския блок  и дадох едно – две интервюта, в които критикувах начина, по който тръгна т.нар. обединение. Казах, че начина на постигане на една цел определено може да възпрепятства постигането й. Тогава отнесох доста омраза, разни хора си драха ризите по стената ми.  Чудих се защо – нали ако на левите сърцето им е вляво, на десните главите трябва да са на раменете им?!

Днес всичко, за което предупреждавахме е факт. Блокът е нестабилна конструкция, която и преди и сега поставя на първо място себеоцеляването. Която непрекъснато бърка гражданското с политическото. Предизвиква гласове по милост, не от доверие.

И преди и след избори, все една съща плоча се върти – трябвало да се мълчи, за да не се пречи. Ако нещо пречи, то това е мълчанието на тези, които виждат провала и говорилнята на онези, които не виждат пропастта. Всъщност добрия лидер би трябвало да прави оценка и на мълчаливото несъгласие - много активни хора, които имат политически виждания не пишат, не говорят, не подкрепят или критикуват. Просто пасуват.

Меглена Кунева спечели самостоятелно почти 500 000 гласа на президентските избори и хората гласуваха за нея тогава, защото тя се представи за непартийна кандидатура и с по-скоро центристки възгледи. В момента, в който тя мина през НДСВ, Тройната коалиция, европейското, непартийното и внезапно реши да се префасонира на дясна партийка, когато ключови членове на нейната партия влязоха в правителствоно на Пламен Орешарски и когато се видя, че половината й избиратели подкрепиха БСП и България без цензура – точно в този момент тя напусна политиката. Де факто. Просто това е логичен край за едно десетгодишно политически нелогично поведение.

Радан Кънев  е радетел на обединението, но трябва да признае, че резултатите от изборите ясно показват, че хората, които той представлява в лицето на редовите членове и симпатизанти на ДСБ не са убедени в това обединение. ДСБ загуби гласове, а гласувалите преференциално го направиха, защото можеха да избират преференциално.  Хората не го последваха като лидер. Друг беше този, който отново им показа посоката.

Лидерите на останалите партии в Реформаторския блок също не бяха убедителни.  Божидар Лукарски постоянно обясняваше как всички много се харесват и са си приятели, което по-скоро напомня на средношколски лагер.  Корман Исмаилов така и не даде категоричен отговор на всички обвинения в неосманизъм и му липсаше сериозна активна политика за противодействие на ДПС – партия, която не само че перфидно прикрива етническия си образ, но напоследък мобилизира и религиозен вот с типични за Държавна сигурност методи. На този фон единствено Николай Ненчев отстояваше относително по-ясни позиции – с антикомунистически тези и пазейки идентичността на БЗНС.

Не знам защо влизането на Светослав Малинов в Европейския парламент се приема за победа на Реформаторския блок. Половината от избирателите на предишните избори са изчезнали. Повечето хора, които познавам, които гласувахме с 10/2, направихме това, не защото вярваме в реформаторския блок. Аз лично гласувах за Малинов заради самия Малинов. Напълно мажоритарно.

Много хора, които са използвали други преференции също са гласували за конкретните личности, а не за политическата лего – конструкция – РБ.

Това беше вот на кредит, не вот на доверие.

И той едва ли ще бъде повторен наесен, защото посланията, които идват след изборите са отчайващи.

Радан Кънев успокоява Меглена Кунева напълно игнорирайки спецификата на вота и не разбирайки какво казаха избирателите на РБ. Даниел Вълчев, който изчакваше търпеливо провала на ДБГ, сега триумфално тропа по масата и казва, че РБ има говорител, но не и лидер. Самата Кунева не пропусна да наблегне в интервю за Кеворк Кеворкян, че номер 10 (Сергей Добрев) в листата на РБ има повече преференции от номер 17 (Радан Кънев). Г-жа  Кунева се представя за лидер, който мислил за общото и който не правел преференциална кампания, когато в интернет има десетки реклами 10/1. Ако тя търсеше демокрацията и финия баланс,  сама щеше да поиска вътрешни избори в блока и щеше да приеме решението им. Можеше да поиска и да е втора в листата и тогава блока по-вероятно щеше да има двама евродепутати днес – защото всички щяха да имат основание да мислят, че това обедиение е заради смисъла, не заради оцеляването на личности. Акцентите от националния съвет на Движение „България на гражданите“ от неделя направо си звучат като последно предупреждение.  Радан Кънев се извини на Бойко Борисов, Атанас Атанасов се обади на Цветан Цветанов да изрази съчувствия за присъдата му. Иначе борбата с мафията е дневен ред, разбира се. Борисов великодушно покани реформаторите на балкона. Което странно защо беше наречено „европейска практика“.

На този фон се чува, че блокът от коалиция, ще става федерация.

Всичко това, ни връща в началото.

Междувременно трите основни партии постоянно редят пасианси за следващото управление на страната – въпросът, който търси тези дни отговор е дали БСП и ДПС заедно ще борят ГЕРБ или ГЕРБ и БСП заедно ще борят ДПС. А Реформаторският блок в момента не влиза в ничии сериозни сметки. Защото самият той подхожда несеризно към самия себе си.  И защото отблъсква хора с мнение и позиция за сметка на клакьори със страсти и емоции. Същинска невродесница.

На политика, която  се прави с кафета и кафеварки, не може да се отговаря с политика с бира и лего.  

Битката за доверието на десния избирател е битка за разума. 

(не) Розово

Наближава месец май. В много български села в района на Казанлък ще започне розобера. Ще има розови спектакли и ритуалите „забулване на розов храст“ . Две села в Казанлъшко – Розово и Кънчево – пак ще посрещат туристи и ще чакат гости от света.  За да ги кичат с рози. Казанлъшки рози. Които са маслодайни рози. Които пък се казват  Rosa Damascena. Според търговския регистър десетина фирми в региона се казват „Дамасцена“. Думата „дамасцена“ идва от Дамаск – столицата на Сирия. Българското розово масло е наричано „течно злато“, защото цената му на световните пазари се доближава до тази на златото. Българската роза е национален символ, национален поминък, национална гордост.

Винаги съм се чудила как може средностатистическия българин да се гордее толкова много с историята си, след като толкова много не я познава?

Rosa Damascena идва от Дамаск у нас през 16 в. Легендата разказва, че един турски кадия, прочут с розовите си градини, я донесъл в района на Одрин след пътуване в Сирия. Той започнал да я отглежда и й дал името Дамасцена в чест на града където я бил открил. Султан Мурад III-ти, възхитен от розата, заповядал през 1593г. да  започне отглеждането й за нуждите на двореца. Тази заповед поставила началото на Розовата долина у нас.

В самото село Розово вероятно живеят историите на много и различни народи. Първите му жители са били траките (IV-II в.пр. Хр.)., по –късно владетели на региона стават римляните – само на 4 км. от селото се намират останките от римската крепост „Бузово кале“. Според турски документи от ХVв. селото се наричало Орозлъръ, където управител бил Уруз бей, други твърдят, че се нарекло Розово, заради маслодайните рози в него.

Според туристическите справочници в село Розово са много гостоприемни. Там ще ви посрещнат с варена баница – баница, която не можете да опитате никъде другаде. Дори може да прочетете следното гостоприемно изречение “За вегетарианците, постещите и мюсюлманите обаче, трябва да предупредим, че приготвянето на баницата е със свинска мас.“

В същото това гостоприемно село, в което живеят историите на много народи и за което маслодайната роза е всичко, тези дни прогони три сирийски семейства – бежанци с малки деца от своята територия. Неясно защо. Те не бяха заплаха за селото. Можеха да бъдат дори реклама. Можеха да бъдат част от тържествата на розата, можеха да бъдат доказателство за това, че всичко, което е написано в туристическите справочници поне малко отговаря на истината. Можеха да бъдат интересна история, която да обиколи света и да докара още туристи в селото. Можеше, но не би.

Розовци така и не се запознаха със сирийците. Дори не знаят имената им, нямат представа какво могат да работят тези хора, дори не знаеха дали тези три семейства искат да останат в България или да продължат по пътя си. Тези хора останаха в Розово три дни.

Ей тази омраза, с която се обича България никога няма да я разбера и никога няма да я приема. Това деление на хората на годни и негодни само по признак на националност, етнос или религия ни прави гето.  Гето на кръстопътя на Европа.

И това го пиша не за да проповядвам приемане или неприемане на хората, които бягат от война. Пиша го, защото това, което стана в Розово е знак.

Знак за това, че обичаме и мразим без да мислим.

Знак, че търсим вина, там където тя дори няма намерение да възниква.

Знак, че страховете ни управляват, а суеверията ни убиват.

Знак за това, че живеем в сиво ежедневие, чакайки розово бъдеще.