Помните ли как през 2006г. ДСБ поиска правомощията на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов както и на още 10 районни кметове да бъдат прекратени заради участието им в бордове на търговски дружества, което е нарушение на закона за местното самоуправление? По това време Борисов вече 5 години беше нарушавал закона, защото докато беше главен секретар на МВР от 2001г. не беше прекратил участията си в ръководството на две фирми -Интербулпред АД и Джи енд Би Травъл къмпъни ООД. По-късно ген. Атанас Атанасов, тогава народен представител и председател на софийската организация на ДСБ, оттегли от съда жалбата за отстраняване от длъжност. „Действията на Атанасов и ДСБ-София са израз на последователност в стремежа за постигане на категорична подкрепа на партиите, издигнали кандидат-президентската двойка Неделчо Беронов и Юлиана Николова“, беше обяснено тогава. Разбира се, такава подкрепа от Борисов не последва. За сметка на това с решението си да не се кандидатира за президент, каквито бяха очакванията през 2006г., Борисов пряко помогна на Първанов. Впрочем един тандем, който никога не е спирал да работи заедно.
Три години по-късно през юли 2009г. тогавашният лидер на ДСБ Иван Костов произнесе реч от трибуната на Народното събрание, в която обяви подкрепата на Синята коалиция за избора на Бойко Борисов за министър-председател, както и за предложените от него структура и състав на кабинет.
„Ние подкрепяме ГЕРБ, защото такава е волята на българския избирател, защото споделяме еднакви ценности и принципи като членове на Европейската народна партия, защото по този начин БСП и ДПС ще отидат в опозиция, ще бъдат ревизирани делата им в управлението на страната и виновните политици ще получат заслужено наказание.“, каза той. Звучи познато нали?
Ето как продължава речта – „Ние подкрепяме правителството и по още една причина. Това е Програмната декларация, която току-що чухме. Тази Програмна декларация в много отношения, като цели и като приоритети на политиката е това, което Синята коалиция иска да чуе от бъдещия министър-председател и от бъдещия кабинет като ясен ангажимент. За нас, разбирайки естеството на процедурите и необходимото време да се изготви управленска политическа програма, е ясно, че на тази фаза – на избора на кабинета, е достатъчно да чуем приоритетите на правителството.“
Разликата от тогава и сега е, че през 2009г. Синята коалиция пое ангажимент да подкрепя, но не влезе в управлението със свои хора. Резултатът го знаете – нито Борисов удържа думата си за програмната декларация, нито отделни представители на Синята коалиция удържаха на напъна да не влизат безпринципно във властта. Ревизия на властта на БСП и ДПС не последва. Напротив. Дори се родиха зловещи икономически коалиции между отделни представители на ГЕРБ, БСП и ДПС. Синя коалиция вече няма.
Ахмед Доган, Георги Първанов и Бойко Борисов никога не са били опозиция един на друг. Исторически е доказано. Думите им нямат значение. Апропо, в този парламент ничии думи нямат значение. Най-вече думите на адвокатите – за тях тезата не е от значение. Винаги ще намерят аргументи във всички възможни посоки.
Да се подкрепя силата, защото така щяло да се даде шанс на разума също е исторически доказано, че е неправилно. Или най-малкото не дава полезен обществен резултат. Лични сребърници срещу смачкано достойнство - може би да.
Сега ни прожектират поредния черно-бял филм със стар сценарий и с до болка втръснала ДС режисура, като се смята, че просто смяната на второстепенните мъжки и женски роли е достатъчно обновление, за да започне отново производството на илюзии.
Нямам никакво съмнение, че реформи няма да има. Няма истинско мнозинство, което да ги иска. Има един сговор на популизма, опакован в гръмкия целофан за клета майка България (знам, че т.нар. патриоти пишат това на латиница, но не съм способна да възпроивеждам подобен кич).
Програмната декларация за формирането на стабилно парламентарно мнозинство и съставяне на проевропейско реформаторско правителство съдържа прекалено общи текстове, които в повечето случаи са популистки и противоречиви. В нея липсва цялостен баланс на политиките - ако се изпълнят някои програмни намерения, това би блокирало изпълнението на други. Комбинацията от ляв и десен популизъм е родила документ, който в определени сектори затвърждава лозунги и клишета, които се въртят в публичното говорене почти повече от едно десетилетие.
Да ознаменуваш четвърт век преход с правителство на ляво-дясната мъгла начело с подобие на Тодор Живков си е забележително постижение.
Тези дни се начетох на куп коментари как това било единственото възможно, политиката била изкуство на възможния компромис, чашата била наполовина пълна, имало някои хора, които били свестни и т.н.
Позволете ми да не споделям теорията за нормативния оптимизъм. Нямам причини да смятам, че олигархията внезапно ще прояви корпоративна социална отговорност. И не си представям политиката като спа център, в който трябва да се медитира и да се мисли положително.
Мафията не може да се победи като станеш съдружник с нея. Да се бориш за справедливост с лъжа също е оксиморон, чиито плодове берем 25 години след началото на прехода. Резултатите са видни – огромно обществено недоверие във всичко, дори и в самите себе си. Огромна емиграция – кой физически, кой духом и в мислите си. Първенци сме в класации по самооценка за нещастие. Ами значи провалена е тази политика. Не ми я представяйте за единствената възможна. Кризата затова е дълбока и не свършва, защото очевидно има нужда от радикална промяна в начина на правене на политика. Политика, основана на поне минимални етични стандарти и смисъл. И гражданско общество, което не приспива разума си с мантри за позитивното.
Защото чудовищата се раждат не от сенките, а от съня на разума. Поне според Гоя.
