Споделено от мен днес в "Голямото жури" по Дарик радио с Бойко Пенчев, Виктор Лилов, Маргарита Илиева. 
Водещ - Пролет Велкова. 

Между покварата и невежеството

Ние се намираме в един сандвич между покварените и хората, които са държани умишлено в невежество години наред, за да бъдат използвани като машинки за гласуване и да бъдат активирани чрез пари в последните дни преди изборите. Срещу 20 лева преди избори им се крадат по минимум 20 г. живот впоследствие.

Влизането в българския парламент на хора като Александър Методиев (Бат’ Сали) демотивира усилията на много хора като нас, които години наред се опитваме да докажем, че ромите са хора, които заслужават уважение, хора, които не трябва да бъдат дискриминирани и на които трябва да им бъде даден шанс за развитие. То демотивира и стотици роми, които искат да бъдат легитимни представители на своята общност и да се работят реално за интеграцията си. 

Коренът на злото

Общественият гняв като че ли повече се настройва срещу конкретни кандидатури, и сякаш не виждаме корена на злото. И в момента има хора, които продължават да стоят зад кадър, независимо че уж са оттеглили от политическия живот, но продължават да дърпат конците. Ролята на ДПС в политическия живот в България е деструктивна. Ако истината за корена на злото остава неосветена, ние ще продължаваме да се борим само с крайния резултат. А докато не отстраним причината, крайният резултат ще продължава да бъде един и същ.

Всичко, което в момента се предлага от ДПС, не подлежи на обсъждане в рамките на БСП. БСП е в състояние на зависимост от ДПС и по никакъв начин не може да противодейства. БСП може да оттегля свои кадри, но кадри на ДПС – не. Това правителство и този парламент имат всички шансове да останат като най-мразените в най-новата история на страната. Стоенето им на власт днес е инвестиция в бъдещите им провали.

За соросоидната конспирация

Тези кули от илюзии, които се градят постоянно, не могат да се превърнат в магазини за продажба на истинска надежда. НПО-тата, които са упреквани от пишман радетели на българщината и чието „финансиране“ постоянно се търси, са публични юридически лица. Те са регистрирани в обществена полза. Всички те всяка година предават в Министерство на правосъдието подробни отчети за дейността и финансирането си. Ние нямаме проблем с това да излезем публично и да представим биографиите си. Биографиите се оказват повече проблем на политиците в Народното събрание, отколкото на хората, които са на улицата.

Аз не съм виновна, че българските „богаташи” не си инвестират парите в българско изкуство, в българска култура, че не правят неща, които са обществено полезни. Това си е техен проблем. Това, че човек, който е забогатял на гърба на българите по скандален начин, крадейки пари от банките, крадейки техните спестявания и бъдеще и след това се представя за велик капиталист, това, че този човек не е еволюирал, независимо от количеството пари, което е натрупал и не иска да ги инвестира в българския граждански сектор, това, че не иска да прави обществено полезни неща и не иска да бъде уважаван, заради делата си, а заради това хората да се страхуват от него, това си е негов проблем и негово решение. С неговите си решения няма нужда да ме натоварва мен. Хората, които работим и в гражданския сектор, всеки ден можем да кажем какво правим и с какво помагаме и сме полезни и за други хора. Видяхме някои богаташи, уж натрупали пари с „честен частен бизнес“, които излязоха на светло и светлината на прожекторите показа, че биографиите им са скъсани. Богатството и успехът им се оказаха толкова проядени с безчестие, че светлината не им понесе. Това, че те решават да не дават пари на гражданския сектор, не им дава право да критикуват други хора, които са решили да се занимават с филантропия.

Законът за ДАНС

Законът за ДАНС трябва да се промени. Ако той остане в този си вид, той ще се превърне в инструмент за саморазправа.  Искам да обърна внимание само на ал. 4 в чл.4 на този закон, според който ДАНС трябва да пази националната сигурност на България от "корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор". На практика абсолютно всеки може да бъде обект на всякакви репресии от страна на ДАНС. Не знам какво се разбира под това да заема обществени длъжности, но те за всеки случай са добавили и думата "други". Т.е. каквито и да е длъжности, където и да е, в публичния или частен сектор. Внезапно ДАНС може да реши, че някой от нас представлява заплаха за националната сигурност. И тогава влиза в ход операция „Тефтерче“.

„Тефтерче“ може би е думата на седмицата, защото по ирония на съдбата, на 17-ти юли стана ясно за наличието на това тефтерче на Ф. З. Наричам го с инициали, защото смятам, че най-голямото наказание за неморалния е да го лишиш от името му. Да го оставиш по инициали. Та на 17ти, имахме тефтерчето на ФЗ, а на 18-ти юли чествахме 176 г. от рождението на Васил Левски. Той също ни остави едно тефтерче. Еволюцията на тефтерчетата обаче е стряскаща. Все по-очевидно става, че българските институции не се използват за опазване на българските интереси. Те се използват за политически репресии и за икономически саморазправи, когато някой не ти е удобен.

За липсата на опозиция

Тези безумия, които се приемат в НС сега се приемат със съдействието на ПП ГЕРБ. С отказа си да бъде ефективна парламентарна опозиция, ГЕРБ на практика съдейства за статуквото. Не знам доколко реално се мисли, че може да се продължава да се управляват хора само чрез ПР акции и ПР ефекти. Дори в нашата професия на ПР-ите, опаковката отдавна вече не е нещо, на което ние обръщаме внимание. Съдържанието е това, които ни вълнува. Съдържанието е думата на съвременния свят. Ако си мислят, че като не влизат в парламента, не влизат в геометрията на омразата, то ГЕРБ трябва да помнят, че отказа да бъдат опозиция, ще бъде еднакво обществено наказан.

Доверието е капитал, недоверието – заплаха

Думите са валутата на политиците. Политиците търгуват с думи, с послания, с политически изказвания, речи. Думите на всички дипломати от последните дни от Франция, Германия, Белгия, Холандия, както и тези на Европейската комисия трябва да бъдат внимателно четени, защото те ясно показват не само подкрепа на хората, които са на улицата, но те показват и недоверие към правителството. Недоверието, което има това правителство, не само от гражданите тук, но очевидно и от международните партньори, представлява опасност и заплаха. Доверието влияе пряко на цялостното представяне на страната,  на бъдещите инвестиции, на репутацията на държавата на финансовите пазари. Липсата на доверие обикновено означава риск и аз бих искала да призова управляващите и тези, които бягат от парламента, да прочетат собствения си чл. 4 на закона за ДАНС. Те представляват заплаха за националната сигурност, така че е редно да намерят пътя за излизане от властта.