Станах майка

Станах майка. На момченце на 10 месеца. Винаги съм знаела, че ще осиновя дете. Майка ми е осиновено дете, а аз обичам да се ровя в причините и следствията.  Отгледана съм от баба и дядо. Те осиновили майка ми преди около 60 години и знам прекрасно, че хората се свързват с любов, а не с кръв. Вярвам, че ако живееш съзнателно и намериш кривите места в миналото, имаш шанс да ги изправиш в настоящето и това е част от пътя към самоусъвършенстването. 

Майка ми ме е родила като била едва 20 годишна студентка и в отглеждането ми  навремето помагало едно семейство студенти от Сирия. Техният син Надим се родил един месец след мен и са ни гледали заедно. Баща му Сафоан снабдявал майка ми с бананова каша – друго не съм близвала. Пеели са ми сирийски песнички за лека нощ. Когато 40 години по-късно ми се обадиха от центъра за бежанци в Овча купел и ми казаха, че има сирийски бебета без храна, дори не се и замислих, а директно тръгнах към аптеката отсреща. Купих най-различни неща,  естествено взех и всички налични бурканчета с бананова каша. Kато плащах на касата, сякаш в себе си чух някакъв звук като щракване от капаче на бурканче. Нещо в мен се затвори. И се почувствах цяла и в хармония.

Взех решението, че ще подам документи за осиновител на 39 години. Посрещнах 40 – тия си рожден ден в група с 30 души съвършено непознати. В училище за родители кандидат – осиновители. Всеки един от тях беше много интересен човек , със своята си съдба, очаквания, разбирания, тревоги и надежди. Отрупаха ме с мили подаръци – менделеевата таблица, защото любовта е химия, малък свещник с ръчно рисувана икона, малка синя кутийка с ръчно направени и надписани на ръка късметчета за всеки ден. За капак се оказа, че три семейства осиновители живеем на една и съща улица. После започна голямото чакане.

От всички деца-бежанци, с които се срещнах – над 700 може би – помня отчетливо няколко. Стараех се да нямам фаворити, за да мога да помагам на повече. Обаче Шийла ме прониза в сърцето. Тя не се казва така. Майка й и викаше така, за да й пази самоличността.  Шийла беше прекрасна, лъчезарна, пълна с енергия.  На 22 март – за първа пролет и за кюрдската нова година – й занесох вафли. Тя не се поколеба да ми отчупи половината -  няма нищо горкичкото, но каквото има – гледа да го раздели. Беше събота. Всяка събота ходех във Военна рампа да си я видя. Шийла замина в Германия. Добре е, ходи на училище с по-голямото си братче, най-малкото расте като гъба и става все по-красиво. Пишем си с майка й – с Google translate. Kато гледам какви главоблъсканици излизат на български, кой знае какво пиша аз на арабски. Ама тогава на този 22 март след Военна рампа ходих на църква.  Така ми се беше стегнала душата за тези десетки дечица там, че имах нужда от тишина и смирение.

Чаках за осиновяване повече от година. Дори си мислих, че вече трябва да предприема нещо преди да ми изтече регистрацията.  И на 13 декември получих обаждане. От непознат номер. Дори не запомних половината от това, което ми казаха. Чух само, че има едно момченце – тогава на 8 месеца и аз съм определена като първи избор за осиновител. Поканиха ме на първа среща след седмица. Посрещнах изгрева по пътя за дома. Още помня слънцето.  Сякаш всичко пред погледа ми беше златно. Първата среща с детето е голямо изпитание, защото си в стая с много хора – лекар, сестра, социални работници. Ти си малко като на изпит, а на всичкото отгоре не знаеш и на кой свят си. А той един спокоен, над нещата. Гушна ме, стисна ми двата палеца с двете юмручета и не ме пусна повече.  Първите си звуци ги издаде в скута ми. И смая всички в стаята. Същата вечер когато заспивах, той вече ужасно ми липсваше. Събрах всички документи наново за един ден. Навсякъде като казвах, че е за осиновяване и понеже беше преди Коледа, всеки ми съдействаше и помагаше. Пътувах да го виждам постоянно. Вторият път дойде и майка ми. Влезе в дом за деца за първи път в живота си. Тя е имала късмета да бъде осиновена още на десет дни, направо от болницата. Моето дете пък на десет дни постъпило в дома. Съдебното дело мина като по вода. Има дела, за които съдебната система работи. Съдията и прокурорката бяха разчувствани на финала. Последните 7 дни живях на последния етаж в дома за деца в очакване съдебното решение да влезе в сила. Грижих се за сина си заедно с жените, които работят тук и от които научих много. Напук на всички клишета в домовете работят много посветени, обичащи работата си хора.  Скъсаха ми сърцето с подкрепата си – знаеха, че не напускам сградата и ми носеха храна в буркани, печени филийки с чубрица и шоколадови бонбони. Заредих се с добрина. Днес тръгвам със сина си за София. Ако Дорето – бабата, която ни отгледа нас двете с майка ми, беше жива, днес щеше да е на 100 години.

Защо ви го разказвам всичко това? Защото може да помогне на някого. Някой, който се страхува да вземе важно решение, някой, който търси отговори, някой, който има нужда от вдъхновение. Защото всеки един човек в живота ни особено тези, с които ставаме по-близки, има дълбок смисъл.  Защото често заклеймяваме другия, без да подозираме, че той или тя имат дълбока вътрешна мотивация да правят или да не правят нещо. Защото исках да ви кажа, че всяко нещо, което ни се случва има своя причинно – следствена връзка. Тя понякога  е скрита половин или цял век назад, но това не значи, че не съществува.

Защото най-вредното за развитието на света изречение е, че нямало ненаказано добро и че доброто не се връщало. Забравете тази глупост! Жънеш само това, което си посял. Времето и пространството нямат значение, защото животът е вечен.

Разбира се, разказах ви тази история и заради себе си. Защото исках да напиша най – красивото изречение, което съм писала някога.  

Имам син Виктор, роден на 22 март в късния следобед .

Да, на същия този 22 март, за който ви разказах по-горе.

Суматохата и здравноНЕосигурените

За да си здравен министър категорично не трябва да си популист, но ако искаш щръкнал рейтинг е абсолютно задължително. Не знам защо, но като гледам нашия здравен министър все си спомням за Радичковия разказ за суматохата и за великия цитат „Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има“.  Задължителният репeртоар на всеки здравен министър включва електронна здравна карта, национална здравна карта, лекарствена политика и разбира се – мерки за здравнонеосигурените.

            „Ако вие се ударите с безкрайно скъпата си кола и това изисква един месец лечение в болница - 50-100 или 2 000 лв лечение върху вас, вие няма как да възстановите правата си с 500 лв за последните три години. Ще бъдете така добър да възстановите всичко, което дължите от началото на здравноосигурителния модел, както го правят повечето от нас“,  обясни докторът.  Ами ако се ударя със супер евтиния си велосипед? И ако сме 2030 година, пак ли ще трябва да платя от “началото на здравноосигурителния модел“ и защо? Удивително е как всеки един истински проблем в здравеопазването може да се профанизира за броени секунди, да се използва за словесна дъвка и за неговото решаване да се предложи фундаментална безсмислица.

            Националната агенция по приходите, която събира здравните вноски работи с единната система на ГРАО. Според нея общият брой български граждани по ЕСГРАОН е 8 440 251, от тях здравноосигурени са 6 302 149 души.

            Кои са здравнонеосигурените? Това са:

•  български граждани, които трайно пребивават в чужбина,
•  хора, които знаят, че дължат вноски, но нямат пари,
•  хора, които знаят, че дължат вноски, имат пари, но не искат да платят, защото не вярват в системата, и
• такива, които не познават здравното законодателство и не знаят, че дължат пари. 

           Например това може да са учениците, приети за студенти и не знаещи, че дължат здравни вноски за периода от завършването на средно образование до приемането им във висше училище. Общият брой на лицата, които не познават здравното законодателство и поради това се оказват длъжниците по данни на НАП е 131 000 души.

            Колко са българските граждани, които живеят в чужда държава това е въпрос с повишена трудност. Грубо ако се махне от ЕГРАОНа броят българите от преброяването по данни на НСИ идват около 1 158 210 души. Но този брой е се мени постоянно. Да се надяваме, че Държавната агенция за българи в чужбина все някога ще ни изненада с нещо смислено – с данни, с визия, със стратегия... Хеле, пък сега вече като ще си има такъв мощен граждански контрол....

        От хората попадащи в графата социално слаби, за които държавата би следвало да покрива вноските, единствената уязвима група е тази на продължително безработните - лицата останали без работа за повече от 12 месеца трябва сами да си плащат здравните осигуровки след този период. По данни на НСИ лицата останали без работа между 12 и 23 месеца да 95 900, а тези над 24 месеца са 147 900 или общо 243 800.

      Около 254 000 са българите, които знаят, че трябва да плащат здравни осигуровки, могат да го направят, но не желаят да платят. Това са хора с творчески професии, работещи в сферата на услугите, хора, получаващи пари на ръка в сферата на сивата икономика като чистачки, частни учители, гувернантки, майстори и други. Ако те имат нужда от системата, преценяват дали да си платят на частно или да платят накуп всички вноски за последните 36 месеца.

        Разбира се, наред с тези числа, трябва да вземем предвид и факта, че държавата е най-некоректния платец на здравни осигуровки.

По данни от Закона за бюджета на НЗОК държавата осигурява 4 018 958 млн. български граждани с 975 259,8 хил.лв. трансфер от бюджета, а самоосигуряващите се и работодателите за 3 265 594 души внасят 1 819 900 хил.лв.

Това значи, че значителните дефицити в парите за здраве се генерират основно от неизпълнението на ангажимента на държавата.

Наред с това трябва да се има предвид, че българските граждани, които не се осигуряват от държавата, плащат средно по 46.44 лв. месечно или 557.29 лв. годишно за здравни вноски, а държавата осигурява лицата, за които е задължена средно с 20.22 лв. на месец или 242.66 лв. годишно.  От това става ясно, че държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели.

Така държавата ограничава разходите си за здраве и по този начин нарушава солидарността към здравеопазването като предпоставя несправедлива грижа за определени категории граждани, чието лечение тежи върху дяловото участие на коректните платци на здравни вноски. Тази несправедливост рефлектира във все по-нарастващия брой лица, които отказват да заплащат здравноосигурителни вноски, повишавайки по този начин бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.

Взетото решение вчера държавата да започне поетапно увеличаване на размера на осигурителния доход, върху който внася здравносигурителни вноски с 5 на сто годишно от началото на 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е див популизъм.

С прости думи това означава, че държавата ще продължи да уврежда солидарността с пълна сила, защото минималния доход на самоосигуряващите се ще се вдига така, че пожелателното изравняване няма да се случи никога. Дори и да се замрази вдигането му – изравяването би могло да се случи най-рано след 10 години.

Това решение отново е в ущърб на работодатели и коректни данъкоплатци и безкрайно демотивиращо, защото ясно показва, че държавата иска да паразитира върху все по-малката общност на работещи и създаващи благосъстояние хора. Това ако не е комунизъм – здраве му кажи.

Как трябваше да постъпи един десен здравен министър:

• Да защити интересите на работодателите и на коректните платци, като предложи стимули за тях;
• Да направи анализ на финансовото състояние на здравното осигуряване и да предложи  решения за финансова стабилност на сектора, както и за добро финансово управление и ликвидност;
•  Да поиска държавата да ревизира национализацията на здравни вноски и да търси решения за поетапто възстановяване на големия резерв на НЗОК;
• Да седне на масата със социалния министър и да обсъди какво може да се направи за осигуровките на хората, които са дългосрочно безработни, за да се покрият техните здравни нужди, но и да се идентифицират възможности за социални услуги, които да облекчат здравната система;
• Да обсъди със социалния министър и фонда, който всяка година се планира в бюджета на социалното подпомагане и се трансферира в НЗОК за лечение на здравнонеосигурени – на какъв принцип се формира, има ли връзка между АСП, НАП и НЗОК в неговото планиране, как да се оптимизира;
• Да седне на масата с финансовия министър и да обсъди какво може да направи НАП, за да повиши събираемостта от здравни вноски в категориите, където закона и правомощията й позволява;
• Да защити интересите на българите в чужбина, защото те са най-големия инвеститор в страната, защото те трябва да имат мотивация да уважават държавата си и да имат реален стимули да я предпочeтат отново един ден за място за живеене и работа. 
•  Да предприеме мерки за информиране на населението за задълженията и правата на здравноосигурените;
•  Да предприеме решителни мерки за възстановяване на доверието в здравното осигуряване като например би могъл да започне от борбата с корупцията в системата. Така например интересен факт е, че редица големи български болници трупат значителни дългове, като в същото време държат на депозит пари в банки. Като принципал на лечебните заведения, които са 100% или 51% собственост на държавата, правомощията на един здравен министър са значителни.

Изобщо, когато талантът е в театъра, питам се защо го пилеем в упражнения по държавно управление.