Планът "Христосков" не решава нито един проблемите на пенсионната реформа

До вчера не бях мислила какво ще правя през 2036г. Имам таен списък с държави, в които искам да отида. Щях да го правя след пенсия, но май ще го отложа за 2040г. Трябва да изчакам само още 26г. и да платя на държавата около 300 000 лв. осигуровки. Така вероятно ще се добера до заветните 1 045 лв. на месец, които може би няма да ми стигнат за обиколка на държавите. Освен ако междувременно не започна да спестявам допълнително. Вчера ми беше обяснено за пореден път, че НОИ е в дефицит, че ще стане страшно през 2016г., че Брюксел ще ни се кара, че реформата е нужна сега и веднага, но тя разбира се ще се изразява в това, че аз веднага ще трябва да плащам повече пари, а не че държавата ще спре да рекетира и краде веднага. Не разбрах как нещо, което ще се случи през 2036 г. ще намали негативния ефект от нещо, което се очаква през 2016г. ама нейсе. Не ми стана ясно и ако до края на трудовия си стаж ще съм платила около половин милион за осигуровки,  трябва ли да направя и невъзможното, за да живея до 120 годишна възраст, за да си възвърна инвестицията?

Омръзна ми да ме плашат непрекъснато. И да ми вменяват някаква историческа необходимост да крепя държавата с труда си и парите си, без да ми се дават елементарни гаранции, че всъщност наистина правя това за държавата и за себе си.

Кои са основните проблеми на системата сега? Ниска събираемост на осигурителните вноски, увеличаващи се разходи в бюджета, нарастване на броя на пенсионерите, изкуствено задържане на тавана на пенсиите. Кой проблем се решава с направените предложения? Нито един.

НОИ отчита дефицит. Една от причините е несъбраните осигуровки. Не се знае колко, говори се за милиарди. При здравните осигуровки поне се въртят едни митични между 1, 2 и 2 млн. души. Тук и това не се знае. Защо не се събират вноските? Политическа нестабилност, лоша икономическа среда, липса на ликвидност в цялата държава, междуфирмена задлъжнялост, ниска конкурентноспособност, ниски доходи, липса на доверие в държавата. Дали това се лекува с по-високи вноски – съмнявам се. Желанието да прецакаш институциите или да се скатаеш също са сериозни причини, но при цялата ликвидна криза в страната и пълната липса на свежи пари, работодатели и работници са принудени да бъдат креативни до максимум. Дори и редовните трудно спазват закона.

Увеличаването на осигурителни вноски без мерки за повишаване на събираемостта, за намаляване на злоупотребите и без предложение за нова политика по доходите е безсмислено. Минималната работна заплата трябва да бъде премахната и да се въведе регламентиране на трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място.

Предлага се от началото на 2015 г. да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които укриват или възпрепятстват плащането на задължителните осигурителни вноски. Да се почне директно от народните представители тогава. Именно те с отказа си да приемат закони, които осигуряват справедливост и солидарност, са най-големите възпрепятстващи.

Категоричен противник съм на това да се вменява непрекъсната вина на работодателите и заради отделни случаи на нарушаване на трудовото законодателство да се дамгосва цялата пазарна икономика.

Сагата с криминализирането на неплащането на осигуровки върви вече 15 години. През 2000г. Конституционния съд отмени подобни текстове, а през 2012г. ГЕРБ внесе такива предложения, но ги оттегли. Как ще се гарантира равно третиране на самоосигуряващи се и работодатели И как ще се гарантира интереса на малките семейни фирми, които и сега са дискриминирани от закона? Излиза, че ако един работодател има временни затруднения и не може да плати осигуровките, той трябва да спре и заплатите. Или направо да съкрати работниците. С което да ги изпрати на борсата да получават помощи, а той да няма как да възстанови производството си. Обаче от друга страна се предлага пък 10 годишна давност за плащане на вноски. С други думи дори и когато вече държавата е съсипала нечий бизнес, това не значи, че не може да продължи да съдира кожи. В името на народа.

Казано честно служебният социален министър направи опит да задоволи всички без да предлага да се направи нещо. Сегадействащото законодателство изисква увеличение на пенсионната възраст с 4 месеца годишно. Изпълнението му беше замразено от кабинета „Орешарски“. Излиза, че т.нар. реформа ще се изразява в това да намалим вече постигнатото и да въведем плавно 1 месечно увеличение на пенсионната възраст годишно?! С такива темпове можем да зарежем европейските си хоризонти и да се устремим към планиране, основано на целите на хилядолетието на ООН.

Вместо да се увеличават вноските, без да се вдигат доходите, вместо да се търси как да се вменява вина и да се култивира страх от затвор и вместо да се търсят начини изкуствено хората да се принуждават да работят до дълбоки старини без да са конкурентно и работоспособни, цялата енергия на мераклиите за реформи трябва да насочи към точно обратното – към намиране на смисъл и мотивация.

Хората биха плащали мотивирано своите вноски ако парите им отиваха за по-качествено образование на децата им, за по-добро здравеопазване, ако няма таван на пенсиите и разполагат с внесеното през годините.  Те биха предпочели да работят по-дълго време, ако това им носеше добри доходи, имаха програми за непрекъсната квалификация и възможност да се поддържат в добро здраве. Работодателите биха плащали редовно и реални осигурителни вноски и данъци, ако трябваше да работят за иновации, а не за корупция. Ако пенсионните фондове не служеха за хранилка на синдикати или не подпомагаха със свежи средства фалиралите бизнес модели на олигарси,  а се развиваха като най-големия национален инвеститор, можеха да получават данъчни облекчения за инвестираните средства в социалната сфера и можеха да служат за генератор на  работни места.  

Докато политиците не върнат смисъла в политика ще бъдат наказвани с негласуване и емиграция. И никакви реформи няма да имат стойност и значение, защото просто няма да има за кого да се правят. И още по-лошото – рано или късно просто няма да има кой да плаща за експериментите. 

Трикове и циркове

Как ще коментирате резултатите от изборите? Това е най-често задавания въпрос. И се почва – тези били победили, другите се били удвоили, трети се разширили.

Деница Сачева, специално за Vevesti.bg

 А най-важното е, че 51% от българските граждани не гласуваха. И още поне 5 % пуснаха невалидни бюлетини. От 2 млн. и половина българи в чужбина успяха да гласуват само към 135 000, почти половината от тях само в Турция. Има много бюлетини, за които може да се предполага, че са попълнили преференцията погрешка, а не след информиран избор.

Тези резултати показват пълен фалит на политиката такава каквато се води до момента у нас.  Пълен крах на триковете, дами и господа.

А те не липсваха с пълна сила в тази кампания. Като се почне от дарителската кампания на ГЕРБ – депутати, които дори и като младежи не са участвали в доброволчески акции надянаха ботушите и хукнаха по селата. Помните дядо Кольо от село Странско, нали? След като минах през него предишния ден и дъщеря му ми подари библия, цялата в кал от потопа, на другия ден двора му беше наводнен от кандидати за народни представители. В малката къща бяха Лиляна Павлова, Цвета Караянчева и Делян Добрев. Почти две трети от пресъобщенията на пресцентъра на ГЕРБ в кампанията бяха за дарения. От партийната субсидия. Нашите данъци. С чужда пита най-добър помен се прави. 

Помните ли как по време на кампанията СКАТ изчезна от телевизионните екрани за ден – два? И как т.нар. патриоти дадоха бурна и шумна пресконференция, че някой заглушава свободата на словото? Обикновен трик, драги избиратели. Редовно се случва. Телевизията сама си си спира сигнала и после си го пуска.

Виртуалната борба с чуждоземните колонизатори и пришълците е трик – специалитет от репортоара на руските хайверени националисти от Атака. Там за подсилване на трика се добавят и малко православни ценности, които се бият с нагона и агресията, но пък кой ти гледа чак за такива детайли. Християнското в Сидеров е като желязото в спанака.

Правителството назначено от Президента можеше да спре строежа на Южен поток. Но то не направи това, разбира се. В последната минута на последния ден Радан Кънев внесе жалба срещу строежа с ясното съзнание, че няма правен интерес и тя няма да бъде зачетена. Никакъв натиск върху служебното правителство, никаква критика към Президента. Разбира се, Южен поток не спря. Дори от този понеделник – деня след изборите - компанията си има прясно назначен изпълнителен директор. Но трика си свърши работата.

Преференцията трябваше уж да покаже електоралната тежест на партиите в Реформаторския блок. Е показа ги. Лукарски има повече преференции от Радан Кънев, а Меглена Кунева повече депутати в НС. Трик трик избива.

Големият печеливш от трика е Борислав Великов. Той и насън не си е мечтал, че ще влезе пак в парламента особено след условната присъда, която получи за убийство на човек при пътно транспортно произшествие. Но гласовете, които кмета организира бяха нужни. Трикове, дами и господа, трикове. А вие чакате реформи?

ДПС се обяви за пълна прозрачност на всичко свързано с КТБ. Дори са готови с първия законопроект. Подготвен не от кой да е, а от следователя-политик при това от гражданската квота Делян Пеевски. Тази прозрачност обаче идва тогава, когато отдавна следите са заметени, а сметките на ДПС са в друга банка. Трикове и циркове, дами и господа.

БСП излязоха с най-големия трик – невероятна мимикрия на кампания. И чувал картофи за автентичност на посланието. Заслужиха си първа покана за преговори от ГЕРБ – добри и послушни бяха.

И хората дадоха каквото можаха от себе си в палитрата от трикове – 9/9, 22/22, някои бюлетини с две квадратчета, други с по едно кръгче, някой с добавен Моци, други с голям хикс и препратка към майната си.

За триковете на медиите и на коментаторите по студиата – не ми се говори. Чудя се само защо призива за нови лица никога не засяга втръсналите до болка интелектуални словоблудци, които ни заливат от екраните.

Прекаленото много трикове и сценарии отвратиха хората от политиката. В този си вид тази политика не може да дава обществено полезен продукт. Хората виждат, че са сами в трагедиите си и са напълно наясно, че ако успеят, то ще е въпреки рекета на държавата, а не благодарение на правилата, които тя установява.

Пресоляването на манджата с трикове е престъпление. Защото докато някой мъдри трикове, друг някъде чака решение. Иска да учи. Иска да работи. Иска да се развива. Прави му се бизнес. Има нужда да създава, не да се пази от сянката си.

През последните месеци над 3 000 семейства бяха засегнати от наводнения и чакаха спасение от дарения. Държавата и общините нямаха готовност и гъвкавост дори да купят кофи и лопати. Възможно е точно даренията, които често заместват институциите, да имаха известен принос за големия отлив от изборите. Ужасяващата трагедия в Горни Лом показа като на длан пълната липса на институции и правосъдие с години, а е на път да покаже и липсата на работеща система за национална сигурност.  

Такава среда няма как да породи избирателна активност. Негласуващите стават все по-сериозен проблем за демокрацията. И повечето от тях не са негласуващи, защото не им пука или защото са нихилисти. Много от тях не гласуват дори и не защото не искат да бъдат лъгани. Много от негласуващите не гласуват, защото не искат да участват в схеми, в трикове, в машинации. Не им се прави обратното, за да получат уж правилното. И колкото по-бързо се заемем с възстановяването на доверието в политиката  чрез точност, елементарна почтенност и етика, толкова по-големи са шансовете ни за развитие.

P.S. Върнах се при дядо Кольо от Странско в края на кампанията. Ей така – да го видя. Без медии. Домът му беше почистен до основи. Толкова беше чист, че даже нямаше боя по стените. Нямаше ги и мебелите. Дядо Кольо спеше на един дюшек на стълбите. Досрамя ме да го питам дали ще гласува.

КОНСЕНСУСЪТ ОКОЛО НОНСЕНСИ НЕ Е КЛЮЧЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО

По избори всички търсят кой е най-големия национален проблем на българите и кой е месията, който може да го реши. Безсмисленото политическо говорене причинява най-масовата психоза, която води до пълно блокиране на реалността. Защото всяко мощно негативно убеждение изкривява възприятието. Теорема на Томас. За който иска да чете повече по темата.

От години наред главите на хората се пълнят с клишета и предразсъдъци – за проваления преход, за сбърканите модели, за лошия частник, за скапаната държава. В здравеопазването постоянно ще чувате от всеки – клинични пътеки, DRG, национална здравна карта, електронно досие, демонополизиция, реимбурсация. В социалната политика – борба с бедността, деинституционализация, личен асистент, програма за временна заетост, енергийни помощи, независим живот на хора с увреждания, достоен живот за пенсионери, безопасни условия на труд, минимална работна заплата.

Думите при всички се повтарят, говорещите си приличат и по това, че еднакво не разбират какво говорят. На пръв поглед има съгласие. Само, че консенсусът е около нонсенси.

Програмата на Коалиция „Десните“ за здравеопазване, социална политика, труд и индустриални отношения е написaна в точно противоположен на клишетата стил – с въображение, с нови идеи, с дългосрочна визия и без популизъм.

Как мислим ние и какво предлагаме?

Разглеждаме здравеопазването като основа на личното благосъстояние и свобода за всеки отделен човек и на икономиката като цяло, защото само здрави и работоспособни хора могат да създават блага – за себе си, за семействата си, за фирмите и обществото. Здравеопазването е пряко свързано с икономиката и всеки опит да се гледа на тази сфера само от хуманитарна гледна точка инвалидизира възможността за вземане на адекватни решения.

Ние смятаме, че е възможно увеличаване на разходите за здравеопазване в рамките на мандата от 4.1 на 6% от БВП, без да се вдига здравноосигурителната вноска, а чрез повишаване на събираемостта, намаляване на броя на неосигурените лица и намаляване на злоупотребите със средства.

Ето няколко примера. Държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели  – средно по 20 лв. на месец срещу около 46 лв.  Така тя нарушава солидарността в сектора и увеличава хората, които отказват да заплащат здравни вноски. Това пък повишава бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.  На всичко отгоре НЗОК плаща 3 млн. лв. на НАП годишно, за да събира здравноосигурителните вноски. Никъде по света няма практика една държавна институция да плаща комисионна на друга, за да върши обществена работа. На всичко отгоре НАП не може да каже на НЗОК какъв е профила на тези здравнонеосигурени лица – дали това са българи, които вече живеят в чужбина, дали сред тях такива, които би следвало да са задължително осигурени от държавата социално слаби или безработни или пък това са хора с високи доходи, които не вярват на системата? Само адекватната диагностика на проблема може да ни даде основа за верния управленски отговор.

А по въпроса за злоупотребите нека да разгледаме следния пример. През първите 4 месеца на 2014 г. размерът на задлъжнялостта на болниците е нараствала средно с около 55 млн.лв. месечно,  а през май 2014 г. изведнъж са нараснали с 189,595 млн.лв. Този факт съвпада с периода, в който започна паническото говорене за дефицит в НЗОК, изчерпване на парите през м. септември (от страна на ГЕРБ) и исканията за актуализация на бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Мащабното медийно отразяване на това паническо говорене доведе до наплив на пациенти към болниците, при това без направления за хоспитализация от специализираната извънболнична помощ – през спешните портали и отделения. Към момента са отчетени 48,5% хоспитализации по спешност, от които само около 5% остават за лечение в реанимация или интензивно отделение, което показва висок размер на злоупотреба със спешните хоспитализации, които са заобиколили извънболничния сектор. На 07.07.2014 г. се стигна до подписване на Споразумение между ГЕРБ и БЛС за актуализация на бюджета на НЗОК с 491 млн.лв., след което бяха провокирани лекарски протести вкл. символична стачка на медицинските специалисти пред лечебните заведения. Във същото време бе провокирана и банковата криза довела до квестура върху КТБ, одържавяване на банка Креди Агрикол и силен ликвиден натиск върху ПИБ.

Още ли мислите, че думите са нещо, което просто лети и нямат последствия?

И докато сме темата за спешна помощ, да кажа, че ние години наред повтаряхме, че инвестициите в линейки, а не в хора, ще доведат до наличие на здравни паркинги и гаражи, а не до спешна помощ. Тази система има нужда от нормативни промени,  алгоритми за работа, безопасни и сигурни условия на труд и достойно заплащане и перспективи за повишаване на квалификацията, възможности за ранно пенсиониране на заетите в нея.

От Коалиция „ДЕСНИТЕ“ предлагаме да се въведе нулева ставка на ДДС и да се премахне корпоративното данъчно облагане за държавните, общинските и частните лечебни заведения, както ида се премахне  ДДС за лекарствата финансирани от НЗОК и други здравни фондове, които плащат с пари от здравни вноски. Причината е проста – парите за здраве трябва да отиват за здраве. Дори по Конституция е противозаконно с пари от здравни осигуровки да се крепи държавния бюджет. Има вече едно решение по този въпрос, когато ГЕРБ прехвърляха пари от НЗОК  в МЗ.

НЗОК трябва да бъде поставена в остра конкурентна среда, за да се спре политизирането и бюрократизирането на институцията и да се  обърне внимание на най-важните хора в системата – осигурените лица и пациентите. Затова и ние предлагаме да се Възстановяване на доброволното здравно осигуряване, което в момента е преобразувано в здравно застраховане и да се въведе заместващо здравно осигуряване.

Смятаме, че принципа на информирано съгласие от страна на пациентите трябва да бъде заменен спринципа на информирания избор и това трябва да залегне в специален закон за защита правата на пациентите.

Абсурдно е за електронното здравеопазване да се грижи Министерство на транспорта. Никъде другаде по света няма чак такова авангардно решение. Електронното здравеопазване може да съществува при две задължителни условия – приемане на общ единен за цялата система речник на здравни данни (т.е. наличие на общ здравен език) и приемане на стандарти за здравно-информационна сигурност. Хората у нас по телефоните не говорят спокойно и пишат електронни писма с двойни пароли – какво ли би станало ако почувстват здравните си данни  незащитени. Другото важно условие е да има достатъчно обучени, които да могат да работят със здравно-информационни системи. И най-вече здравната система да е подредена и стабилна. Защото трябва да си даваме сметка, че всяка информационна система се разработва върху описание на процеси и процедури. Ако имаме пълен управленски здравен хаос, едно ИТ решение най-много да направи хаоса електронен.

Средно по 500 лекари напускат страната годишно, като 80% от младите лекари в България изявяват готовност да работят в чужбина. Лекарите на възраст до 30 години у нас са едва 5%, а половината от работещите специалисти са  между 45 и 60 г. Наред с по-добрите условия на труд и по-добрите възможности за кариерно развитие, лекарите посочват сред мотивите за напускането си умора от несвършената здравна реформа и продължаващата такава и липсата на доверие във водената здравна политика. Медицинските сестри също са на привършване. Младите лекари имат спешна нужда от подкрепа за специализации, за стартиране на предприемачески инициативи, както и от стимули да останат и да се развиват тук.  Ние предлагаме да се въведе ефективно планиране на човешките ресурси в здравеопазването, което да обвърже броя на обучаваните и специализиращите медицински специалисти с информацията за текущото състояние на здравните потребности на населението.

Смятаме, че създаването на център за европейско проектно финансиране за здравеопазването в България, както и за трансгранично сътрудничество в здравния сектор между страните членки на ЕС и други ще даде възможности за лично кариерно развитие на успели лекари, ще привлече чужди граждани за здравен туризъм, ще даде шанс за внедряване на иновации.

Много често хората ме питат как така ти си човек с дясно мислене, пък се занимаваш със социални работи? Дясното не е ли само за бизнеса? Не, дясното е начин на мислене. Да се човек с десни разбирания, означава да искаш сам да се грижиш за себе си, за съдбата на близките си, държавата да ти служи, а не да управлява живота ти.

Точно затова истинската дясна социална политика трябва да е насочена към създаване на условия за благополучие, а не към поддържане на бедността,  към създаване на зависимости и още по-лошо към купуване на души и гласове. Защото нека не се свеним да си кажем на глас – през системата за социално подпомагане, както и през порочните програми за временна заетост в много населени места се купуват гласове по изборите.

Ние смятаме, че регулациите на труда и идустриалните отношения не са обект на социална политика, а са в пряка връзка с икономиката и образованието и точно затова предлагаме разделянето на МТСП на министерство на труда и индустриалните отношения и на министерство на социалната политика.

Според нас, за да се раждат повече деца у нас, не са нужни по-високи майчински и по-дълги отпуски, а  наличие на условия за пълноценен труд и развитие на майките, алтернативни модели на заетост и законово уреждане на правата на майките, заети в семеен бизнес. Съвременният свят инвестира в комплекси за социални услуги за отглеждане, възпитание и развитие на децата до 6 годишна възраст, с което да се подобри възможността на младите семейства да участват пълноценно в пазара на труда – искаме това да се случва и тук. Искаме да работим за създаване на специална национална програма „Децата на България“ , насочена към деца от уязвими групи на населението, самотни родители, отдалечени населени места, в които няма достъп до образование. Твърдо вярваме в необходимостта от значителни обществени инвестиции в борбата с омразата, дискриминацията и расизма чрез информационни и комуникационни кампании и междукултурно образование.  Хората с ограничени физически възможности могат да бъдат приобщени към пазара на труда с инструментите на дигиталната икономика. Едни от добрите програмисти, с които съм работила, бяха незрящи всъщност.

Още в миналата кампания ми направи впечатление колко много британци живеят у нас.  С някои от тях бяхме рамо до рамо и при овладяването на хуманитарната криза с бежанците миналата зима. С тях обсъдихме възможностите за инвестиции в социални услуги за възрастни, включително и създаване на условия и възможности за предоставяне на социални услуги за възрастни хора от страни – членки на ЕС. Изобщо предприемчивостта в социалната сфера трябва да се стимулира, защото хората постоянно имат нужда от услуги, които да им бъдат предлагани от други хора – гледане на деца и възрастни, социален патронаж, хосписна грижа, дневни грижи за хора в нужда и др. Една от възможностите е например развитието на капиталовите пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в социалната сфера, които са генератор на работни места.

Десните решения за труда и индустриалните отношения минават не през това колко пари за временна заетост са дадени и колко души са регистрирани в бюрата по труда, а през това какво може и знае българина. България губи своята конкуретнопособност, защото най-добрите, образовани и потенциални създатели на просперитет всяка година напускат страната ни. Днес България се конкурира с ниските нива на заплащане, а трябва да се конкурира с високото качество на хора, които работят, създават и творят благосъстояние. Затова в центъра на нашите десни решения за бъдещето на България, ние поставямеконкурентноспособността на българина.

Необходимо е да сложим началото на  създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да има възможността и мотивацията да повишава своите знания и умения. Заедно с това трябва да има стимули заработодатели, които инвестират в повишаване на квалификацията на своите служители.  Специално внимание трябва да се насочи към младите хора до 29 години и да бъдат създадени предпоставки за тяхната заетост, чрез обучения и програми за предприемачество, насърчаване на старта на собствен малък бизнес, иновациите.

Ние предлагаме да се промени трудовото законодателство и да се премахне минималната работна заплата като регламентира трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място. Мобилността на работната ръка и плащанията „на светло” са белези на конкуретен пазар на труда.

Компаниите, които възприемат като своя трайна политика основните принципи на корпоративната социална отговорност трябва да бъдат стимулирани – например да получават по-бързо връщане на ДДС, данъчни облекчения, по-бързи срокове за административно обслужване.

Все по-остра е е необходимостта от от създаването на специализиран трудов  или индустриален съд вБългария и развитие на институции за помирение и арбитраж, медиация и извънсъдебно решаване на трудови спорове. Нарушенията на трудовото и социалното законодателство подкопават доверието в пазарната икономика и развитието.

Това, от което хората като мен имат нужда е някой да вижда проблемите в цялост и перспектива и да предлага комплексни балансирани и етични решения. За да бъдем истински удовлетворени от това, че живеем в държава, която ни служи. Само имаме усещането, че живеем в такава държава, бихме намирали мотивация да продължаваме да я изграждаме и развиваме.