Две Европи в центъра на София

В един и същи ден вицепрезидента на Европейската комисия и еврокомисар по правосъдие  Вивиан Рединг предложи граждански диалог за бъдещето на Европа, а Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието представи Споразумението за партньорство с Европа за периода 2014 – 2020 г.

Вивиан Рединг сутринта каза, че сега е моментът да се засилят действията за реформиране на съдебната система и за борба с корупцията, че модерните демокрации и динамичните икономики са несъвместими с олигархиите, че младежката безработица е приоритет и че се нуждаем от истински европейски пазар на труда. Рединг подчерта, че ако днес популистката реторика печели гласове, то утре за нея ще плащат поколения европейски граждани. Че силната и независима съдебна система не е лукс, а необходимост за обществения живот на всяка държава. Една ефикасна съдебна система, на която може да се разчита, ще бъде по-легитимна за обществото и ще донесе икономически ползи, допълни тя. Вицепрезидентката на ЕК каза още, че има опасения за темпа на реформите в България и че това може да даде отражение върху решението за допускането на страната в Шенген като пълноправен член.

Следобяд Зинаида Златанова  каза, че  „евросредствата не са пари за което и да е българско правителство, а средства на европейските данъкоплатци, които трябва да отидат там, където са най-нужни“. Тя съобщи още, че на този етап са постигнати договорености по ключови тематични блокове като програмиране, мониторинг, оценка и допустимост на разходите, като очакваме преговорите да бъдат финализирани през октомври. Ще работим по всички възможни 11 приоритета и за всички възможни типа растеж – интелигентен, устойчив и приобщаващ – общо 3 на брой, каза още тя. Според Златанова изборът на България да инвестира във всички 11 тематични цели по никакъв начин няма да доведе до разпиляване на инвестиции, напротив, амбицията на правителството е да насочи инвестициите с оглед реализирането на най-висока добавена стойност.

Хората се оплакаха на Рединг от корупция, липса на възможности за развитие на бизнеса си, дори от деловодството на президентството. Тя като политик с 33 годишен опит отдавна вдигнала ръце от българските политици, се опита поне да вдъхнови гражданите да си вземат живота в ръце, да гласуват отговорно и да участват вместо да се оплакват.

Гражданското общество при Златанова показа завидни познания на европейски съкращения и макар че повечето задали въпроси поне по списък участват в работните групи по Споразумението, авторитетно изразиха своите бележки.

Не можах да разбера защо гражданите, които бяха при Рединг не бяха при Златанова, за да й зададат своите въпроси. Не разбрах и защо Златанова не говори като Рединг. Не ми стана ясно и защо гражданското общество, което участва в писането на документите, има забележки по тях.  

Но има едно нещо, което ми стана ясно. В споразумението за партньорство с ЕС за следващите 7 години ние имаме всичко – приоритети, растежи, фондове, програми, мерки, проценти. Не видях да имаме обаче цели. Истински. Национални. Европейски.

Апропо в началото на дискусия  Младен Червеняков спомена за някакъв non paper  от ЕК, в който ставало ясно, че България губи 276 млн. евро по оперативни програми.  Златанова замълча, гражданското общество не чу.

Дяволът е в детайлите. Развитието често не е в документите.

Изборите не могат да бъдат бизнес за медиите

Изказване по време на

кръгла маса „Медии и избори“,

 орагнизирана от Института за развитие на публичната среда,

 22 юли 2013 г., София

          Не може обществените дискусии по темата „Медии и избори“ да бъдат винаги около това дали да бъде безплатно отразяването или не. Трябва да си даваме сметка коя е нашата крайна цел. Политическата комуникация съществува и ползва медиите за инструмент, за да информира и убеждава хората коя политика е по-полезна и по-качествена. Политическата комуникация съществува, за да правят гражданите информиран избор.

       Същевременно като човек, който категорично има дясно мислене и човек, който има собствена компания, не мога да не се спра и върху това защо трябва да се плаща за една политическа кампания в медиите – защото има разходи и те трябва да бъдат покрити.

          Привърженик съм на германския модел, при който политическите партии възстановяват разходите на медиите, а не заплащат цена за услуга. Защото медиите не могат да бъдат доставчици на медийни услуги за политическите партии – това звучи нелепо.

           Бих предложила да се дискутира точно това – не продажба на услуги, а възстановяване на разходите. Аз съм против безплатни неща, защото не вярвам, че те съществуват и не вярвам, че има нещо, което е безплатно. Но същевременно съм и против това политически комуникации, независимо дали те ще бъдат формулирани като реклама или някакъв друг тип комуникации – аз съм против това те да бъдат утежнявани допълнително. Първо с минимум 50, а понякога и със 100% в цената, само защото са политически. Още повече като човек, който 17 години се занимава с ПР съм против това ПР-а да бъде таксуван отново допълнително с допълнителна тежест и то забележете за какво? Само защото медиите всъщност няма да кажат, че това е ПР. Тоест да таксуваме лъжата двойно и тройно при това с парите на данъкоплатците, от субсидията. За мен това е абсолютно неприемливо и го казвам като човек, който е представител и на ПР гилдията и който е бил кандидат за народен представите

       Когато говорим за това как да се отсява платеното от неплатеното редакционно съдържание  – мисля, че отново не би трябвало да се фокусираме върху формите, защото съгласете се, че не можем в 21 век да определяме журналистическите форми, с които журналистите ще отразяват политическите кампании.

            Искам да ви обърна внимание, че сме 2013 г. и само след 5 години избирателите ще бъдат родени 2000 г. Това ще бъдат хора, които няма да са родени в новия век,  а в ново хилядолетие. И за тях съвсем естествено, когато даден вестник е публикувал любимата рецепта за баница на кандидат за народен представител това няма да представлява никакъв интерес. Дали това ще бъде обозначено като платена или неплатена публикация – това ще бъде еднакво безсмислено. Просто защото съвсем различни са съдържателните форми на комуникация, които хората търсят.

          Вярвам в това, че при всички положения от печатните медии трябва да изчезнат тарифите, с които предлагат ПР – публикации още повече пък ПР – публикации с утежняване от 50, 70 100 или еди-колко си процента.

      Също така бих искала да апелирам за това, че са необходими наистина повече информационни кампании, защото това, от което ние искаме уж да предпазим хората от това да бъдат лъгани или пък така псевдо да им покажем колко сме почтени или честни, всъщност се прави с кампании за медийна грамотност.

               Медийната грамотност е кампания, която върви в рамките на Европа от много години, но при нас някак си никой не обръща внимание именно на това – не обръщаме внимание и на това, че информационните кампании, които са свързани с това как да се гласува и какво трябва да се прави по време на гласуване всъщност са обезпечени със смешни пари. В кампанията за референдума някъде около 100 – 150 000 лв., в кампанията за изборите около 200 000 лв.

            Кампании срещу купуването на гласове – държавата не финансира. За сметка на това обаче държавата финансира една тотално безсмислена кампания 17,5 млн. лв. за цифровизацията и със съобщенията, които излизат в последните дни, че цифровизацията може да бъде отложена се очаква да се финансира сега пък кампания за новата дата.

           Очакваме г-жа Тасева от семейство Боневи да продължава да ни говори от екрана, а всъщност си помислете, че част от парите, с които ние бихме искали да развиваме медиите могат да минават през такъв тип обществени – информационни кампании от страна на държавата.

         Ако държавата беше инвестирала 17,5 млн. лв. в това как се гласува, какво се случва когато гласуваш и защо не трябва да продаваш гласа си, по-малко хора срещу 20 лв. щяха да продата 4 години от живота си. Ако това се беше случило, аз ви уверявам, че резултатите от изборите нямаш да бъдат такива и това го казвам като човек, който през цялото време в предизборната кампания обикаляше в най – малките възможни населени места от избирателния район, в който се кандидатирах.

           И последното, на което бих искала да обърна внимание е, че изборите не могат да бъдат бизнес за медиите, но същевременно и почтеността не може да бъде въпрос на регулация.

          Така че, ако искаме да имаме повече почтеност, би трябвало наистина да залагаме повече на саморегулацията, но и на това къде е коренът на злото.

           Партийната субсидия трябва да бъде намалена и дори премахната.

        В момента с държавни пари, ние лъжем сами себе си. Отчетените от партиите пари за предизборни кампании са по-малко от колкото депозитите от партийни субсидии, които стоят по банковите сметки. Това е абсолютно непочтено и наистина е безсмислено да говорим за детайлите, ако коренът на злото ще продължава да бъде невредим

Споделено от мен днес в "Голямото жури" по Дарик радио с Бойко Пенчев, Виктор Лилов, Маргарита Илиева. 
Водещ - Пролет Велкова. 

Между покварата и невежеството

Ние се намираме в един сандвич между покварените и хората, които са държани умишлено в невежество години наред, за да бъдат използвани като машинки за гласуване и да бъдат активирани чрез пари в последните дни преди изборите. Срещу 20 лева преди избори им се крадат по минимум 20 г. живот впоследствие.

Влизането в българския парламент на хора като Александър Методиев (Бат’ Сали) демотивира усилията на много хора като нас, които години наред се опитваме да докажем, че ромите са хора, които заслужават уважение, хора, които не трябва да бъдат дискриминирани и на които трябва да им бъде даден шанс за развитие. То демотивира и стотици роми, които искат да бъдат легитимни представители на своята общност и да се работят реално за интеграцията си. 

Коренът на злото

Общественият гняв като че ли повече се настройва срещу конкретни кандидатури, и сякаш не виждаме корена на злото. И в момента има хора, които продължават да стоят зад кадър, независимо че уж са оттеглили от политическия живот, но продължават да дърпат конците. Ролята на ДПС в политическия живот в България е деструктивна. Ако истината за корена на злото остава неосветена, ние ще продължаваме да се борим само с крайния резултат. А докато не отстраним причината, крайният резултат ще продължава да бъде един и същ.

Всичко, което в момента се предлага от ДПС, не подлежи на обсъждане в рамките на БСП. БСП е в състояние на зависимост от ДПС и по никакъв начин не може да противодейства. БСП може да оттегля свои кадри, но кадри на ДПС – не. Това правителство и този парламент имат всички шансове да останат като най-мразените в най-новата история на страната. Стоенето им на власт днес е инвестиция в бъдещите им провали.

За соросоидната конспирация

Тези кули от илюзии, които се градят постоянно, не могат да се превърнат в магазини за продажба на истинска надежда. НПО-тата, които са упреквани от пишман радетели на българщината и чието „финансиране“ постоянно се търси, са публични юридически лица. Те са регистрирани в обществена полза. Всички те всяка година предават в Министерство на правосъдието подробни отчети за дейността и финансирането си. Ние нямаме проблем с това да излезем публично и да представим биографиите си. Биографиите се оказват повече проблем на политиците в Народното събрание, отколкото на хората, които са на улицата.

Аз не съм виновна, че българските „богаташи” не си инвестират парите в българско изкуство, в българска култура, че не правят неща, които са обществено полезни. Това си е техен проблем. Това, че човек, който е забогатял на гърба на българите по скандален начин, крадейки пари от банките, крадейки техните спестявания и бъдеще и след това се представя за велик капиталист, това, че този човек не е еволюирал, независимо от количеството пари, което е натрупал и не иска да ги инвестира в българския граждански сектор, това, че не иска да прави обществено полезни неща и не иска да бъде уважаван, заради делата си, а заради това хората да се страхуват от него, това си е негов проблем и негово решение. С неговите си решения няма нужда да ме натоварва мен. Хората, които работим и в гражданския сектор, всеки ден можем да кажем какво правим и с какво помагаме и сме полезни и за други хора. Видяхме някои богаташи, уж натрупали пари с „честен частен бизнес“, които излязоха на светло и светлината на прожекторите показа, че биографиите им са скъсани. Богатството и успехът им се оказаха толкова проядени с безчестие, че светлината не им понесе. Това, че те решават да не дават пари на гражданския сектор, не им дава право да критикуват други хора, които са решили да се занимават с филантропия.

Законът за ДАНС

Законът за ДАНС трябва да се промени. Ако той остане в този си вид, той ще се превърне в инструмент за саморазправа.  Искам да обърна внимание само на ал. 4 в чл.4 на този закон, според който ДАНС трябва да пази националната сигурност на България от "корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор". На практика абсолютно всеки може да бъде обект на всякакви репресии от страна на ДАНС. Не знам какво се разбира под това да заема обществени длъжности, но те за всеки случай са добавили и думата "други". Т.е. каквито и да е длъжности, където и да е, в публичния или частен сектор. Внезапно ДАНС може да реши, че някой от нас представлява заплаха за националната сигурност. И тогава влиза в ход операция „Тефтерче“.

„Тефтерче“ може би е думата на седмицата, защото по ирония на съдбата, на 17-ти юли стана ясно за наличието на това тефтерче на Ф. З. Наричам го с инициали, защото смятам, че най-голямото наказание за неморалния е да го лишиш от името му. Да го оставиш по инициали. Та на 17ти, имахме тефтерчето на ФЗ, а на 18-ти юли чествахме 176 г. от рождението на Васил Левски. Той също ни остави едно тефтерче. Еволюцията на тефтерчетата обаче е стряскаща. Все по-очевидно става, че българските институции не се използват за опазване на българските интереси. Те се използват за политически репресии и за икономически саморазправи, когато някой не ти е удобен.

За липсата на опозиция

Тези безумия, които се приемат в НС сега се приемат със съдействието на ПП ГЕРБ. С отказа си да бъде ефективна парламентарна опозиция, ГЕРБ на практика съдейства за статуквото. Не знам доколко реално се мисли, че може да се продължава да се управляват хора само чрез ПР акции и ПР ефекти. Дори в нашата професия на ПР-ите, опаковката отдавна вече не е нещо, на което ние обръщаме внимание. Съдържанието е това, които ни вълнува. Съдържанието е думата на съвременния свят. Ако си мислят, че като не влизат в парламента, не влизат в геометрията на омразата, то ГЕРБ трябва да помнят, че отказа да бъдат опозиция, ще бъде еднакво обществено наказан.

Доверието е капитал, недоверието – заплаха

Думите са валутата на политиците. Политиците търгуват с думи, с послания, с политически изказвания, речи. Думите на всички дипломати от последните дни от Франция, Германия, Белгия, Холандия, както и тези на Европейската комисия трябва да бъдат внимателно четени, защото те ясно показват не само подкрепа на хората, които са на улицата, но те показват и недоверие към правителството. Недоверието, което има това правителство, не само от гражданите тук, но очевидно и от международните партньори, представлява опасност и заплаха. Доверието влияе пряко на цялостното представяне на страната,  на бъдещите инвестиции, на репутацията на държавата на финансовите пазари. Липсата на доверие обикновено означава риск и аз бих искала да призова управляващите и тези, които бягат от парламента, да прочетат собствения си чл. 4 на закона за ДАНС. Те представляват заплаха за националната сигурност, така че е редно да намерят пътя за излизане от властта.