Поредната игра на думи с втория стълб в здравеопазването

Още през 1998г. със своето приемане Законът за здравното осигуряване  регламентира създаването на доброволни фондове. Планираната тогава в 100 стъпки здравна реформа предвиждаше в първите години на новото хилядолетие да се пристъпи към демонополизация на НЗОК чрез въвеждане на конкуренция в управлението на здравноосигурителните вноски на българските граждани и даване на възможност за избор на здравноосигурителен фонд. Разбира се, едновременно с това трябваше да продължи реформата в болничната помощ, приватизацията на лечебните заведения, развитието на здравноосигурителния модел. Вместо това здравната реформа беше блокирана и вече 12 години се върви назад.

Нито едно правителство нямаше куража да направи това, от което има нужда здравната система, за да живее и да се развива. Нещо повече – нямаха кураж, но имаха наглост. Наглост първо да увеличат здравноосигурителната вноска от 6% на 8% от началото на 2009г. без да приемат необходимите промени, които да дадат ход на конкуренцията в здравното осигуряване (Правителството на БСП-ДПС-НДСВ) и второ, две години по-късно да одържавят десет годишните здравни спестявания на българите в размер на 1.5 млрд лв. от БНБ и да ги влеят във фискалния резерв без обяснения и без отчет (Правителството на ГЕРБ).

Няма съмнение, че единствено пазарните механизми, които отричат монопола и конкуренцията са средствата за оптимизация на разходите и повишаване на качеството. Във всяка пазарна икономика е важно да няма монополи и да има конкуренция. Даже в страните с развито пазарно стопанство има антитръстово законодателство, което не позволява концентрация на повече от 35 процента в ръцете на един изпълнител.

Холандия е прекрасен пример за това, което България имаше планове да направи. Резултатите днес са налице – Холандия е страната с най-добро здравеопазване в Европейския съюз, България – с най-лошото.

В момента всякакви дискусии за втори стълб са абсолютно несъстоятелни. Доброволните здравноосигурителни фондове бяха унищожени – отново след като 12 години бяха посветени на тяхното създаване и развитие. С промени в Закона за здравното осигуряване ГЕРБ преобразува тези фондове в застрахователи. Това бетонира монопола на НЗОК. Като добавим към това и блокираната приватизация на лечебни заведения, на практика се получава така, че макар и със статут на търговски дружества, болниците са всъщност на издръжка. Между тях не съществува състезание за паричния ресурс. Състезание, което да рефлектира върху болния гражданин. Болниците не предлагат различно качество. Не се състезават да спечелят клиенти. Те имат един гарантиран ресурс. Нещо повече – вместо пазар има преразпределение на държавни средства – много болници генерират дефицити, които биват покривани от държавния бюджет, от данъкоплатеца. Друг резултат на блокираната приватизация е факта, че за кратко време се изгради паралелна мрежа от частни болници и всъщност вместо да намаляват, болниците на издръжка на бюджета на здравното осигуряване се увеличават. Същевременно НЗОК няма никакъв стимул да се развива – напротив има предпоставки да се превръща в тапа за развитието на цялата система.

Опитите да се обясни преобразуването на доброволните фондове за здравно осигуряване в застрахователи заради европейски изисквания също са нелепи.

Директива 138 от 2009г. действително поставя по-високи финансови изисквания пред доброволните фондове за здравно осигуряване, но само за дружествата, чийто годишен брутен доход е над 5 млн. евро, а техническите резерви – над 25 млн. евро. Дори и при тях не се изисква смяна на статута. У нас нямаше доброволен фонд с 5 млн. евро годишен брутен оборот. Целият пазар на доброволно здравно осигуряване в България беше под 40 млн. лв. годишно, а всички фондове бяха общо 19.

Застраховане и осигуряване са две фундаментално различни понятия. При застраховането фондовете покриват разходи, които пациентът вече е направил, не контролират качеството, освен това селектират риска. Опазването на здравето не е тяхна работа, тяхна работа е плащането на щетата. Нито един общ застраховател в Европа не се занимава със здравно осигуряване, защото това е твърде специфична дейност. В чисто философски план застраховането е бизнес основан на риска и черпи своята мотивация от страха, докато осигуряването се основава на ценности и работи на солидарен принцип.

Новите дружества вече със застрахователен лиценз едва ли ще имат договори с болниците и така лечебните заведения ще загубят още една възможност за приходи.

            А всичко, което България трябваше да направи, беше просто да изпрати едно писмо, с което да уведоми Европейската комисия, че българските доброволни здравноосигурителни дружества не попадат в приложното поле на директивата.

Обяснявам подробно всичко това, защото в момента темата за т.нар. „втори стълб“ отново се повдига с непознаване на миналото и без визия за бъдещето. Правителството на Пламен Орешарски е притиснато от изискването на Европейската комисия, България да предложи Национална здравна стратегия до края на декември 2013 г. иначе здравната система няма да получи средства за следващият програмен период. В края на краищата ако ние сме толкова луди и глупави години наред да събираме пари и да градим институции, които после с лека ръка да пилеем с празноглавие и алчност – това си е наш проблем. Развитите европейски данъкоплатци искат ефективност и смисъл за дадените пари.

От казаното в публично пространство до момента става ясно, че настоящото правителство също както и предшествениците си, не разполага с визия, компетентност и доверие в здравния сектор и играта на думи, откриването на топлата вода и ученето в движение ще продължават да бъдат факт.

Говори се така, все едно демонополизацията е държавата да създаде втора каса?! Това са абсурдни неща.

            А некомпетентността на едни управляващи е ключов фактор за недоверието на хората да си плащат вноските. Вие бихте ли поверили парите си на човек, на когото нямате доверие, че ще ги управлява добросъвестно и с полза за вас? Как да бъдат мотивирани хората, които плащат пет пъти – данъци, осигуровки, на ръка, под масата и накрая и чрез дарения – все с идеята, че ще са осигурени, но все продължават да остават несигурни? А и как изобщо може да се повдига въпроса с увеличаване на здравната вноска при положение, че вноската преди 4 години беше увеличена с 2%, а качеството за тези четири години беше намалено поне с 200%? Българите платиха предостатъчно не само с пари, но и със здраве за политическата глупост в здравеопазването. Само хора, които са с акъла си и с морала си могат да мотивират, останалото е илюзия – никакъв контрол, санкции, отнемане на книжки и прочее измислици няма да помогнат. И докато начело на системата не се появи човек със здрав разум и здрав гръбначен стълб, всякакви разговори за „втори“, „трети“ и  прочее стълбове са безсмислени.

Политиката е шах - това, че наблюдаваш партията, не значи, че разбираш какво мислят играчите

БНР, От петък до петък | 09.08.2013 | 
мои мисли с Катя Лещанска и Арман Бабикян 

За високоградусова политическа температура през лятото

           Съвсем определено жегите не прощават. Вижда се, че те влияят много сериозно. Трябва да се върнем обратно към причината, поради която започна всичко. Всичко започна заради липсата на морал. Вече няколко месеца не виждаме никаква промяна положителна в това отношение. Напротив, въртенето в кръг и спиралата на лъжата продължават да се движат с пълна сила. По темата за ветото на бюджета  трудно бихме могли да кажем, че има положителни и отрицателни играчи. Политиката прилича на игра на шах, в която хората наблюдават партията, но всъщност те не знаят изобщо какво e в главата на шахматистите. Ако искаме да оценяваме политиците правилно, би трябвало да виждаме не само по това, което те ни предлагат на повърхността, а по-скоро трябва да се опитваме да разберем какви са техните истински мотиви за това, което ни предлагат.

За акутализацията на бюджета

       Когато говорим за актуализацията на бюджета, през цялото време ни се развяват аргументи с мисъл за социалнослабите, с мисъл за бизнеса и т.н. Но ако човек прочете внимателно мотивите на правителството, вижда, че това всъщност отново е една мараня. Например, когато говорим за бизнеса, изрично пише, че една част от парите са предвидени за разплащане на задължения към бизнеса, които са натрупани основно в сферата на отбраната, МВР и Министерството на правосъдието. Това определено не са сектори, в които ще се генерира страшен икономически растеж, ако се разплатят задълженията към бизнеса там. От друга страна пък на свой ред днес министърът на вътрешните работи каза, че МВР няма задължения към бизнеса. На този фон чуваме, че не могат да се съберат приходите, а да не забравяме, че шефът на ДАНС беше назначен съвсем наскоро с гръмко прессъобщение, което беше озаглавено, че качеството на неговата работа ще бъде оценявано по приходите. Ако правителството казва: ние няма да си съберем приходите; правителството казва: ние няма да се борим с контрабандата. А това е страшно признание.

           Отново наблюдаваме остра злоупотреба с бедността и с това, че се прави нещо за хората. Хора, които обичат други хора, на първо място, не ги лъжат, на второ място, не ги използват. Това е принцип.  Казват ни: ще вземем заем от 1 млрд., за да се дадат 40 млн. на бедните?! Говорим за това, че се отлага цифровизацията, защото, забележете, декодерите на бедните не са раздадени. Изобщо бедните са поставени като някакъв акцент в говоренето, а всъщност факт е, че никаква съдържателна политика спрямо бедността няма.

          Очевидно с тази актуализация на бюджета правителството просто иска да си купи зимата. Не са разбрали, че парите не купуват любов. Очевидно стана, че парите не купуват и доверие. Понятие платена обществена любов няма.

За ветото на Президента

            Начинът, по който беше наложено това вето, също създава известни разочарования, защото всъщност мотивите, с които беше върнат този закон, бяха много общи и прекалено популистки. Хора, които постоянно говорят за реформи, постоянно правят това, заради което смятат, че ще се харесат. Политиците, които правят онова, заради което се харесват, се наричат популисти. Политиците, които правят онова, което трябва, защото така е правилно, те са реформатори. Росен Плевнелиев аргументира ветото с това, че го налага по целесъобразност. Той е пазител на Конституцията и не е ясно какво се влага в понятието целесъобразност.  Той също се заигра с бедните, защото каза, че ето налага полувето - 40-те млн. за социално слаби оставали извън него?!

               Самият той говореше през цялото време за прозрачност, а всъщност направи нещо, което е изключително непрозрачно. Още същия ден той се срещна с вицепремиера на Турция, който е в България, подчертавам, на неофициално посещение, и този човек от няколко дни обикаля страната. Той беше в Русе, в Силистра, в Плевен, в Пловдив, в Кърджали, в Момчилград. Това е нещо, което лично аз смятам за изключително укоримо, защото в политиката поведението на политиците, особено от такъв ранг, е знаково. Знаците в политиката са изключително важни. Паралелно с посещението на този господин в България, излиза по медиите, че мюфтийството иска 1500 имота. На 16 юли е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, според който обекти, които са с национално значение могат да бъдат предоставяни на съответните религиозни вероизповедания. Всичко това са знаци. Вицепремиерът на Турция подари на българските си домакини многотомен опис на вакъфските имоти в България. Представете си какъв е неговият подарък! Той подарява нещо, което очевидно в турските мисли принадлежи на тях. А домакините му от българска страна му подарили ....гюлче с розово масло. С цялата тази абсолютна неадекватност дефакто Росен Плевнелиев в един и същи ден автоблокира своето вето, поради простата причина, че с подобно поведение той на практика даде аргументация на „Атака” да гласува срещу ветото. Невежеството в политиката е еднакво опасно, колкото и корупцията. А и корупцията не може да се бори с невежество.

А сега накъде?

         Очаквам гореща есен. През септември ще има доста по-сериозно задълбочаване на всички кризи и конфликти, не мога да прогнозирам какво ще се случи, не мога да дам сценарии, но със сигурност виждам, че все повече и повече хора имат критично мислене и не искат да приемат, когато някой говори по начин, по който много бързо може да бъде разобличен. Хората протестират заради морал. Ако вместо морал ще се обещават декодери, пари, ток – това е абсурд. Наистина бих препоръчала на политиците да си вземат по един декодер, защото очевидно не разбират какво им казва цифровото поколение. Очевидно все още продължават да бъдат аналогови.

             Пълният запис можете да чуете тук -  http://bit.ly/14CxlXu

Съвременна приказка за Хитър Петър и Настрадин Ходжа

В гръмкият план на Орешарски под мотото „Държавност, развитие, справедливост“ - съкратено ДРС  - се говори за антимонополно законодателство, мерки за ефективна защита на потребителите, подкрепа за малките и средните предприятния и стартиращите собствен бизнес. Съществува дори понятие като „нормализация на бизнес средата у нас“. Вероятно това ще става с Министерството на инвестиционното планиране. Нормализация на бизнес чрез инвестиционно планиране е точно толкова възможно, колкото спасяването на енергетиката чрез разговори с Росатом с оглед решаване на проблемите, възникнали по проекта „Белене“ (цитат пак от този план). Планът на Орешарски съдържа изрази, които леводесния избирател, населяващ родината ни, харесва. Леводесният избирател обаче не разбира, че с мерките предложени под заглавията, заглавията никога няма да станат реалност.

Това става още по-брутално ясно от законодателната програма на Народното събрание. „Голямото подобрение“ на живота на българите, за което Орешарски се моли да остане на власт, е подплатено от велики законопроекти, в голяма част предложени от Михаил Миков и ДПС компания. От май т.г. досега са предложени  8 законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, 1 на Наказателно-процесуалния кодекс,  3 законопроекта за изменение и допълнение на закона за Държавна агенция "Национална сигурност",  1 законопроект за Държавна агенция „Разузнаване“, 1 законопроект за  управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, 1 законопроект за военното разузнаване,  1 законопроект за Националната служба за охрана, 1 законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, 3 законопроекта за изменение на Закона за политическите партии  и 1 законопроект за изменение на Изборния кодекс. Един от последните законопроекти, предложен от Михаил Миков и ДПС компания е за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.  Според него собствеността на храмови паметници, които са национално културно наследство ще се прехвърли върху БПЦ или съответните вероизповедания. Така например, както справедливо отбелязва БАН в становището си, Националният археологически музей може да се наложи да се прости с местоположението си и сградата на най-старата в София джамия – бившата Буюк джамия от XV в – внезапно да стане действаща. Така могат да се удовлетворят отколешните мечти за втора джамия в София.

Има, разбира се, предложени и семпли промени в законите за здравето, просветата и енергетиката. Това е само за заблуда на нечетящите. Така например основните промени, които са предвидени в Закона за здравето са предимно за козметичните продукти и тяхната търговия.

     И докато Хитър Петър в Парламента си плете кошниците, Настрадин Ходжа в Министерски съвет маже с голямата баданарка.

          България няма нужда нито от хитряшка глупост, нито от зъл ум.  Орешарски трябва да признае, че управлява само на хартия.  И ако той има причини да се прави на заспал, ние сме длъжни да сме будни и нащрек.