Благосъстоянието е невъзможно в условията на политическо двуличие
Данъкоплатците все повече разчитат на себе си, а депутатите - на държавата, за да я доят
Публикувано във в-к "Труд" на 8 март 2015г.
От години ни облъчват с две послания - няма пари и има корупция. Навсякъде нямало пари. Криза било. Дълговете осигурявали стабилност. Особено когато са насочени към покриване на стари задължения. Аз пък си мислих, че теглиш кредит срещу бизнес проект, идея за вложение, нужда от инвестиции. Явно нямам „държавническо" мислене. Иначе борбата с корупцията на ниските етажи е безмилостно жестока - особено впечатляващо е съобщението, че 30 висши служители трябвало да влязат в затвора. Остана и това да планираме по бройки в „България 2020".
Защо няма пари в държавата? Защото политиците институционализират кражбата и лъжата и ги превръщат в модел за поведение на масовия избирател. Защото иновациите, умът, почтенността не се стимулират. Напротив - санкционират се. Защото хората не виждат никаква връзка между приходите в бюджета от своите данъци и осигуровки и разходите, които се правят за техния по-добър живот. Гражданите у нас са управлявани чрез страх, скандали, вина и омраза. Вместо хоризонти постоянно им вещаят апокалипсиси. Хората без хоризонти не работят за бъдещето. Занимават се с оцеляване. И тези, които печелят пари, си имат лични планове, експортират наследството през граница и го удрят от време на време на родолюбие, колкото да успят съвестта си.
На мен ми омръзна никой да не се интересува от хората, които произвеждат и създават, а непрестанно да им се сервират законови заплахи и да им се насажда чувство за вина. Омръзна ми да се покровителстват корупцията, бездарието, арогантността. В края на краищата този, който има ум, сърце и разчита на ръцете си, ще си намери държава. Въпросът е калпавата държава дали ще може да си намери хора.
Повече от един милион и половина български граждани, сред които и аз, си плащаме напълно редовно данъците и осигуровките. Спрях да плащам данъците до края на януари с идването на Симеон Дянков - 5% отстъпка никога не ме е вълнувала. Просто политиката „Дянков" напълно ме демотивира като данъкоплатец и работодател и започнах да плащам всичко, което дължа на държавата, в последния ден на законовия срок. Реших, че няма да давам аванси. И бездруго покрай обществените поръчки постоянно трябва да подпомагаме държавата. Наскоро станах майка и се оказа, че тъй като съм осиновител, мога да ползвам 90% от заплатата си само до навършване на 1 година на детето, т.е. това са 2 месеца в моя случай. Ако едно дете бъде осиновено след навършване на 1 г., майката на практика не може да ползва адекватно майчинство. Тази година стават 20 години, откакто се осигурявам редовно без прекъсване и в единственият период от живота си, в който евентуално бих имала нужда от държавата, ще получа подкрепа, близка до нулата.
Моя приятелка е болна от рак и събираме дарения - тя също като мен си е плащала най-редовно всичко дължимо в НОИ и НАП. Бюджетът за здравеопазване за последните години се увеличи драстично, но даренията не стават излишни. Дори президентът цинично организира Български Коледи за по 1,5 млн. лв., вместо да настоява за политики, с които даренията за лечение да бъдат само инцидентни, а не масова практика.
На фона на постоянното доене на работодатели и съвестни данъкоплатци най-циничното послание на политиците е, че те се грижат за нашите пари. Мерси. Хора, които през живота си не са измислили проект или не са дали хляб на 5 души, няма как да се грижат за парите ми.
Да вземем така наречената пенсионна реформа - какво ми предлагате? Какви са стимулите за коректните работодатели и самоосигуряващи се? Какви са мерките за насърчаване на младите хора, на най-активните, хората от 30 до 50 години, на които се крепи основно бюджетът на държавата? Плашат се гаргите с мантрите за наказателна отговорност за некоректните, а има богоизбрани некоректни, на които се дават отсрочки, покриват се дългове, анулират се актове. Вдигането на пенсионната възраст е необходимо и обяснимо, но защо се прави на час по лъжичка? Кого обслужва то? Със сигурност статуквото, а не бъдещето. Хората от моето поколение ще се пенсионират някъде между 2036 и 2040 година и вероятно трябва още от сега да наблягат на здравословния начин на живот, за да могат да живеят поне 120 години, за да могат да получат поне по-голямата част от вложеното си в държавата чрез пенсията. Ако някой се е загрижил за стабилността на държавата и за бюджета й, трябва да мисли за бъдещето, не за протестите на 25-годишното статукво.
Още по-скандални са предлаганите промени в здравното осигуряване Разделянето на здравния пакет на основен, спешен и допълнителен е опит сегашният универсален основен пакет, който покриваше НЗОК, да бъде разбит и по този начин да бъде ограничен достъпът до медицинска помощ. На практика ще плащаме същите пари, а ще получаваме по-малко помощ, защото новият основен пакет ще съдържа по-малко заболявания, които касата ще покрива. Останалите или ще влизат в допълнителния пакет, или ще се заплаща за тях, или ще ни се налага да си правим здравни застраховки.
Борбата с корупцията, която уж трябва да връща откраднатото от гражданите и която уж трябва да укрепва доверието в смисъла на държавата, е доведена до гротескно състояние. Жертва падат малките рибки, тук-там някоя по-голяма, но само ако е поръчана. Борбата с корупцията не може да се води от хора, които преглъщат на сухо, или от клиенти, които поръчват глави на блюда на службите сервитьори. Такава борба може да се води само от хора, които мразят корупцията. Защото са били нейни жертви. Защото е трябвало да съкращават бизнес и хора заради нея. Защото е трябвало да плащат за чужди сметки вместо за свои иновации.
Гражданите стават все по-десни, защото все повече разчитат на себе си, а политиците стават все по-леви, защото над 80% от народните представители биха били господин и госпожа Никой, ако я няма държавата, която да доят. И мнозинството от негласуващите са именно хората, които разчитат на себе си и виждат държавата като заплаха, а не като смислена форма на общоживеене.
От началото на това правителство няма решен нито един сериозен проблем на хората, не е предложена нито една цялостна и дълбока реформа. Свидетели сме на театрални заплахи за оставки, реформаторски фейсбук статуси, национално безотговорни патриотични игри и демонстрации на АБВ-то в политиката.
С такава политика у нас още дълго няма да има пари. Но пък скоро може да няма и платежоспособни граждани.
Възможно ли е благосъстояние в условията на двуличие? Не. В английския език липсата на двуличие и благосъстояние са две думи синоними. В живота - също.
Защо няма пари в държавата? Защото политиците институционализират кражбата и лъжата и ги превръщат в модел за поведение на масовия избирател. Защото иновациите, умът, почтенността не се стимулират. Напротив - санкционират се. Защото хората не виждат никаква връзка между приходите в бюджета от своите данъци и осигуровки и разходите, които се правят за техния по-добър живот. Гражданите у нас са управлявани чрез страх, скандали, вина и омраза. Вместо хоризонти постоянно им вещаят апокалипсиси. Хората без хоризонти не работят за бъдещето. Занимават се с оцеляване. И тези, които печелят пари, си имат лични планове, експортират наследството през граница и го удрят от време на време на родолюбие, колкото да успят съвестта си.
На мен ми омръзна никой да не се интересува от хората, които произвеждат и създават, а непрестанно да им се сервират законови заплахи и да им се насажда чувство за вина. Омръзна ми да се покровителстват корупцията, бездарието, арогантността. В края на краищата този, който има ум, сърце и разчита на ръцете си, ще си намери държава. Въпросът е калпавата държава дали ще може да си намери хора.
Повече от един милион и половина български граждани, сред които и аз, си плащаме напълно редовно данъците и осигуровките. Спрях да плащам данъците до края на януари с идването на Симеон Дянков - 5% отстъпка никога не ме е вълнувала. Просто политиката „Дянков" напълно ме демотивира като данъкоплатец и работодател и започнах да плащам всичко, което дължа на държавата, в последния ден на законовия срок. Реших, че няма да давам аванси. И бездруго покрай обществените поръчки постоянно трябва да подпомагаме държавата. Наскоро станах майка и се оказа, че тъй като съм осиновител, мога да ползвам 90% от заплатата си само до навършване на 1 година на детето, т.е. това са 2 месеца в моя случай. Ако едно дете бъде осиновено след навършване на 1 г., майката на практика не може да ползва адекватно майчинство. Тази година стават 20 години, откакто се осигурявам редовно без прекъсване и в единственият период от живота си, в който евентуално бих имала нужда от държавата, ще получа подкрепа, близка до нулата.
Моя приятелка е болна от рак и събираме дарения - тя също като мен си е плащала най-редовно всичко дължимо в НОИ и НАП. Бюджетът за здравеопазване за последните години се увеличи драстично, но даренията не стават излишни. Дори президентът цинично организира Български Коледи за по 1,5 млн. лв., вместо да настоява за политики, с които даренията за лечение да бъдат само инцидентни, а не масова практика.
На фона на постоянното доене на работодатели и съвестни данъкоплатци най-циничното послание на политиците е, че те се грижат за нашите пари. Мерси. Хора, които през живота си не са измислили проект или не са дали хляб на 5 души, няма как да се грижат за парите ми.
Да вземем така наречената пенсионна реформа - какво ми предлагате? Какви са стимулите за коректните работодатели и самоосигуряващи се? Какви са мерките за насърчаване на младите хора, на най-активните, хората от 30 до 50 години, на които се крепи основно бюджетът на държавата? Плашат се гаргите с мантрите за наказателна отговорност за некоректните, а има богоизбрани некоректни, на които се дават отсрочки, покриват се дългове, анулират се актове. Вдигането на пенсионната възраст е необходимо и обяснимо, но защо се прави на час по лъжичка? Кого обслужва то? Със сигурност статуквото, а не бъдещето. Хората от моето поколение ще се пенсионират някъде между 2036 и 2040 година и вероятно трябва още от сега да наблягат на здравословния начин на живот, за да могат да живеят поне 120 години, за да могат да получат поне по-голямата част от вложеното си в държавата чрез пенсията. Ако някой се е загрижил за стабилността на държавата и за бюджета й, трябва да мисли за бъдещето, не за протестите на 25-годишното статукво.
Още по-скандални са предлаганите промени в здравното осигуряване Разделянето на здравния пакет на основен, спешен и допълнителен е опит сегашният универсален основен пакет, който покриваше НЗОК, да бъде разбит и по този начин да бъде ограничен достъпът до медицинска помощ. На практика ще плащаме същите пари, а ще получаваме по-малко помощ, защото новият основен пакет ще съдържа по-малко заболявания, които касата ще покрива. Останалите или ще влизат в допълнителния пакет, или ще се заплаща за тях, или ще ни се налага да си правим здравни застраховки.
Борбата с корупцията, която уж трябва да връща откраднатото от гражданите и която уж трябва да укрепва доверието в смисъла на държавата, е доведена до гротескно състояние. Жертва падат малките рибки, тук-там някоя по-голяма, но само ако е поръчана. Борбата с корупцията не може да се води от хора, които преглъщат на сухо, или от клиенти, които поръчват глави на блюда на службите сервитьори. Такава борба може да се води само от хора, които мразят корупцията. Защото са били нейни жертви. Защото е трябвало да съкращават бизнес и хора заради нея. Защото е трябвало да плащат за чужди сметки вместо за свои иновации.
Гражданите стават все по-десни, защото все повече разчитат на себе си, а политиците стават все по-леви, защото над 80% от народните представители биха били господин и госпожа Никой, ако я няма държавата, която да доят. И мнозинството от негласуващите са именно хората, които разчитат на себе си и виждат държавата като заплаха, а не като смислена форма на общоживеене.
От началото на това правителство няма решен нито един сериозен проблем на хората, не е предложена нито една цялостна и дълбока реформа. Свидетели сме на театрални заплахи за оставки, реформаторски фейсбук статуси, национално безотговорни патриотични игри и демонстрации на АБВ-то в политиката.
С такава политика у нас още дълго няма да има пари. Но пък скоро може да няма и платежоспособни граждани.
Възможно ли е благосъстояние в условията на двуличие? Не. В английския език липсата на двуличие и благосъстояние са две думи синоними. В живота - също.
